Алексче успех. Надявам се всичко да се случи така, както ти го искаш. Стискам палци.
- Публикувана: 20 авг. 2013, 17:13 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2015, 13:52 ч.
Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема5
здравейте мамчета искам да ви споделя че преди 7г родих секцио а на 06.08 родих нормално и съм много щастлива от това отидох да ми насрочат дата за секциото в хирургиите в Пловдив приеха ме и младия др АМАЛИЕВ ме прегледа и ми каза че може да пробваме да родя нормално и яз се съгласих и така родих сина си Кристиян с мерки 3700 и 52см пожелавам на всички майки които са решили да раждат нормално успех и много хубави моменти 
Ето го разказа:
Вече преносвах и всеки ден бях на запис на тонове, термина ми беше 14.08.2013 г. Всичко с бебето и мен беше наред. Доктора, който си избрах за раждането ме беше повикал за преглед на 19.08.2013 г. и тогава щеше да се реши какво ще правим. След поредния запис влезнах на преглед, от който стана ясно, че имам 2 см разкритие и главата е високо, но доктора каза, че за второ раждане е нормално и че тя слиза по време на контракциите. Предложи ми на следващия ден 20.08.2013 г. да ме приеме и да предизвика раждане, защото вече няма място за чакане. Съгласих се вече нямах сили, а и знаех, че трябва да е тези дни. Доктора ми даде една вагинална овула Цикатридина да си я поставя вечерта като си легна, обясни ми, че тя е за тъканите и за омекотяване, по- скоро за овлажняване и тонус. Тръгнах си с много смесени чувства първо се радвах, че всичко вече ще приключи, защото тази бременност ми донесе много притеснения, второ истински изпитвах ужас, защото не вярвах, че ще успея да родя вагинално, а само от мисълта да преживея пак секцио ми настръхваше цялото тяло, започвах да плача и не можех да спра.
Легнах си, поставих глобулката и съм заспала. Събудих се в 2 часа от контракция, аз си ги имах от няколко дни, леко болезнени, но нищо сериозно. После не можах да заспя и след малко пак се появи контракция, не съм засичала, защото ми беше ясно, че не се регулярни. Към 4 часа усетих една доста болезнена, след нея отидох до тоалетна, когато станах усетих нещо да ми пада на крака, избърсах го с хартия и видях, че е тапата. Учудих се, защото си мислех, че ми е паднала, от около седмица все имах кафеникаво зацапване и някакви малки слузести парченца, е не е било това, тогава разбрах наистина как изглежда тапата.
Дочаках сутринта, изкъпах се, проверих багажа, събудих мъжът ми, закусих и отново с много смесени чувства потеглихме към болницата. В 7,30 часа бяхме там, както ни беше уговорката с доктора. Започнаха да оформят документите, мен ме качиха, а на мъжа ми казаха да изчака да му се обадя кога да дойде, защото искахме да присъства.
