Подсъзнанието може всичко 58 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Луна 

Момичета, вижте какво открих за днешния ден.

7 ноември (четвъртък) точно в 11:07 часа до 8 ноември в 11:56 часа настъпва 5 ден от лунният месец. Символ - еднорогът. Един от най-благоприятните и силни дни на месеца, в който можем да бъдем активни и да предприемаме действия без да се страхуваме, че ще сгрешим. На този ден всичко тече без съпротива и ако имаме амбиции или сме наясно с дългосрочните си цели, независимо в каква област и сфера от живота ни, можем безпрепятствено да положим началото на здрава и сигурна основа. Всяка стъпка на този ден ще ни отведе на точното място, в точното време. Все е едно някой невидимо се грижи за нас. Добре е да следваме собствените си чувства и за малко да пренебрегнем всички съвети отвън. Символът на този ден ще докосне детето във всеки от нас. "Без да искаме" ще получим временна амнезия, която ще изтрие тежестта на възрастта, ограниченията на възгледите, протоколния етикет......влудяващото благоприличие. Ще попаднем на ново място, от където...ако искаме може да започнем на чисто, но не трябва да носим багаж. Ако искаме да поставим ново начало, е добре да не поглеждаме назад. Изумително е колко усилия и труд сме влагали във всяко наше действие, за да въплътим намерението в изпълнение. Но проблемът не в това, че сме неспособни, слаби или без късмет, а в това, че сме забравили за детето, което копнее и мечтае някъде дълбоко в нас. През този ден могат да се случат малки чудеса. Колко от нас ще възкликнат, че това е просто мираж. Но мираж ще остане само за тези, които не вярват, не се доверяват или искат прекалено много. Чудото не е магия. То е много деликатно балансирана смес от таланта, вяра и кураж. Астростудио

Успешен ден на всички.

Отдавна не бях влизала тук, още малко пък да пиша, но преглеждайки последните постовете леееекичко се пообърках........
Видях проблема на Алина и дано да не прозвучи гадно, но според мен ти се събира повечко свободно време. Зает човек, няма време за подобни мисли, намери начин да си уплътниш свободното време, намери си хоби, излизай с приятели. Какво като са турскоговорящи и сред тях има нормални хора, като нас. Живеем във време, в което хората се делят не на националности, а на ХОРА.
Казваш, че си ходила на йога - това май не е най-подходящото място за теб в момента. Горещо препоръчвам Зумба, не че съм против бягането, но е самотно, а на теб в момента ти трябват музика, танци и положително заредени хора и точно там ще ги откриеш. ПОЖЕЛАВАМ ТИ УСПЕХ.

lili-lilian ,щях да съм доволна да си права и да имам поне малко свободно време. Определено щях да си обърна внимание 

Да,преди от темата лъхаше позитивизъм,а в момента го няма,но и аз съм малко виновна за това.Просто не знам какъв човек съм,повече от 10 години чета книги,използвам техники,на моменти всичко е перфектно,но друг път нещата тотално се прецакват.Аз съм точно от тези гадове,дето мрънкат,само дето мрънкам на себе си,или на двама човека,но виждам,че точно им скапвам настроението,а не искам да става така,моето да си го скапвам,но не и на други хора.Те не са виновни,че виждам негативното,вместо достатачното положително в живота си.Най важното,имам две прекрасни деца,само това е достатачно.
Единственото обяснение което си давам е,че не вярвам във себе си.Имам комплекс за малоценност.Иска ми се да ходя на психолог,но не мога да си го позволя.
Алина единственото което мога да ти кажа е,че заради детето трябва да се държиш.Въобще не мога да си представя болката ти,когато си изгубил,упората в живота си.

Стигнах до извода, че за всичко е виновно времето. Или ще е есенната депресия, или зимните простуди, или пролетната авитаминоза, или лятното оглупяване ....

rosikosefi, нещата, които пишеш за теб се отнасят и за мен. Точно когато повярнам и  започнат да се сбъдват някой от мечтите ми , размечтавам се, озарявам всички край себе си и в един момент .....пльок и, хайде пак, ревове, депресии и т.н. Все си обещавам, че няма да пиша и само ще чета, пък не знам защо някак сърце юнашко не трае и пак изплясквам нещо 

Момичета, дали някой ще може да ми помогне?Според вас коя мудра е подходящо  да прави човек , който запчва все по-често да има проблеми с хазарта (всъщност си ги има отдавна)?

zlplst, ето примерна Мудра, която може да се изпълнява.

