Родителите, купоните, алкохолът и свободата на 14-15+ годишните

Така е. Тези психопати са реални, те са хората около нас в реалния живот.

Най-психопатското, на което съм пападала, са изказвания в този форум.

В такъв случай, защо именно в него търсиш верифициране на взетите от теб решения?

Аз да се отчета по въпроса, пък няма да влизам с спорове. Ще предложа сравнение на всички майки на тийнове, а пък който иска да си прави изводите.
Майка ми ме пускаше от 7 клас да излизам със съученици, до 21,00. Знаеше къде и с кого съм, спала съм при приятелки, те са спали в нас. Ходила съм на РД и прочие. Във всеизвестната, вече не съществуваща мирка се запознах с ММ (да подчертая, в малък град сме и преди да се видим "на живо" вече знаех и кътните му зъби), видяхме се около половин година излизахме без никой да знае (с 9 години е по-голям, а аз съм била на 13  какъв ужас само). 7-8 месеца по-късно, след като претърпях животозастрашаваща операция, майка ми се запозна с него. Мрънка, кара се около 1 година, основно заради разликата в годините, след това го проучи обстойно и спря. Ходих на море с него, пускала ме е навсякъде с вечерен час през седмицата 22,00, петък и събота 00,00. Резултата - диплома 6,00, матури 5,80, уча, работя, гледам си бебето (което по мед. причини се появи по-рано от предвиденото), не пия, пуша и наркотици не съм опитвала.
Момиче, с което сме израснали заедно, до лятото на 11 клас, не мърдаше от тях, ходеше само с баба си до библиотеката. С една година по-голяма от мен, когато се измести в друг град преспа със 100 човека, опита всякакъв вид наркотици и докато наскоро не си намери няколко години по-голям от нея, сериозен приятел, залиташе все по глупости.
Не натрапвам никой модел за гледане на деца, само ми се ще повече родители да си дадат сметка, че ако 14 годишната ви дъщеря е решила да се друса, да прави секс с непознат или да се напие, то ще го направи и без да знаете, и между 1 и 4 следобед и няма да има никакво значение дали сте "сводници" и сте пуснали момчето вкъщи, защото лично аз съм ставала свидетел на с****и в парка посред бял ден. Успех на всички, а и на мен след някоя и друга година. 

Във варианта, който ти споделяш, сама признаваш, че си проучила и "кътните зъби" на виртуалното гадже преди да се видите на живо. Това говори за наличието на здрав разум. Родителите ти явно не са залитали в крайности, което също е повлияло в добра насока. Тук никой не отрича запознанствата по интернет, а липсата на елементарна предпазливост и здрав разум. Що се отнася за това какво е решила дъщеря ми, тя може да реши много неща, но моя работа е да я предпазя от фатални грешки. Т.е. ако тя е решила да се друса, няма да съм аз тази, която ще ѝ поднесе дрогата. Моя работа е да я запозная с опасностите, за които тя не си дава сметка поради липса на опит. Моя работа е да ѝ дам съвет, ако се наложи и да забраня неща, които преценявам като опасни за нея. Обяснявам подробно и ясно какво и защо го забранявам и давам ясно да се разбере, че водещ е нейният интерес. Както ти сама каза, пожелавам си успех.

Напълно съм съгласна с теб. Макар, че моя вече пораснал син (на 15-ти направи 1 годинка), е много далеч от тази възраст, вярвам, че родителят е длъжен да обяснява и обосновава всяка забрана и да изгради разум в детето си, а не да раздава заповеди на ляво и на дясно, да се бие в гърдите как е най-праведния и да се заблуждава, че като е казал: "Пенке, не спи с Иванчо! 'щото аз така съм рекъл!", то детето ще се вслуша и няма да намери само начин да организира въпросната среща без да се съобразява с никого. 