Настаниха ме в родилна зала, дойде доктора и ме прегледа на ехограф, бебе около 2900 гр., в идеална позиция. Каза, че сме избрали точният момент за раждане, защото водите вече са доста намалели, плацентата е зряла. В 8.30 ми поставиха абокат, доктора каза да включат системата на много бавна капка, направиха ми клизма и повикахме мъжа ми и после легнах за запис. Контракциите се увеличиха, но малко, записа беше идеален. Пускаха ме да се разхождам, седях на топката, после пак запис. В 10 часа пак ме прегледа за разкритие- същото, но шийката още по- скъсена. И пак се повтаряше запис и разходки. Контракции все същите, стават на 5 минути, после пак се разреждат. В 12 часа пак преглед и пак същото разкритие, тук вече много се разочаровах, помислих си, че няма да се получи, доктора както всеки път, ме уверяваше, че ще стане, но аз се разстроих много, поплаках си, акушерката ме успокояваше, мъжът ми също. В 14 часа прегледа показа пак същото, отчаянието ми беше страшно силно, каза да засилят малко капката, но контракциите станаха почти непрекъснати и отново я намалиха. В 15 пак ме прегледа и каза, че ще спука мехура, защото е под напрежение и пречи на главата да слиза, усетих водите как изтичат, казаха, че са бистри. Тогава започнаха силни контракции, през 2-3 минути и жестоко болезнени, цикатрикса ме болеше зверски. Мъжът ми само ми съобщаваше до колко стигат контракциите на скалата на апарата, вече бяха до 120, а до преди пукането на мехура достигаха до 60. След малко доктора каза, че ще ми сложат упойка, вече бях в едно друго състояние от адските болки и нито се съгласих, нито отказах, дойде анастезиолога, постави ми катетър и пробно количество от упойката, обясни ми, че тя няма да забави раждането, а напротив, ще му помогне и това било грешно схващане. Казаха, че чакаме доктора да дойде да ме прегледа и да каже дали вече да ми пускат истинската упойка. Към 16 часа ме прегледа, каза 4 см и да ми слагат вече упойката. Поставиха я и много ми олекна, анастезиолога каза, че сега ще имам чувството, че контракциите се разреждат, но няма да е така, аз просто няма да усещам кога започват и кога завършват, за това ще ми се струва, че са на по- голям интервал. След като видяха, че записа е добър ме изправиха. Не можех да се разхождам, не ме държаха краката, само си стоях права и акушерката ме държеше. В 17,10 часа дойде доктора, прегледа ме и най- спокойно каза: „Пълно разкритие, след малко започваме да напъваме.”. Както си лежах, така скочих от леглото и го погледнах, не си спомням какво възкликнах, но беше нещо от рода на: „Не може да бъде!”. Доктора излезе, а акушерките започнаха да приготвят всичко. Мъжът ми не разбра какво се случва и се уплаши от цялото суетене, обяснихме му, той така се развълнува, започна да търси апарата, да подготвя и телефона си за снимки и клипчета.
Акушерката ми каза да направим пробен напън, за да види как се справям. Доктора дойде към 17,40 обясниха ми как да напъвам, да поемам въздух, да си сгъвам главата към тялото и казаха започваме. На 3 контракции с по три напъна главичката почти излезе и ми казаха да спра. Доктора ми обхвана корема отгоре и започна много леко да бута с ръка, а акушерката правеше нещо отдолу, може би разширяваше около главичката и точно в 18 часа излезе прекрасната ми и безценна Вероника. Аз се надигнах и я видях между краката ми на леглото, отмотаха я от пъпната връв и тя проплака, подадоха на татко да отреже пъпната връв и я взе неонатоложката, сложи я на легълцето и я прегледа, каза всичко си има и е добре. Олекна ми. Акушерката и доктора се занимаваха с мен, след малко ми казаха да напъна и плацентата излезе, попитаха ме дали искам да я видя и ми я показаха, обясниха ми кое какво е. После ми казаха, че пъпната връв е била усукана цели 3 пъти около врата, но понеже е била много дълга и не стегната не е създала проблем. Доктора каза, че ми слага само един козметичен шев, защото кожата на едната ми устна се е цепнала съвсем малко. После я измериха 2945 гр, 47 см, аз казах на доктора, че е познал точно, а той се пошегува, че с 45 гр. не е познал. Дадоха ми я да си я гушна, акушерката ми откопча нощницата и я сложи на гърдата ми, но тя не можа да засуче, защото зърната са ми много малки, аз и с голямата ми дъщеря имах този проблем и я кърмих със силиконови. Така си поседяхме 2 часа, после таткото си тръгна, а нас ни преведоха в стаята. Нея я взеха в детското, а на мен ми дадоха да хапна. Такова удовлетворение никога не бях изпитвала.
Интервенциите бяха пълен пакет, но съм убедена, че така трябваше и, че ако не бяха те нямаше да се получи, особено с пукането на мехура, от тогава всичко започна да се развива. Доктора преценяваше ситуацията и реагираше адекватно и в точния момент.
