Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема5

Честита радост на Нощни очи, да й е жива и здрава Зорница (много хубаво име сте избрали)!   

Ренденце, радвам се за хубавите новини! И аз го водих този разговор с моя лекар, каза, че по принцип не вижда причина да не може нормално с уговорката, че щял да следи белега последните седмици и при положение че нямам болки там. Тук четох, че на видеозон не може да се прецени колко е ок белега, както и че някои дами имат болки в белега от началото още и това не е проблем, та къде е истината не знам. За сега съм по-скоро оптимист, но и гледам да не се навивам допълнително - първото разочарование ми беше достатъчно. Започнах масажите на перинеума (много зорна се оказа тази работа) и ми остава само да се надявам на добра развръзка.

brumbazuk аз имах болки към средата на бремеността, но според мен по-скоро е било от някой нерв или нещо друго. На този етап въобще не усещам къде съм рязана, дори и като пипам белега също не ми е неприятно или болезнено.
Аз да си кажа не мога да смогна да отделям време за себе си и да правя масажи, единственото, което правя е да пия чай от листа на малина и се надявам на най-добра развръзка.
Вчера гледахме бебка, док. по ЗК каса каза, че главата е в таза, а гръбето е вляво, което доста ме обнадежди.
Всъщност съм почти на 100 % убедена че ще се получи, дано да са ми правилни усещанията, но сега съм доста по-подвижна, по-слаба, мога да клякам и да заставам в пози, които би трябвало да улеснят нещата (предния път бях като хипопотам и можех само да ходя и да пъшкам).

Здравейте

Родих секцио съвсем наскоро, планът ми за естествено активно раждане прерастна в секцио по спешност на пълно разкритие и напъни. Причината беше лицево предлежание, което установиха на пълно разкритие (влезнах с тилно предлежание в болницата). Все още се питам доколко се налагаше, което предполагам е нормално, но тогава нямах избор така или иначе, нищо не зависеше от мен, но се успокоявам, че са постъпили както те са се чувствали сигурни и ако са нямали опит с лицево раждане, това е оптималният (и единствен) вариант. Нямах голяма свобода на движенията, което отчасти виня за развоя на събитията, но предполагам причината е и в бързината, с която раждах (постъпих с 3 см, много чести и болезнени контракции, започнали директно на 3 мин и с продължителност по минута-минута и нещо и докато ми мерят тоновете бях със 7см, малко по-късно с пълно разкритие, на операционната масата с поставена упойка бях 2.5ч след постъпване в родилното, от които ако правилно смятам около час е преминал в приемане, подготвяне на секциото и сие).

Още се осъзнавам от случилото се и търсех място за подкрепа. Отделно бих искала ако имам следваща бременност да подходя към нея с опцията за VBAC. Изчела съм темите, от раждането чета какво ли не. Тъпото е, че на самата операционна маса, лекарят ми каза, че всяко следващо раждане трябва да е с операция и това много дълбоко ме разстрои и прекарах няколкото часа в реанимация в трескаво вайкане (не стига шокът от операцията, ами и това). След това разговарях с него, просто самият той не е привърженик на VBAC и ми обрисува едни много черни картини, т.е. няма конкретна медицинска причина. 

Исках да събера и информация за лекари, които подкрепят VBAC и отделно следят бременност и имат обща гинекологична практика. Не обичам да сменям лекарите си и предпочитам да имам един постоянен, при който да си правя профилактичните прегледи, евентуално да планирам бременност и така. Не раждах при лекаря, който ми следеше бременността, затова и питам. 

Отделно, на колко етажа сте шити? Аз от епикризата разбрах, че съм на един. От всичко, което изчетох няма ясни доказателства, че това увеличава риска от руптура, въпреки, че някои проучвания го показват, но исках да се ориентирам как се шие.

Аз съм шита на 3 етажа първия път.
За лекарите, не разбрах за София ли става дума, но само д-р Дончева от Тина Киркова отговаря на изискванията ти. За друг не съм чувала. За съжаление, когато става дума за VBAC-лекари, нямаме особено голям избор, да не кажа - почти никакъв.

За предлежанието - почти невъзможно да се роди нормално у нас с неправилно предлежание - липсват акушерки с акушерски умения, които да окажат адекватна помощ.Не се самообвинявай. През следваща бременност трябва да обърнеш голямо внимание на тялото си - йога, движение, правилна поза, правилно хранене, защото има вероятност предлежанието да се повтори. И не забравяй, че нещата зависят до голяма степен от теб, но не можеш да ги контролираш изцяло.

Благодаря д-р Дончева я засякох на едно училище за раждане, симпатична е, млада е, ще я преслушам.

За София става въпрос, забравих. (плувах по 3-4 седмично по км, ходех на йога редовно, седях само на топка през цялата бременност, така работех, придвижвах се основно пеша, та мисля следващият път наопаки да карам   ). Иначе, да опитвам се да се науча, че е било извън моя контрол.

Не знаех, че се шие и на три етажа (за матката става въпрос). Всичко, което намирам е за един или два.

Може да отидеш на остеопат (у нас май няма chiropractors) - това преди бременност. При мен и двата пъти, за съжаление, точно предлежанието ми попречи да родя вагинално, но пък има и жени, които успяват. На www.spinningbabies.com също има много информация по въпроса.

