- Публикувана: 25 авг. 2013, 12:18 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2023, 19:43 ч.
Доход 500 лева на месец
....
по- ли щеше да е добре баща ми да пръсне тези пари по курви или казина?
....
по- ли щеше да е добре баща ми да пръсне тези пари по курви или казина?
....
ооо,начини-1000 ,само и само да не се купи имот на децата при възможност
И ако утре баща ти остане без работа или недай си боже да се нуждае от скъпо лечение какво става ?
Предпочитам нашите да имат някакъв имот, който да им носи допълнителни доходи, отколкото да го дават на мен!
Предпочитам нашите да имат някакъв имот, който да им носи допълнителни доходи, отколкото да го дават на мен!
ъ,той е хитър, осигури се за 2 живота
Ама как може жилището ти да е потребно само на теб за няколко години? На децата ти няма ли да е потребно? Все едно аз да кажа "за какво ми е кухненска маса и столове, като мога да ям с поднос в леглото сутрин и вечер, пък през деня ям на крак в работата".
Колкото и да е скъпо, жилището се купува и продава, докато образованието - 20 години наливаш пари да се квалифицираш, а накрая едва си плащаш тока и наема. За мен това не е живот. Не е казано, че реализацията трябва да е 2 дни след дипломирането, но за мен работа, която харесвам, а едва ми покрива житейските разходи, си е обикновено скъпо хоби.
П.П. Жилището също остава. И е плюс.
По-напред някой пита - ако имам пари, за жилище или образование на децата ми ще ги дам. Май не ме разбрахте - аз апартамент на децата няма да купувам - ако наследя аз още някой, ще наследят и те, както биха наследили и моето жилище. Парите бих ги вложила в обучение и квалификация (не образование, това са две различни неща)на децата, но ако имам пари за 5 курса или 2 курса и половин апартамент - ще избера внимателно двата курса и ще платя половината апартамент. Човек цял живот спестява за жилище и цял живот се учи, но от един момент нататък спестяването за жилище става невъзможно - затова по-добре да се вложи по-рано в имот, дори да е за сметка на част от допълнителното обучение.
Колкото и да е скъпо, жилището се купува и продава, докато образованието - 20 години наливаш пари да се квалифицираш, а накрая едва си плащаш тока и наема. За мен това не е живот. Не е казано, че реализацията трябва да е 2 дни след дипломирането, но за мен работа, която харесвам, а едва ми покрива житейските разходи, си е обикновено скъпо хоби.
П.П. Жилището също остава. И е плюс.
По-напред някой пита - ако имам пари, за жилище или образование на децата ми ще ги дам. Май не ме разбрахте - аз апартамент на децата няма да купувам - ако наследя аз още някой, ще наследят и те, както биха наследили и моето жилище. Парите бих ги вложила в обучение и квалификация (не образование, това са две различни неща)на децата, но ако имам пари за 5 курса или 2 курса и половин апартамент - ще избера внимателно двата курса и ще платя половината апартамент. Човек цял живот спестява за жилище и цял живот се учи, но от един момент нататък спестяването за жилище става невъзможно - затова по-добре да се вложи по-рано в имот, дори да е за сметка на част от допълнителното обучение.
Ама как може жилището ти да е потребно само на теб за няколко години? На децата ти няма ли да е потребно?
Децата ми ще си купят свое, ако искат и ако за тях е приоритет.
Аз затова казвам, че какво е "да се справяш" е различно за всеки - за теб "не е живот", а пък аз си харесвам живота.
За мен лично ти поставяш децата си в риск, аз това не бих си го позволила точно по този начин. Бих си позволила да напусна работа и да търся по-добра, ако имам основа - готов дом и спестявания - имам готов дом и малко пари. Но с години да карам на ниско възнаграждение в търпеливо очакване и с дете на ръце - не. Детето няма нужда само от добро образование, трябва да е прието от света, а със стари дрешки и допотопен Сименс за телефон - и двете не по негов избор - това става трудно, каквото и да си говорим. Демоде визията и техниката стават само ако са част от някаква поза, иначе - не. Децата трябва да са харесвани от околния свят, не съжалявани или по-зле - подигравани заради някакво нямане.
Като в случая, естествено, не говоря за задоволяване на всяка прищявка, но има някои неща, без които според мен не може.
Като в случая, естествено, не говоря за задоволяване на всяка прищявка, но има някои неща, без които според мен не може.
Ама как може жилището ти да е потребно само на теб за няколко години? На децата ти няма ли да е потребно?
Децата ми ще си купят свое, ако искат и ако за тях е приоритет.
Аз затова казвам, че какво е "да се справяш" е различно за всеки - за теб "не е живот", а пък аз си харесвам живота.
И бившата си го харесва. На 3 деца интелектуалецът каква ли издръжка плаща.
Апропо, не разбирам какво е това налагане и отстояване на материални "ценности". Хората (вкл. и децата) се харесват, ако имат човешки качества - ако са добри, комуникативни, готови да помогнат, ако могат да те научат на нещо, ако умеят да са съпричастни и емпатични, ако са смели, ако имат принципи и морал, и знаят как да ги отстояват.
Не си спомням да съм си избирала приятелите според имиджа им или финасовите им възможности. Избирала съм си ги заради характера им.
Не си спомням да съм си избирала приятелите според имиджа им или финасовите им възможности. Избирала съм си ги заради характера им.
Не си спомням да съм си избирала приятелите според имиджа им или финасовите им възможности. Избирала съм си ги заради характера им.
Разбира се, да могат да ти гледат детето.
Разбира се, да могат да ти гледат детето.
Нищо не знаеш за мен, така че намирам тези намеци за доста неуместни
поради което смятам да продължа да ги игнорирам. Та не разбрах колко плаща мъжът ти на бившите си деца? Или той е само интелектуалната част.
А това по какъв начин е твоя работа?
Апропо, бивши деца няма.
Та не разбрах колко плаща мъжът ти на бившите си деца? Или той е само интелектуалната част.
Да не й пълниш хладилника, че я питаш така настоятелно кой на кого колко плаща?