Разбира се, аргументът "защото аз казвам така" не е никакъв аргумент. И разговорите, и доверието са много важни неща. Но колкото и голямо да е доверието, аз поне винаги съм малко нащрек, защото е дете с детски мозък и опит и не се знае къде ще се подхлъзне.

Майка ми много обичаше да използва фразата: "Проверката е висша форма на доверие". Повече доверие и редовни проверки и всичко трябва да е окей.

Дадените примери са точно от вида за дядото, дето пушил по кутия на ден и умрял на сто, и то от паднала керемида, а непушачък как се гътнал млад и здрав от инфаркт. А всъщност не е нормално нито едното, нито другото. На тринайсет.годишните не им е работа да се срещат с двайсет и отгоре годишни млади мъже. Нито пък, на единайстокласнички с баба до библиотеката.

 Сега остава някой да ми отговори на важния въпрос какви обяснения ще дава, когато детето ни приема, ни предава, а само е зациклило на "искам, вие сте лоши, ти не ме разбирате". Как става тази работа човекът насреща ти да е на емоционалното "искам", а ти да му обясняваш с логични аргументи?

При 90% от младите хора, които познавам логичните аргументи действат. А при останалите, действат, но да кажем от някой друг близък (брад, сестра, леля).
Примерите, които дадох не са единствени, а доказват, че прекалената закрила не води до нищо добро, в повечето случай.

Примерите нищо не доказват, но за сметка на това са много любими катоаргументи за пуберите, защото пак обслужват техните желания. По-малките деца казват "а пък, всички ги пускат, само вие мен не".

Искам да знам кои са тия всякакви наркотици, защото ми звучи като обощение без знание. Надали е имала пари за кокаин, а хероин друсаха само мангалите и пропадняците. Ако говорим за трева, гъби и екстази, не е кой знае каква беда, защото не водят до пристрастяване. Екстазито само го броя към опасните, защото от един път може да пукнеш, химия е и се дозира и разбърква ръчно.
И преспиване със 100 човека го преувеличи, или може би си ги броила?
Умирате си да покажете колко правилно са протекли нещата с вас, като за сметка на това наплюете друг. Аз пък ще се ядосам ако дъщеря ми на 13 се залюби с дедо на 23, че и се ожени за него. Няма ли поне едно сърце да разбие, да повърти няколко момчета на пръста си, ще се жени за първото си гадже, ужас...

Разбира се, че 100-те човека са просто изразно средство, не съм ги броила, но бяха приятели на нейни приятелки, момчета, които не познава и така нататък. А за наркотиците, не не се е боцкала, но шмъркаше, вземаше амфети и всичко това омесено с голяма доза алкохол, според мен си е доста опасно.
Та, не знам моя живот колко "ужасно се е стекъл", но знам че през тийн годините ми, в моментите, когато не бях по различни болници, то майка ми беше спокойна с тоя "дедо" и знаеше къде съм. А сега съм щастлива, защото съм попаднала на страхотен човек, които се грижи за детето, уважава ме и винаги ми е бил опора. Но всяко нещо е въпрос на гледна точка. Важно е да не се изпада в крайности и всички да сме на ясно, че един млад човек ще направи това, което реши, без значение колко се стараем, така че по-добре да го подтикнеш към добри решения, от колкото да го държиш под ключ и да се надяваш, че е в безопасност.
Свидетел съм как петокласници си купуват трева и амфети в учебно време и бира от кварталния магазин, това от моя гледна точна не  е безопасно, няма безопасни наркотици. Те не случайно са забранени със закон.

Всичко, което казваш, Деска е ок, но не оправдава по никакъв начин родителите, които си въобразяват, че с псевдо либералност и "приятелство" ще предпазят децата си от подводните камъни на пубертета. Това, че не желая детето ми да пие, да се друса или да спи с мъже не означава, че ще се правя на разбираща и съпричастна към евентуалния му интерес към тия неща. Все пак, нали трябва да е наясно кое е редно и кое не.

Права си