Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема5

За това дали тялото е годно за естествен процес и аз много пъти се питах, задавах си въпроси, защо не успях първия път и дали ще успея сега, но въпреки тези мисли бях сигурна че ще се справя. Това раждане се разви 1 към 1 с първото с изключние на времето, което продължиха първото и второто.Всичко приключва на 8 см. разкритие без напъни и бебе което седи високо. След това раждане докторът ми каза, "Ако ще раждаш 3-ти път няма смисъл да опитваш естествено, сигурен съм, че ще се развие по същия начин. При следващо раждане, направо секцио" Предполагам, че при мен наистина тялото не е годно за естествения процес и ми е ужасно тъжно, защото много ми се искаше да мога да си родя децата нормално 

Синът ни се роди на 28- ми в три сутринта. Както ви бях написала контракциите започнаха на 27- ми в един сутринта. Бяха на 15 минути, с продължителност една минута и бяха достатъчно болезнени, за да не мога да спя изобщо през нощта. В един на обед бях на преглед, 1 см. разкритие, а на записа контракциите изобщо не изглеждаха като родилни. Прибрах се с надеждата да дремна поне малко между контракциите, ама не стана. Контракциите станаха още по-болезнени, гадеше ми се и ме втрисаше. Пробвах всякакви пози, сякаш клекнала ми беше най-добре. Болката беше много силна в белега, тогава ви питах дали и при други е било така. В седем вечерта бяха на 10 мин. Мъжът ми се прибра от работа към 8 без нещо и контракциите зачестиха на 3 до 5 минути. Ако не беше той аз щях да си чакам още, бях сигурна че пак ще ме върнат, а в колата с контракциите не е много приятно. Но той каза, че бебе няма да изражда и тръгнахме. В болницата имах 1,5 см. разкритие, но ме приеха. Шийката беше изгладена. По принцип бях решила да раждам без упойка, но нещата напредваха много бавно, а аз вече бях много уморена и си промених решението (наивно си мислех, че с упойка ще мога да дремна между контракциите ) Освен това ми се видя разумно в случай, че се наложи спешно секцио. Докато ми мереха тоновете контракциите станаха на минута и нещо, много се засилиха. Разкритието стана 3 см. Вече никакви пози не можех да заемам, едвам си стоях на краката. Даже легнала някак си имах чувството, че няма да се задържа и трябваше да се подпирам в перилата на леглото. Бях много благодарна на мъжа ми, че ме накара да тръгнем, не знам как щях да мина паркинга. Сложоха ми епидурала, много внимаваха, да не забавят раждането. Пак болеше на контракциите, но много по-поносимо. По време на първата доза направих 8 см, добре, че склониха да ми сложат още една. Пукнаха ми мехура май около 7 см. Ставах и кляках, за да слезе по-бързо бебето. После ми сложиха венозно бусколизин, за да направя по-лесно пълно разкритие. Мина действието и на втората доза, лекаря ми каза да напъвам, аз вместо това повръщах от болката. Мисля, че малко рано се опита да ме накара, силните напъни усетих малко по-късно. Бях чела, че не боляло по време на напъните, мен си ме болеше. На напъните се поизложих. Според мъжа ми съм напъвала около 20 минути (не много дълго според него). Някак не ми стигаха силите за третия напън. Виждаха косата, но аз не можех да го изкарам. Пробвах и наведена, и права, и клекнала. Акушерката ми каза, че не може бебето да стои така още дълго, но аз не успявах. Поведоха ме към друга родилна зала с родилен стол. Там всички бяха опаковани в престилки и маски и си помислих, че сигурно ще се наложи вакуум или форцепс и в този момент се мразех, че не мога да напъна по-силно. При следващия напън усетих как ме срязаха и главата на бебето излезе, със следващия излезе тялото и краката. Направо не можех да повярвам, че се свърши. Бебето беше добре, докато го държах не знам как се е родила и плацентата. Сина ми го бяха мерили "граничен" за нормално раждане 3800 с глава 34,9 см. Роди се 3550, главата 37 см. Ако я бяха измерили точно щях да се размина с нормалното раждане. Сложиха ми още една доза за ревизията на матката и за шиенето. Матката беше много изтъняла, но цяла. Вътрешни разкъсвания нямах, шиха ме към 25 мин. За шиенето мъжа ми излезе, иначе беше с мен. Присъствието му много ми помогна, имах усещането, че това никога няма да свърши и че няма да се справя. По време на раждането не бях много контактна, често не чувах какво ми казват, нямах реална представа за времето. Част от спомените ми се върнаха на другия ден, някои празнини запълни таткото. Сега 10 дни по-късно спомените от болезнените контракции са много избледнели, епизиотомията почти не я усещам. Възстановявам се много по-бързо от първия път, кърмата ми слезе по-малко от 24 часа от раждането. Беше ми много трудно, въпреки, че раждането беше бързо, но и да знаех какво е не бих си променила решението. Епидуралната много ми помогна, иначе съвсем щях да съм без сили накрая, а и мисля ускори много самото раждане. Окситоцин не са ми вливали, чак след като родих ми бяха пуснали система. Иначе колкото пъти съм поглеждала системата все си беше физиологичен разтвор заради епидурала.