Източник: http://zashto-kak.hit.bg

Много ти благодаря  .Ще го приложим при първа възможност.

Нещо за размисъл за тези които обичат да се оплакват. Признавам си и аз съм минала по този път и се изживявах в ролята на жертва с дни. Даже и сега като ми се случат гадни неща, такива които не зависят от мен, първата ми реакция е точно тази, по навик, но вече не ме държи повече от половин час.

   Болката е наркотик

- Ти си я почувствала вчера и си открила, че тя ти доставя удоволствие. Почувства я и днес и постигна вътрешно спокойствие. Затова те съветвам да не свикваш с нея, защото е много лесно да живееш с болката, тя е като силен наркотик. Болката е в нашето ежедневие, в скритото ни страдание, в отказа ни от любовта, когато я обвиняваме за провала на нашите мечти. Болката плаши, когато показва истинското си лице, но изглежда съблазнителна, когато е преоблечена като саможертва, отричане. Или като страх. Колкото и човешкото същество да я отхвърля, винаги намира начин да бъде с нея, да я ухажва, да я направи част от живота си.

- Не ми се вярва. Никой не иска да страда.

- Ако се научиш да живееш без страдание, това вече е голяма крачка, но не мисли, че другите ще те разберат. Да, никой не желае да страда и въпреки това почти всички търсят болката, саможертвата, и се чувстват оправдани, чисти, заслужаващи уважението на децата си, на съпрузите, на съседите, на Бога. Но да не разсъждаваме върху тези неща сега. Знай само, че това, което движи света, не е търсенето на удоволствие, а отказването от всички важни неща.

Нима войникът тръгва на война, за да убива врага? Нищо подобно: тръгва, за да умре за родината си. Нима жената обича да показва на мъжа си колко е щастлива? Нищо подобно: иска той да разбере колко му е предана, колко страда, за да го направи щастлив. Нима мъжът отива на работа, за да постигне някаква професионална реализация? Нищо подобно: той се мъчи и се поти за добруването на семейството си. Има още много примери: деца, които се отказват от своите мечти, за да зарадват родителите си, родители, които се отказват от живота, за да зарадват децата си, като винаги болката и страданието служат за оправдание на онова, което би трябвало да носи само радост: Любовта.

11 минути



Болката повишава нивата на допамин в мозъка(това е естествения начин на тялото да намали болката), така както никотина,кофеина,алкохола,кокаина,хероина,храната и влюбването.А допаминът е хормонът на пристрастяването и зависимостите. Затова е толкова трудно да се откажеш от ролята на жертвата.Тя е любимата на егото.Затова се искат усилия и много работа за да накарате мозъка ви да спре да си иска дозата допамин по този начин. Всъщност нещата ви се получават по законът за привличане в най-чистата му форма. Обичате да се оплаквате, мозъкът ви си иска дозата допамин, естествено подсъзнанието ще намери начин да привлече ситуации и хора които да изпълнят това ваше желание. И егото е щастливо отново в ролята си на "Аз горката,с какво заслужавам тази съдба". И бъдете много внимателни с думите- защото каквито ги "дрънкате" когато отлично изпълнявате любимата си роля(казвам "дрънкате" защото в това състояние човек не мисли, наистина е дрогиран), понеже наистина са подсилени с много силни чувства има голяма вероятност да ви се стоварят отгоре когато най-малко очаквате.

nikolexa, безкрайно благодаря за горното! Открай време се опитвам да си обясня този феномен!