Вече преносвах и всеки ден бях на запис на тонове, термина ми беше 14.08.2013 г. Всичко с бебето и мен беше наред. Доктора, който си избрах за раждането ме беше повикал за преглед на 19.08.2013 г. и тогава щеше да се реши какво ще правим. След поредния запис влезнах на преглед, от който стана ясно, че имам 2 см разкритие и главата е високо, но доктора каза, че за второ раждане е нормално и че тя слиза по време на контракциите. Предложи ми на следващия ден 20.08.2013 г. да ме приеме и да предизвика раждане, защото вече няма място за чакане. Съгласих се вече нямах сили, а и знаех, че трябва да е тези дни. Доктора ми даде една вагинална овула Цикатридина да си я поставя вечерта като си легна, обясни ми, че тя е за тъканите и за омекотяване, по- скоро за овлажняване и тонус. Тръгнах си с много смесени чувства първо се радвах, че всичко вече ще приключи, защото тази бременност ми донесе много притеснения, второ истински изпитвах ужас, защото не вярвах, че ще успея да родя вагинално, а само от мисълта да преживея пак секцио ми настръхваше цялото тяло, започвах да плача и не можех да спра.
Легнах си, поставих глобулката и съм заспала. Събудих се в 2 часа от контракция, аз си ги имах от няколко дни, леко болезнени, но нищо сериозно. После не можах да заспя и след малко пак се появи контракция, не съм засичала, защото ми беше ясно, че не се регулярни. Към 4 часа усетих една доста болезнена, след нея отидох до тоалетна, когато станах усетих нещо да ми пада на крака, избърсах го с хартия и видях, че е тапата. Учудих се, защото си мислех, че ми е паднала, от около седмица все имах кафеникаво зацапване и някакви малки слузести парченца, е не е било това, тогава разбрах наистина как изглежда тапата.
Дочаках сутринта, изкъпах се, проверих багажа, събудих мъжът ми, закусих и отново с много смесени чувства потеглихме към болницата. В 7,30 часа бяхме там, както ни беше уговорката с доктора. Започнаха да оформят документите, мен ме качиха, а на мъжа ми казаха да изчака да му се обадя кога да дойде, защото искахме да присъства.
Настаниха ме в родилна зала, дойде доктора и ме прегледа на ехограф, бебе около 2900 гр., в идеална позиция. Каза, че сме избрали точният момент за раждане, защото водите вече са доста намалели, плацентата е зряла. В 8.30 ми поставиха абокат, доктора каза да включат системата на много бавна капка, направиха ми клизма и повикахме мъжа ми и после легнах за запис. Контракциите се увеличиха, но малко, записа беше идеален. Пускаха ме да се разхождам, седях на топката, после пак запис. В 10 часа пак ме прегледа за разкритие- същото, но шийката още по- скъсена. И пак се повтаряше запис и разходки. Контракции все същите, стават на 5 минути, после пак се разреждат. В 12 часа пак преглед и пак същото разкритие, тук вече много се разочаровах, помислих си, че няма да се получи, доктора както всеки път, ме уверяваше, че ще стане, но аз се разстроих много, поплаках си, акушерката ме успокояваше, мъжът ми също. В 14 часа прегледа показа пак същото, отчаянието ми беше страшно силно, каза да засилят малко капката, но контракциите станаха почти непрекъснати и отново я намалиха. В 15 пак ме прегледа и каза, че ще спука мехура, защото е под напрежение и пречи на главата да слиза, усетих водите как изтичат, казаха, че са бистри. Тогава започнаха силни контракции, през 2-3 минути и жестоко болезнени, цикатрикса ме болеше зверски. Мъжът ми само ми съобщаваше до колко стигат контракциите на скалата на апарата, вече бяха до 120, а до преди пукането на мехура достигаха до 60. След малко доктора каза, че ще ми сложат упойка, вече бях в едно друго състояние от адските болки и нито се съгласих, нито отказах, дойде анастезиолога, постави ми катетър и пробно количество от упойката, обясни ми, че тя няма да забави раждането, а напротив, ще му помогне и това било грешно схващане. Казаха, че чакаме доктора да дойде да ме прегледа и да каже дали вече да ми пускат истинската упойка. Към 16 часа ме прегледа, каза 4 см и да ми слагат вече упойката. Поставиха я и много ми олекна, анастезиолога каза, че сега ще имам чувството, че контракциите се разреждат, но няма да е така, аз просто няма да усещам кога започват и кога завършват, за това ще ми се струва, че са на по- голям интервал. След като видяха, че записа е добър ме изправиха. Не можех да се разхождам, не ме държаха краката, само си стоях права и акушерката ме държеше. В 17,10 часа дойде доктора, прегледа ме и най- спокойно каза: „Пълно разкритие, след малко започваме да напъваме.”. Както си лежах, така скочих от леглото и го погледнах, не си спомням какво възкликнах, но беше нещо от рода на: „Не може да бъде!”. Доктора излезе, а акушерките започнаха да приготвят всичко. Мъжът ми не разбра какво се случва и се уплаши от цялото суетене, обяснихме му, той така се развълнува, започна да търси апарата, да подготвя и телефона си за снимки и клипчета.