Разказа за раждането на Зорница. Написах го най-сетне вчера.

velibarabeli, успех с намирането на лекар!  
Относно позицията, и без да си акушерка има ситуации в които може и жената сама да прецени дали е ок. В сайта, който е дала Лекси има доста добре описано как по начина, по който започва или протича раждането може да се определи дали позицията е ок. В повечето случаи елементарни упражнения и движения направени по време на раждането оправят нещата. Много е тъпо, че лекарите не се интересуват и не ги практикуват. Знаят едно клякане само и толкова. Което разбира се си има своето място, но не е единствения начин да наместиш бебе.  

Много ми е криво, че заради нежеланието на лекарите да разширят познанията си много жени стигат до ненужно секцио и биват оставени с впечатлението, че са повредени и неспособни да родят децата си. Само в септемврийската ми отчетна имаше поне три-четири жени, които бяха оставени да раждат по гръб и накрая ги срязаха заради "ненапредване на раждането". От разказите им мога само да кажа, че са си били класически примери за лоша позиция на бебето, което не оказва достатъчно натиск на шийката...

И нещо, което се чудя аз ли не вдявам както трябва или наистина е пълна тъпотия... Главата на бебето да прорязва и да направят епизиотомия, защото бебето било с твърде голяма глава и не може да мине през "твърде малкия" таз...   Е, нали като вече е стигнало до там където е вече е минало през таза...

Прочетох историята за раждането на Зорница на един дъх. Благодаря, че я сподели с нас Нощни очи   

Моето първо раждане приключи със секцио при пълно разкритие точно поради предлежанието на бебето - високо изправено (каквото и да значи това). Не се оплаквам от лекарите, тъй като ме караха да правя какви ли не неща само и само да тръгне само, но след два часа с напъни ми препоръчаха секциото и аз вече нямах сили да кажа "не".
 
За успокоение на velibarabeli ще кажа, че второто ми раждане (вагинално) също започна с неправилна позиция на бебето. Моята лекарка обаче била твърдо решена, че това не е достатъчна причина за секцио в толкова ранен стадий на раждането и след като ме изтормози с няколко пози (повечето от които доста неприятни в тоя момент), бебчо се намести и всичко мина като по вода (само за пояснение -това тя ми го разказа на другия ден и ми се извини за тормоза, но не искала да ме притеснява ако не е напълно наложително)

Моя съвет е да не се тревожиш от сега. Търси си лекар, че да си подготвена когато дойде моментът, но преди всичко отдай се на малкото си съкровище, защото толкова бързо ще ти мине времето, че няма да се усетиш кога е пораснало

Нощни очи, току що прочетох разказа ти за раждането на Зорница. Наистина е много вълнуващо (донякъде ми се иска да бях родила и аз в къщи, но честно казано ме хвана страх).  Да сте живи и здрави всички  и предимно хубави момени ви пожелавам 

Нощни очи, честита дъщеричка! Да ти е здрава и щастлива.
Прочетох разказа ти и благодаря за него.

И аз току що прочетох разказа на Нощни очи, от известно време надничам за него Благодаря за споделеното! Звучи спокойно, уверено и много майчински. Пожелавам на цялото ви голямо семейство много любов и светлина. Радвам се, че ви познаваме не само във форумите    

"Зорница продиша без затруднения, не се е налагало аспириране под никаква форма. Не плака, но беше очевидно, че е добре. Не бързаше да засуче. Може би чак час след като се роди. Гледкаше и се кокореше дълго време и заспа чак 2-3 часа след раждането."
Много простичко казано, а много хубаво 

Чела съм, че при второ, трето и т.н. нормално раждане е често срещано главата да е високо до последно и да "слиза" чак при напъните.

Още веднъж честита дъщеричка - да ѝ върви по вода!

Благодаря за разказа, Нощни очи!  

Чудесен, прекрасен! Насълзиха ми се очите. Чета го точно на рождения ден на Явор, чието протичане на  раждането мога да кажа, че е било много, много подобно на твоето. Преносване 14 дена (мисля си, че ако бях оставена, щеше да се роди в последните часове на 14-я ден или в ранните на 15-я), зелени води (пукнаха те мехура на 8см), лошо предлежание (лицево, гърбът беше от дясно), високо до последно, обиколка на главата като вашата, верникс. Но завърши отново със секцио, защото персоналът, ах, персоналът…изгубих подкрепа накрая. Много ги беше страх с това преносване след 2 секцио и това моткане на раждането. Също отчитам като грешка пукането на водите от тяхна страна. Това се случи в 10-11ч сутринта на 9-ти, а към 14ч всичко утихна, сякаш не раждах; контракции и напрежение изчезнаха. А дотогава бяха на всеки 3мин по минута. Иначе за всичките 36 часа преди секциото правих какво ли не: разходки, клякане, седене на тоалетната чиния и на топка, държане за парапет, ръб на мивка, масажи, топъл душ, вана, смяна на пози, без липса на храна и вода...Последва питоцин, после епидурал и така. Но вярвам всичко е с цел и урок в живота. Не съм изгубила надежда.

Много се радвам за вас! Да е жива и здрава Зорница и само прекрасни неща да и се случват! Бъдете щастливи!  

Момичета    Благодаря ви от сърце! Малко или много имате принос. 

Джули, при мен още първото ми бебе стоеше високо до раждането. Не знам защо този път толкова бях задълбала в това дали ще ми се "смъкне" корема.  Сигурно защото нямаше за какво друго да се притеснявам! 

Днес си говорехме нещо с ММ за раждането и той каза, че Зорница е имала преметната през врата пъпна връв.

Вери  Вагинално раждане след 3 цезарови е си е вдъхновяващо!