Бьлгария-Лято 2013-впечетления, похвали и оплаквания

И аз помня, че готвеха бабите ми (лека им пръст   ) Но не всеки ден, и често за вечеря се правеха варени яйца на очи, и залети с кис мляко и чесън, и салата. От летата си спомням, че рядко се готвеше вътре, все на вън, и тиквички мн. рядко пържеха, все ги печеха в тавата във фурната, която беше на дърва, а от горе - яйца или варени на очи, или печени на вестник. А сега ако споменем на някой, че сме яли яйца печени на вестник, доставен предният ден, ще има да се гнуси/чуди/цъка... Правеха се и много пърленки по това време, еле пък ако не сме отишли на време на фурната за хляб. Лябимият ми хляб и до днес - пърленка с масло и шарена сол или сирене.   И качамак много се правеше лятото, таратора беше задължителен, но не се правеше всеки ден, а 2-3пъти в седмицата и после от хладилника... ех хубави спомени.  

тити/немирница - вие работите, гледате по 2/3 деца и готвите по 2 пъти поне на ден???   Браво, значи сте много оправни, шапка ви свалям.  

Baby, явно по-различни навици сте имали. В коя част на България е било това? Описаното от мен се развива в Родопите. Наистина много мили спомени.

тити, баба ми готвеше и чистеше сама на трима души. Никой не пипваше да й помогне. Нямаше никакви улеснители; переше на ръка, миеше на ръка...

Aз също готвя ежедневно основно и салата. Понякога дори два пъти, а в събота и неделя задължително палачинки, банички или нещо от сорта.
Не ми пречи, дори сега, като са пораснали големите, мога да им давам задачи в приготовлението на ястията.
В България мама готви също ежедневно на обяд или вечеря или сме навън.

Валенсия за туристите е супер. Стига да не ти се налага да живееш тук целогодишно като мен, както правилно си забелязала не се диша от влага, а и е силно замърсен град.

В България когато им разказвам колко се готви тук, ми казват че ако трябва да осигуряват толкова храна, няма да издържат дълго. А аз и хляб правя, тъй като това което се продава тук като хляб е силно отровно за организма.

Baby*, пърленка с масло предлагат по всички ресторанти. Вкусна е наистина. Таратора беше по заведенията за храна за в къщи около 50 стотинки.

Не знам как става този номер, но аз тук готвя за максимум 45 минтути, а в България ми е минимум час и половина. И доста често става въпрос за едно и също нещо. 

Дядо ми беше лекар и никога няма да забравя как вечер винаги ядеше нещо леко: сирене, кисело мляко, 2 филийки хляб; чай. Готвено ядене: не. Казваше, че е много вредно и наистина доживя до 93 в перфектно здраве (ако не беше починала баба ми и от мъка той да се спомине, спокойно можеше да достигне до 100).

Имат значение много неща - климат, вода, надморска височина, самите продукти и на какво готвиш.
Едно ястие приготвяйки го в моята къща в Бг ми става по- бързо, отколкото в къщата на майка ми, в един град сме, просто аз използвам газ, а тя ток.

Моите впечатления от 2-седмичната отпуска:

Ширнали са се едни хубави, гладки пътища на места - но правено-недоправено... По планинските райони, при всеки дъжд, камъни и маси кал се свличат върху гладкия асфалт. Природа е, но те въобще не са се и опитали по някакъв начин да укрепят там, където има нужда.

Храната е скъпа и честно казано не мога да си обясня как хората се справят със заплати от порядъка на 500лв - без да купувам каквото и да било специално, оставях по най-малко 50лв на всяко влизане в магазина.

По морето, навсякъде се мъдрят огромни табели информиращи ни на български и на английски по коя програма, колко пари и за какво отпуска ЕС. Хубаво - нека се използват тези средства, но за какъв дявол се мъдрят тези масивни билбордове буквално на всеки метър? И то с абсолютно ненужна информация - то са номери на проекти, то е чудо...

