
Да споделя и аз за 1-во и 2-ро.
С първото го имаше стреса от "новото", но пък не ми е боледувала до 1г.4м. Спеше по цяла нощ, не се будеше, не пищеше. Коликите ги минахме тежко, но пък за 2 седмици. Беше кротко детенце и сутрин излизах в 10ч, вечер мъжа ми след работа идваше да ни вземе директно от парка към 17ч и стояхме тримата заедно до 20ч. Лятото разбира се. Ако не сме висели цял ден в парка, вечер (пак само лятото) я изкъпвах, нахранвах и излизахме с количката късно вечерта. Тя си заспиваше, а ние щастливо и безпроблемно си хапвахме на близко заведение без музика и шум. Прибирахме се и след 00ч, само я премествах и преобличах спяща.
С малкия .... рееев...реееев...рееев. Друго не помня! Мозъка ми беше дал на късо от това зацикляне. До 7ми месец само рев. Не можеше да се разхождаме вечер, защото при преместване в леглото се будеше. При най-малкото побутване, дори одеалцето да му подгъна - будеше се. Будеше се и по 3 пъти на нощ да яде... през останалото време пак не спеше ...ревеше. По-точно врещеше с пълна сила. Започна да боледува от 3 месечен, естествено заразен от кака си. Наскоро попаднах на записки, температура над 38.5С на 3 месеца, тогава тичахме в 2ч през нощта до спешен кабинет да го прегледат. Когато извеждах каката и него, тя тъкмо се заиграе, дребното ревне в количката и по спешност ги товарех и карах обратно към къщи под активния гласовит съпровод на бебо. Чак сега на 3г. започвам да излизам от целия ужас. Щом проходи започна да бяга от мен и да го гоня в паника по паркове и улици. Много труден.
Явно водещ е темперамента на детето, не само поредността. Ако имам 3-то и е здраво, предполагам ще се насладя на всичко, за което говори Rika. т.е. знание плюс увереност. Но мисля, че и с Али се насладих ... имам прекрасни спомени.

Не сме имали особено трудности с колики или зъби и на двете зъбите започнаха да никнат сравнително късно, не знам дали е от значение. Но си имахме други "кахъри". На 40-я ден от раждането на голямата, точно я обличах да ходим да ни четат Чиста молитва, мисля се казваше и гледам едно топче на рамото, сякаш излязло от нищото, нали всяка вечер си я къпя щях да го видя. И като тръгнахме по едни доктори педиатри, кожни, хирурзи, всеки със свое мнение какво е и как трябва да процедира. По указание на кожната редувах едни компреси с реванол, половин час със, половин час без, то се смъква не стои на рамото, направо и сега потръпвам, всичко жълто
При една редовна бебешка консултация личната вика, готово е, трябва да се цепи. И аз с всичкия си акъл, директно при хирурга, даже и вода не и носех, че нали уж за бързо сме отишли. Исках да присъствам, че да не се чудя отвън само какво и правят и уж не се притесних, но после кърмата ми от едната гърда спря. Детето го понесе що годе добре, бързо се успокои и заспа. Но после като казаха, че трябвало да ни водят стационар и за целта трябвало да се пусне антибиограма и като я боднаха пак и тя милата после пак заспа, но постоянно хлипаше и аз си викам увредих го това дете. Доста навлязох в подробности, но явно още е живо в съзнанието ми, но сега никога не бих постъпила по този начин, така че опита определено учи и те кара да реагираш по спокойно.
И такива ми ти неща. Спирам вече. 
) Беше прекрасно време отдадено изцяло на нея. Като се роди Влади първите 2,5 години не слизаше от гърдите ми, което в някои моменти ме улесняваше- Добра беше писала, че тъкмо каката се заиграе и малкият писва- парк ли, мол ли, плаж ли- давах гърдата и той блажено се унасяше. Благодарение на това до някое време можех да се съобразявам с каката, но когато проходи станах като игуана, очите ми буквално като на гущер се извиваха в разни посоки в опит да вида кое дете накъде е побягнало. Разходките в парка, ако не е на затворена територия/площадка станаха кошмар. И така до преди половин година, сега и Влади е по-голям и каката е пораснала и винаги ми докладва всяко действие за да не се притеснявам. Сега е вече чудесно, интересно им е да играят заедно, но все още искат и аз да играя с тях, предполагам с времето ще им е все по-интересно да си общуват. Въпреки това често се припират, стига се и до бой понякога, стига да съм излязла от стаята