Акушерката ми каза да направим пробен напън, за да види как се справям. Доктора дойде към 17,40 обясниха ми как да напъвам, да поемам въздух, да си сгъвам главата към тялото и казаха започваме. На 3 контракции с по три напъна главичката почти излезе и ми казаха да спра. Доктора ми обхвана корема отгоре и започна много леко да бута с ръка, а акушерката правеше нещо отдолу, може би разширяваше около главичката и точно в 18 часа излезе прекрасната ми и безценна Вероника. Аз се надигнах и я видях между краката ми на леглото, отмотаха я от пъпната връв и тя проплака, подадоха на татко да отреже пъпната връв и я взе неонатоложката, сложи я на легълцето и я прегледа, каза всичко си има и е добре. Олекна ми. Акушерката и доктора се занимаваха с мен, след малко ми казаха да напъна и плацентата излезе, попитаха ме дали искам да я видя и ми я показаха, обясниха ми кое какво е. После ми казаха, че пъпната връв е била усукана цели 3 пъти около врата, но понеже е била много дълга и не стегната не е създала проблем. Доктора каза, че ми слага само един козметичен шев, защото кожата на едната ми устна се е цепнала съвсем малко. После я измериха 2945 гр, 47 см, аз казах на доктора, че е познал точно, а той се пошегува, че с 45 гр. не е познал. Дадоха ми я да си я гушна, акушерката ми откопча нощницата и я сложи на гърдата ми, но тя не можа да засуче, защото зърната са ми много малки, аз и с голямата ми дъщеря имах този проблем и я кърмих със силиконови. Така си поседяхме 2 часа, после таткото си тръгна, а нас ни преведоха в стаята. Нея я взеха в детското, а на мен ми дадоха да хапна. Такова удовлетворение никога не бях изпитвала.
Интервенциите бяха пълен пакет, но съм убедена, че така трябваше и, че ако не бяха те нямаше да се получи, особено с пукането на мехура, от тогава всичко започна да се развива. Доктора преценяваше ситуацията и реагираше адекватно и в точния момент.
Алексче,
защо те искат в болница?
Само заради преносването ли или има и нещо друго?
Както и преди писах, аз се озовах в болницата на 13-я ден след термина. Решението ни да изчакаме беше със знанието на лекарите и след заключението им, че може да се чака.
devikici, bluesky1984,
браво, момичета! Честито!
Радвам се за вас!
защо те искат в болница?
Само заради преносването ли или има и нещо друго?
Както и преди писах, аз се озовах в болницата на 13-я ден след термина. Решението ни да изчакаме беше със знанието на лекарите и след заключението им, че може да се чака.
devikici, bluesky1984,
браво, момичета! Честито!
Радвам се за вас!
Защото направих огромната глупост като се записвах на ЖК да си кажа истинската дата на последната менструация, въпреки че знам със сигурност, че овулацията ми е била на 18-19-ти ден (тестове). И сега във всички документи се водя с термин 16.08, а в понеделник стават 11 дни от него. Иначе лекарят взима предвид по-късната овулация и е съгласен да чака, докато бебето е ок, затова ще се опитам да отложа още болницата.
С последната бременност имах щастието/късмета да забременея на 14-я ден. Та поне това ми се махна като грижа.
