Родителите, купоните, алкохолът и свободата на 14-15+ годишните

не виждам какво може да направи, нещата са доста напреднали. Затова писах да се моли.

Точно сега, в сегашната ситуация е късно за действия за предпазване на детето. Тези действия е трябвало да бъдат предприети години по-рано. И най-важното, за да имаше шанс за успех, авторката трябваше да има съвсем друг светоглед и подход като родител. Сега, в настоящата ситуация, освен стискане на палци друго не ѝ остава.

Ти хубаво очакваш това, но тя не очаква това, изобщо и за секунда не е попитала нещо в този смисъл.

Много точно казано. И не защото аз съм обект на мъмрене, това си е обичайно форумско поведение и може да се види в почти всяка тема.
И друго- вероятно и аз не обяснявам и не се обосновавам като хората. Всички по-близки роднини, и по майчина, и по бащина линия са в течение на ситуацията и никой не намира нищо нередно. Но те познават дъщерята. А аз познавам и младежа... Има хора, които бързо печелят доверие и симпатии, и такива, на които и цял живот не им е достатъчен. Отначало и аз бях силно скептична към подобна връзка, но бях прибързала със заключенията. А за хора, които не познават действащите лица, разбирам, че е съвсем лесно да отсекат. Хеле пък по интернет, където всички сме много силни, знаещи и можещи.

добре де, щом за теб всичко е ок, тогава защо те  интересува какво мислят някакви форумски женици, които 4гледат от пиедестала на съвършенството"? Нали ти и роднините, и всички сте ок със създалата се ситуация, в такъв случай и Елл няма нужда да ти адвокатства и вместо теб да търси съвет! Ние можем да сме всякакви и си носим отговорностите за нашите решения.

Така... Аз съм обсъжданата дъщеря. Мама ми каза за темата и как коментирате мен и приятеля ми. Изумена съм, че си мислите, че ние младите сме чак толкова глупави. Не може да правите предположения какви ми биха били постъпките съдейки по числото на годините ми. Не предполагате ли, че някои деца се развиват по-бързо от други, а някои като цяло се раждат по-умни? Не знам какво ви кара да си мислите, че си бих (и мама би дала) легнала с всеки батко или чичко който ми пише по интернет. Та това е обидно... Не знам защо сте толкова убедени, че е такава ситуацията. Вашите деца ли искат подобни глупости? Или вие ли сте искали като по-млади?... Просто нямам обяснение. И как сте толкова сигурни, че вашите дъщери не си пишат с момчета по нета? Мама ми каза, че сте били сигурни и сте ги проверявали. Трябва да сте много заблудени, ако си мислите, че детето ви няма да намери начин. Аз имах приятелка на която и забраниха една интернет връзка, ама тя чрез моя телефон я продължи първоначално. И понеже и спряха нета, а с нея живеехме къща до къща и казах паролата на моя. Друг пример - приятеля на моя приятелка щеше да идва да я види, но понеже родителите и не и дадоха да спи у тях, тя им каза, че ще спи у една приятелка и отидоха да спят в гората. А ако наистина сте такива лепки и децата ви нямам право на никакъв личен живот на тези години, то значи децата ви живеят в кошмар. Като станат пълнолетни или ще са за никъде без вас и на тия години няма да могат да пресекат улицата без да ги държите за ръчичка, или ще се наметнат на веднъж на всичко което им е било забранено всички тия години и ще се превърнат в пропадняци. И приятеля ми беше тук и аз си изкарах чудесно с него! В крайна сметка не станаха тия неща за които се правите на параноици. И излиза, че нито мама е безотговорна, нито аз глупава, а само вие си гадаете какво би станало. Да, правилно е, няма как да има 100% безопасност, но преценихме, че вероятността за опасност не е по-голяма от тази да ми се случи нещо когато съм на вън на пример (примерно нещо даже като да отивам на училище). И толкова се харесахме с него, че правим много сериозни планове (казвам го защото много знаете да се подигравате на младите като стане дума за любов). Освен, че сме планирали вижданията за година напред, ще ходя с него и цялото му семейство на курорт в Германия (където той живее). И стига сте извъртали нещата, и аз мога така. Не съм се залюбила с него на 13 когато той е бил "чичак на 20", запознах се с него тогава. Още даже не се е знаело, че някога ще замина да живея в съседна от неговата държава. Ако ни опознаете нас и отношенията ни, ще не ви хване срам какви глупости сте ръсили. И ми напомняте на стадо овце като говорите, че съм малка за връзки. Първо това което вече споменах - някои узряват по-бързо от други, и после това, че аз не се интересувам какво е прието в обществото. Не ме интересува, че е общо прието, че човек е достатъчно зрял за връзки след пълнолетие. Щом изпитвам подобни чувства, значи не съм малка. Като става от самосебеси и го искам, няма как да ми е много рано. Плюс - не може да съм готова да планирам цялото си бъдеще (училище, гимнази, университет), ама да съм малка за подобни отношения. И това само защото хората са си измислили число за пълнолетие (18 или 21 в други държави, даже това е простотия - зависимо къде си роден това определя кога си зрял), природата е решила, че сме готови за секс (а в моя случай даже изобщо не става дума за секс) когато децата влезнат в пубертета (тоест на по 12-13).

