- Публикувана: 9 авг. 2013, 18:30 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2013, 22:33 ч.
Енгин Акюрек - преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” - Тема 222
Добро утро и от мен!
Добро утро мили момичета ! Прекрасен ден ви пожелавам ! Имам чувството, че новия образ, който ще пресъздаде Енгин, освен, че ще е много различен от всичко до сега, ще бъде много лъчезарен, много весел и забавен, макар и да има "малък" проблем.
Много слънце и весело настроение на всички !
Нова ли е
Аз не съм я виждала
Скрит текст:
и още една има, но аз я нямам
и още една има, но аз я нямам
Тази не е нова, но пък много я харесвам
Ако не се лъжа, тук са в магазина с Емре и пазарят компютъра.
Поздрав от една жена, отдавна минала 33...
Седи и си мисли: какво се беше случило, как се бе случило и какво означаваше? Беше покорена внезапно от погледа, от гласа, от изящните ръце,от всяка фибра на тялото му, която не играеше, а изживяваше всеки миг на екрана.Беше се поддала на очарованието на този млад мъж и той й въздействаше с такава сила, сякаш й се случваше за първи път. Беше смутена и объркана, стресната. Това не беше емоция, а по-скоро удар върху сетивата и възприятията й. През цялото време каквото и да правеше, каквото и да мислеше, независимо дали беше с някой друг или сама, дали се опитваше да заспи или обръщаше страниците на книгата, през цялото време виждаше Енгин Акюрек. Образът му не я напускаше, сякаш беше запечатан върху екран в дъното на очите й. Непрекъснато беше с нея.
Филмът свърши.
Не можеше да подреди чувствата си и те се гонеха в кръг като вихър. Не желая това, мислеше си тя и отново я обземаше паника, защото разбираше, че това, което изпитваше, не беше някакво отклонение, номер на подсъзнанието й, нито нетрайно привличане, плод на настроение и нямащо нищо общо с реалността.
Наричаше се любов.
И тя й се отдаде. Напълно и безрезервно. Беше по-силна от нея… Тази чаша беше само нейна и тя трябваше да я изпие до дъно. Глътка по глътка, пестеливо…за да й стигне за по-дълго.
Поздрав от една жена, отдавна минала 33...
Седи и си мисли: какво се беше случило, как се бе случило и какво означаваше? Беше покорена внезапно от погледа, от гласа, от изящните ръце,от всяка фибра на тялото му, която не играеше, а изживяваше всеки миг на екрана.Беше се поддала на очарованието на този млад мъж и той й въздействаше с такава сила, сякаш й се случваше за първи път. Беше смутена и объркана, стресната. Това не беше емоция, а по-скоро удар върху сетивата и възприятията й. През цялото време каквото и да правеше, каквото и да мислеше, независимо дали беше с някой друг или сама, дали се опитваше да заспи или обръщаше страниците на книгата, през цялото време виждаше Енгин Акюрек. Образът му не я напускаше, сякаш беше запечатан върху екран в дъното на очите й. Непрекъснато беше с нея.
Филмът свърши.
Не можеше да подреди чувствата си и те се гонеха в кръг като вихър. Не желая това, мислеше си тя и отново я обземаше паника, защото разбираше, че това, което изпитваше, не беше някакво отклонение, номер на подсъзнанието й, нито нетрайно привличане, плод на настроение и нямащо нищо общо с реалността.
Наричаше се любов.
И тя й се отдаде. Напълно и безрезервно. Беше по-силна от нея… Тази чаша беше само нейна и тя трябваше да я изпие до дъно. Глътка по глътка, пестеливо…за да й стигне за по-дълго.
Като че ли някой е надникнал крадешком в моята душа, в моите мисли, в моите възприятия
Поздрав от една жена, отдавна минала 33...
Седи и си мисли: какво се беше случило, как се бе случило и какво означаваше? Беше покорена внезапно от погледа, от гласа, от изящните ръце,от всяка фибра на тялото му, която не играеше, а изживяваше всеки миг на екрана.Беше се поддала на очарованието на този млад мъж и той й въздействаше с такава сила, сякаш й се случваше за първи път. Беше смутена и объркана, стресната. Това не беше емоция, а по-скоро удар върху сетивата и възприятията й. През цялото време каквото и да правеше, каквото и да мислеше, независимо дали беше с някой друг или сама, дали се опитваше да заспи или обръщаше страниците на книгата, през цялото време виждаше Енгин Акюрек. Образът му не я напускаше, сякаш беше запечатан върху екран в дъното на очите й. Непрекъснато беше с нея.
Филмът свърши.
Не можеше да подреди чувствата си и те се гонеха в кръг като вихър. Не желая това, мислеше си тя и отново я обземаше паника, защото разбираше, че това, което изпитваше, не беше някакво отклонение, номер на подсъзнанието й, нито нетрайно привличане, плод на настроение и нямащо нищо общо с реалността.
Наричаше се любов.
И тя й се отдаде. Напълно и безрезервно. Беше по-силна от нея… Тази чаша беше само нейна и тя трябваше да я изпие до дъно. Глътка по глътка, пестеливо…за да й стигне за по-дълго.
Любов, тези мисли на "анонимната" "жена , отдавна минала 33" не са ли твърде лични и твърде интимни, за да бъдат споделени публично?
Защо непознати хора трябва да се чувстват като воайори, влезли принудително в чуждо съзнание и в чужда душевност! 