По другата тема - последно: Да, всеки има върхове и спадове. А постът на nikolexa май обяснява защо си причиняваме изминалите седмици, но лично аз не съм тук за това 
нЕкой ако разполага с върхове, да вземе да се включи спешно и дълготрайно   

Е, phil, много вдигна летвата! 
Blanka, обръщам се към теб, защото с теб си разменихме мисли относно книгата на Мона. Ами ... и на мен ми върви малко трудно.  Препрочитам и предъвквам изречения и цели страници, за да ги осмисля и по-скоро да ги почувствам, но определено някои от тях са ми доста абстрактни. Струва ми се, че подбора от думи е малко затормозяващ и че същото би могло да се каже по по-понятен начин, но това е нейният начин на изразяване. Иначе да, много е права, поне според мен, в теорията, която разработва. Нещата се навързват логично, но както самата тя казва: "Осъзнаването е свързано с лично преживяване, докато разбирането може да бъде само интелектуално. Ако наистина разбереш съществуването на истинското ти съзнание, ако наистина си спомниш кой си всъщност, неизбежно ще си спомниш и правилата на Играта. Двете вървят ръка за ръка. Точно това осъзнаване наричам просветление."
nikolexa Полезно инфо!   

   
    Гледам да се радвам на постижения от всяакъкв характер и да не мисля,че е за дълго. Просто отчитам облекчение или радост за момента. Като например, отпадна тревогата ми,че чудесното котенце което си намерих и живее в къщи от два месеца се вписа чудесно в ритъма ни и накрая се оказа,че е мъжко точно когато се бях закъхърила,че ще ми дойдат много още котенца.  Ама никога човек не може да е съвсем сигурен, дори след заключението на ветирнарния.
 Или пък, че успяхме да купим билет за Италия за малкия, където са го забелязали и поканили. Е може за полета да няма хубаво време, ама каквото такова.
  Напредвам с проекта в службата и успявам още да го съчетавам с детето. Е, поизставам откъм срокове, но пък се радвам на контактите с 10 годишен син, който след две години сигурно ще влезе в пубертет и няма да е същото.
     Ако гледам негативите, - ненормални колеги, възрастни на легло, умора от 16 часа ангажираност и нерви, ще звучи по друг начин. Но гледам да не ги отразявам тези неща и им обръщам внимание, не повече отколкото се налага, пак само за момент.

nikolexa   
phil  януари се сдобих със здравословен проблем,който благодарение на темата приех като знак,че нещо трябва да науча и се оказа,че наистина е така.Всички знания които натрупах на тема здравословен режим на хранене,хранителни добавки(което ми взлиза в употреба в това,с което се бях захванала за допълнителни доходи),връзка храна-психика са такъв бонус за мен ,че без никакви усилия загърбвам страха,който изпитах през онзи труден период
После,тъй като благодарение на гореописаното станах първоначално слаба психически и имах нужда от морална подкрепа,която за мое съжаление не намерих в лицето на съпруга си(който е чудесен,но така и не усети тази моя слабост),изплувах бързо от състоянието на самосъжаление и знаех,вярвах че и тук има нещо което трябва да взема като поучка ,като отново се оказа така
Не съм убедена дали успях изобщо правилно да обясня и дали прозвуча положително,но съм слаба в думите.Обобщението ми е ,че от както повярвах на това което пише тук в темата и на всички момичета ,които споделят че са пробвали и е проработила,приемам че всяко лошо нещо в живота ни,то изобщо не е лошо.То е нещото,което е пътят ни към това,което сме си пожелали ,но как да го оценим ,ако не сме си взели поуките от живота.
И тъй като съм зле в обясненията ще дам един пример,дано поне с него успея
Преди години учех в Пловдив,когато пристигнах там живеех в един апартамент,това беше най-ужасната година в живота ми,след което се изместих в общежитие ,мръсно,с малки стаи,порутено,с тоалетна на етажа ,баня по една на етаж също,шумно
Искам да ви кажа,че ако първо бях живяла на общежитие сигурно щях да мечтая за този самостоятелен апартамент,но ....след като изживях всичко там,което изживях си взех съответните поуки и искам да ви кажа,че това порутено и шумно общежитие за мен стана като символ на щастие и спокойствие,уют до толкова ,че след сватбата с мъжа ми прекарахме времето заедно като младоженци не в някой луксозен хотел,а точно там в една от стаите на моето любимо общежитие
Надявам се някой все пак да е разбрал
обичам ви 
благодаря ви ,че ви има ,за мен е без значение дали пишете положително или отрицателно