Ако ти си дъщерята, благодарим за написаното. Но от етични съображения не мога да коментирам написаното от дете, което не е мое и което не познавам. Всичко това, което си написала е от компетентността наа майка ти. Не мога да обсъждам дали и за какво си готова, защото ти си дете, а аз съм възрастен човек и подари това, че не си мое дете, не мога да обсъждам тези въпроси с теб. Майка ти е човекът, който носи отговорност за живота и здравето ти, включително дали и с кого да се запознаваш, с кого да имаш връзка и пр. Все още си силно непълнолетна и по закон и по морал, и поради естеството на възрастта си не си способна да носиш цялостната отговорност за себе си и постъпкитте си. Отговорността е на родителите ти. Няма никакво значение кой какво мисли тук, защото майка ти има правото ии задължението да се погрижи за физическото и душевното ти благополучие.

+1. Само да добавя, че се изразяваш прекрасно писмено. Направо като 35-годишна, а не като 15-годишна пишеш. Поздравления!

Ама как така твоите приятелки все за загаджване със спане ще мислят, а ти дума не даваш да се издума? Нашите имаха семейни приятели с момчета. Нощували са у нас, спали сме по земята на дюшеци аз брат ми и децата на гостите, но никога по двойки. Но ние и не бяхме чак толкова зрели в тази възраст. Дай ни федербал и захарен памук и бяхме повече от щастливи. Сега щастието и зрелостта се се измервали с броя на нощувките с гаджето. Много съм изостанала 

Хахахаха егати смяха, толкова ли не можете да различите стила? Да мислите, че мама се прави на мен  че и сте толкова убедени    видях само един отговор който е коментирал това което съм написала. Мама е решила изобщо да не пише повече в тази тема, но аз искам да си защитя позицията както вече опитах. И ето един факт който показва, че не можете да съдите по годините ми - мислите си, че аргументите ми са написани от някой много по-голям  аз и преди съм писала от профила на мама (в една тема за чалгата на пример). Единственото общо с това което съм написала с мама е това, че съм я питала за някои думи как се пишат тъй като от години не съм учила български.

Аз вярвам, че пише дъщерята, синът ми на 15 пише по същия начин. Но също като Анди не смятам, че е редно да коментирам писанията на дете, което не е мое. Каквото мисля по темата съм го казала на майката и включването на дъщерята по никакъв начин не промени мнението ми.
П.С. С миналогодишното си гадже синът ми също правеха дългосрочни планове - за университет и прочие - така че това не го намирам за специфична особеност на ситуацията.

Айде пак извъртане, казах за една приятелка, че е искала да бъде с приятеля си, не всичките ми  и не преувеличавай, че на 15 захарния памук ви е правил повече от щастливи. 21-ви век децата като влезнат в пубертета почват да си мислят за любов, да не би да съм единствената? 

Е, тоя 21 век бе   Все той ви е за оправдание.

И остави на мен да знам по-добре от теб кое ме е правило щастлива на 15  

  Аз пък познавах момиче, което на 15 искаше да се друса. Ама така истински и от вътре й идваше като желание. Явно майка й е трябвало да я остави, вместо да я влачи по клиники и комуни, щом й се е искало и е имала желание, явно е било природно и правилно.

В моя случай става дума за емоции, а това което ти разказваш е нещо измислено от хората.