Всичко е застроено до безобразие - всеки един сантиметър до дупка - без оглед на пространство, удобство, зелени площи, архитектура или събразяване с околните сгради.

Мръсно е. И българи и чужденци по плажа хвърлят фасове, пластмасови чашки, костилки от праскови и тем подобни. А концесионерите не си дават много зор да чистят. Въпреки това не пропускат да събират по 8лв на шезлонг и още 8лв за чадър.

По ресторантите храната е вкусна и добре приготвена, зеленчуците са много свежи. Обслужването - според зависи. На 1-2 пъти се случи да ми донесат някакъв евтин спирт вместо поръчания алкохол и да ме убеждават, че грешката е в мен, не тях. И това беше в добри ресторанти, не някакви долнопробни кръчми. Но да кажем, че беше по-скоро изключение.

Имаше 2-3 места, до които не успях да се добера и още не мога да си обясня какво всъщност трябваше да направя - така че ако някой може да ме осветли по въпроса, моля... Отиваме да вечеряме, харесваме си ресторант, обясняват ни, че нямат свободни маси. Гледаме навсякъде поставени табелки reserve. Хубаво, няма проблем - отиваме другаде. На връщане решаваме да си резервираме маса за следваща вечер - казват ни обаче, че ресторанта резервации не приема. Питаме защо тогава на повечето маси има табелки reserve - не могат да ни дадат логичен отговор, колегите нещо се били объркали. И така няколко вечери поред докато не ми писна да ме правят на одиот.

много познато това по морето
това беше и едната причина да го откажем
не стига че бяхме с гривните от АИ ами и имахме наглостта да поискаме да бъдем обслужени в някакво си уж лъскаво заведение на Албена,персонал слънце дето се казва


относно готвенето - моята баба лятото предпочиташе всичко да се свърши рано-рано, докато не е напекло още и се почваха чушки и патладжани на северния балкон
ароматизираше целия район, ама то и другите баби го правеха, та не им правеше впечетление
но виж, това беше забранено за южните балкони, където беше прането и се спазваше

Мирандина, сигурно сте били двама човека само, а те тарикатите чакат голяма компания. И така предпочитат цяла вечер да си чакат, вместо да обслужат няколко двойки на същата маса и пак да навъртят оборот. Аз обикновено сядам, махам надписа и ако дойде някой да ми обяснява, че е резервирано, казвам, че сме за кратко да хапнем и ако дойдат хората, които са резервирали, ще станем.

Това с информационните билбордове кое по коя програма е правено и т.н е изискване на ЕС.

за мен ли говориш?
винаги съм се чудила как може на някой да му идва на ум за храна сутрин. аз до 14.00ч съм само на кафе, иначе готвя, и то 2 пъти на ден. банички, палачинки и подобни врътканици няма да се открият в моята кухня. смятам, че не лишавам децата си от нещо кой знае..
в бг не ми харесва храната и това е! дебели менюта колкото 'война и мир' и накрая пак се чудя какво да си избера. аз съм страстен любител на салатите и никъде не успяха да ми удовлетворят вкуса.  салата цезар ми поднесоха със соев сос! единствено в софия наши приятели ни водиха в ресторант и там ми хареса - хубави зеленчуци, добре подбрани, вкусно беше. не говоря обаче за салати от тип 'овчарска'
домати се отядох у мамини и свекърва ми, на вилите си живеят и си имат от всичко по много-плодове, зеленчуци, подправки.

на мен винаги си ми е харесвало в бг- виждам многото недостатъци, знам ги, и въпреки всичко никъде другаде не мога да се почуствам така очаквана и обичана. пусто децата не мислят така

