В православието не цари объркване, но в главите на хората може би да. Във всеки случай има хубави книги, написани по този въпрос, от хора, които много повече от нас, които не сме толково компетентни, знаят какво представлява светото Кръщение и защо се кръщават младенци. На Александър Шмеман, например, "От вода и дух". Във всеки случай няма по-прекрасно нещо от това да бъдеш кръстен от малък и да израснеш в православната традиция от дете - не съм точно този случай, но съм го виждала и смятам, че тези деца растат по-щастливи и че е по-добре, отколкото да бъдеш предоставен на "големия избор" и да решаваш да се кръстиш, когато си "осъзнат". Това е все едно да не учиш детето си на ценности докато то не стане достатъчно голямо само да отбира от добро и зло, или да го оставиш да се въргаля в мръсотията, докато то само не стане достатъчно голямо да поиска да се измие, например. Важно е, обаче, родителите и най-вече кръстникът да си дават сметка какво е кръщението.
Със самия Христос не можем да даваме примери - там е друго.
Колкото до това "само да избира" - всеки човек остава с правото си на собствен избор, кръстен или некръстен. Това че някой е кръстен няма да му попречи да стане мюсюлманин ако реши това един ден!
Но да не влизаме в повече спорове, повече да четем и слушаме, отколкото да говорим!