От момиче съм с дълъг цикъл.
Между аборта и Явор направих експеримент с няколко тестове за ову и беше все на 18-19-20-ти ден. Последната на 14-я.
Стискам палци да не те пришпорват и всичко да е наред.
От момиче съм с дълъг цикъл.
Между аборта и Явор направих експеримент с няколко тестове за ову и беше все на 18-19-20-ти ден. Последната на 14-я.
Стискам палци да не те пришпорват и всичко да е наред.
И аз съм с по- дълъг цикъл, също доста обмислях да си кажа по- късна дата за менструацията, но не посмях.
На прегледа с ехограф в деня на раждането доктора ми каза, че сме избрали точният момент за пускане на системата, защото водите ми били много намалели и плацентата вече била напълно зряла. Бебка се обели цялата, нали казват, че това става при преносените, дали е така не съм се интересувала.
Алексче, не се отчайвай и аз бях така последните дни, всичко ще се нареди, когато най- малко очакваш.
На прегледа с ехограф в деня на раждането доктора ми каза, че сме избрали точният момент за пускане на системата, защото водите ми били много намалели и плацентата вече била напълно зряла. Бебка се обели цялата, нали казват, че това става при преносените, дали е така не съм се интересувала.
Алексче, не се отчайвай и аз бях така последните дни, всичко ще се нареди, когато най- малко очакваш.
bluesky1984, много хубава новина. Да сте здрави, усмихнати и изпълнени с любов
devikici, би ли разказала ( като намериш време, разбира се за болницата, в която роди и лекаря?
Мисля, че си избрала същата, която и аз и затова ще ми е много полезно да разбера подробности за персонала и условията. Благодаря
Да сте здрави, усмихнати и изпълнени с любов devikici, би ли разказала ( като намериш време, разбира се
за болницата, в която роди и лекаря?Мисля, че си избрала същата, която и аз и затова ще ми е много полезно да разбера подробности за персонала и условията. Благодаря
bluesky1984, много хубава новина. Да сте здрави, усмихнати и изпълнени с любов
devikici, би ли разказала ( като намериш време, разбира се за болницата, в която роди и лекаря?
Мисля, че си избрала същата, която и аз и затова ще ми е много полезно да разбера подробности за персонала и условията. Благодаря
Да сте здрави, усмихнати и изпълнени с любов devikici, би ли разказала ( като намериш време, разбира се
за болницата, в която роди и лекаря?Мисля, че си избрала същата, която и аз и затова ще ми е много полезно да разбера подробности за персонала и условията. Благодаря
Болницата е Надежда, д-р Цветков е лекаря, много се колебаех, за него никаква информация нямах, а и не намерих, но силите ми се изчерпаха и си казах, че отивам при него и каквото стане. Не съм го избирала, просто когато реших, че там ще раждам се обадих, записах си първият свободен час и той беше при него, този път късмета ми проработи. Оказа се, че за него няма отзиви, защото до сега е работил в Словения и са го поканили да се върне и да започне работа в Надежда.
Толкова спокойствие ми вдъхваше този човек, всеки път ми казваше: "Ще стане!", според мен реагираше много адекватно спрямо ситуацията.
За условията също мога да кажа само хубави неща, таткото беше с мен, пускаха го да излиза и да се връща, когато пожелае, че имаше нужда от цигара
. Много ми хареса, че не къпят бебето и то си остава с теб през двата часа, в които те наблюдават в родилна зала, два часа си я гушках, веднага ми я сложиха на гърда, когато ни качиха в отделението веднага ми донесоха супа, кофичка кисело мляко и кисел за десерт. Бебето може да е при теб постоянно, когато се наака я завеждах и винаги я сменяха, козметиката е на Биодерма, аз я ползвам и за голямото ми дете и сега и за бебето, шишетата са стъклени. Храната не е най- добрата, но става, в трапезарията има хладилник, мокровълнова, мивка, ако ти носят нещо си го оставяш в хладилника, има също и ножове, чаши, които може да ползваш и да си ги измиваш после.Ако имаш въпроси питай, когато мога ще ти отговоря.