И ние се завърнахме след 4 седмично гостуване в БГ.
Тръгнах с много смесени чувства, тъй като имахме да вадим много документи - смяна на постоянен адрес, на настоящ адрес, лична карта, паспорти, акт за раждане на бебето, пълномощни и т.н. Останах приятно изненадана от служителите в ГРАО, МВР Казанлък и Стара Загора - учтиви, усмихнати, помогнаха ни със съвети как да спестим част от безумните такси за банков превод и най - важното документите станах в срок и успяхме да се върнем на плануваната дата. Служителки в банка ДСК -  . По принцип съм спокоен човек, но те ме докарваха до нервна криза. Рядко ходихме по заведения - не съм очарована. Случихме на вкусна храна, но на некомпетентни сервитьорки.     
Обиколихме доста места, за да покажем на децата и друго лице на България - Етъра, Соколския манастир, Шипка, Дряновски манастир, пещерата Бачо Киро, Бачковски манастир, Асеновата крепост и т.н. Заредихме се с много положителна енергия и спомени.
Тази година пропуснахме морето и това ще ни липсва много.
Но колкото и хубава да беше ваканцията, нямахме търпение да се върнем у дома. 

Хиър права си, може би зависи от кой край на страната, а може би и от вманячването на едната ми баба за определен начин на хранене, уж по здравословен.

Сетих се за нещо което ни прави все по голямо впечатление - като, че народа се е концентрирал над какво ще се яде всеки ден; количествата храна които са камарят (буквално) в количките и торбите ни се видяха огромни. Всеки ден виждахме почти същите баби и дядовци да са се запътили до магазина (имаме около нас бакалии и плод зеленчук и др. хр. магазини) и все по нещо влачат от ранни утри та до мрак. Какво толкова пазаруват и влачат не ми е ясно.  

Едно време бабите и дядовците ходеха по вилите и селата да гледат градинки, лозя, а сега като, че много седят на пейките по градовете и в погледите им едно такова тягостно, мрачно, навъсено, не целенасочено гледане и просто ''зреене" в обкръжаващата ги маса хора... Мъчно ми е като ги гледам такива... мойте ставаха с цел всеки ден, къде на лозе, къде бостан, къде вълна или черги да се перат... имаха все нещо да правят и се буткаха от както се съмне, та до мрак, с цел и не, не бяха здрави и без проблеми, имаха си ги. Очите им гледаха по дргу начин. Да, знам, сегашните имат други грижи, но като, че и доста са се омързеливили. Жената при която ходя от 20 години да ме подстригва, супер работи и днес когато е пенсионерка, казва, че по цял ден седи и гледат ТВ - ходи на лозе 1-2 пъти в месеца, и не знае за какво ходи, той мъж и го поддържа.   Те не са хора с парични проблеми, но като всеки над определена възраст имат здравословни. А това беше жена дето тичаше, работеше, все на накъде нещо имаше да прави. Сега, като, че мързел ги е налегнал... или някаква снобщина. Бивша ми учителка ходи на лозе всяка седмица и казва, че съседката и, която също е бивша учителка и направила коментар "Вие толкова ли изпаднахте, че на лозе да ходите и да гледате зелечуци"...     Има ли друг с такива наблюдения?  

Точно обраното виждам аз по въпроса с градините. Независимо от материален статус, повечето възрастни поддържат градинките около къщите си - родителите ми в това число. Въпреки, че са здравословно много проблемни и двамата, някак им е грехота да оставят градината незасята, предпочитат да знаят какво има в салатата им и откъде е то. И се чувстват доволни, че внуците им цяло лято ядат на воля слънчеви домати, пресни краставички, разкошни круши, ябълки, грозде, ягоди, малини, къпини, сливи. Жалко, че все си тръгваме преди дюлите да са станали, обожавам ги. Обаче пък хората, които са имали места за обработване извън града наистина са ги поизоставили. Транспорта ги спъва, продукцията става прекалено скъпа, като се плати билетче или бензин. Чести кражби, липса на напояване, набези на диви свине - допълнителни проблеми.
За малко провинциално градче говоря. По селата наоколо е друго положението.

Baby* , презапасяване му се казва това. Старите са свикнали от социализма да се презапасяват, сакън да не свърши.  Сутрин съм виждала стари хора да се бият пред Лидъл и Кауфланд и то за стоки, които постоянно присъстват. Ужасна работа, но това им са разбиранията, щом ги устройва така.