ВМ-НВХ, част 63

Ще съм благодарна на всички , които споделят какво мислят за това масло от крил и какво точно вземат те . До сега аз бях на рибено масло от DM . Но ако се вярва на рекламата би трябвало 1 табл. от този витаслим хелт да ми е достатъчна дневно .

За рибеното масло, съм чела тази статия:

http://www.bg-zonata.com/zonata/2012/2/1/354517156354.html

В рибеното масло трябва да са обозначени конкретните видове риби, използвани за призводството му – Доброто рибено масло почти винаги се добива от малки риби. Производителите на некачествено рибено масло често пропускат тази важна информация. Нивата на замърсители в рибено масло често се определя от размера на рибата и техния ранг в хранителната верига. Дребните риби (като херинга, сардини и аншоа) се намират ниско в хранителната верига, имат краткотраен живот и следователно са по-малко предразположени към натрупване на замърсители от околната среда. От друга страна, по-големите риби като сьомга, кралска скумрия, риба меч, и акула, които са хищни видове, имат по- дълъг живот и следователно съдържат високи нива на замърсители, като живак и други тежки метали. Мазните риби са отличен естествен източник на Омега-3, но да не забравяме, че и токсините, които са способни да се разтварят в мазнините, вървят ръка за ръка с Омега-3. Сьомгата е вид риба, отличаваща се с най-високите нива на EPA и DHA.
В рибеното масло не трябва да са изброени повече от три вида риба, използвани за производството му. Комбинацията от много риби е синоним на некачествено, нездравословно и евтино рибено масло.
Рибеното масло трябва да се добива само от чистата плът на рибата. Не използвайте масло, за чийто производство са използвани главите, опашките или вътрешните органи, като например масло от черен дроб на треска (cod liver oil). Това е най-неподходящото рибено масло, тъй като има ниска концентрация на дълговерижни Омега-3 мастни киселини и същевременно съдържа най-високите нива на замърсители (органичен живак, полихлорирани бифенили и др). В допълнение, приемът на високи дози на масло от черен дроб на треска не се препоръчва поради високите нива на витамин А, което може да доведе до витаминна токсичност ,т.е. натрупването на прекомерни количества витамини в организма може да предизвика нежелани реакции. Никой не би искал рибено масло от части на рибата, които повечето нации не ядат.

tonyduve, в тази тема е обсъждано доста за рибените масла, мисля, че от там е най-изгодно.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=734291.0

Lemy , какво масло ползваш ?

Все още никакво, чакам това:
http://www.iherb.com/p/8305

Ето ти предложение за масло от крил:
http://www.iherb.com/search?kw=krill+oil&x=-758&y=-209#p=1

Като гледам цените френското си е направо на сметка .

Освен цените се гледа и броя на таблетките, количеството EPA / DHA, и тогава преценяваш кое е най на сметка.  
Във витаслима-а е (EPA) 150 / (DHA) 90.
              В моите е   EPA 360  / DHA 240.

Шоколата, Кам, Вивиан, благодаря ви!   

Камелот,Аги,Вив,благодаря ви!За фитоестрогените сте прави,ей за това човек не трябва да се доверява стопроцентово на информация от интернет.Сега чета и за прогестероновите кремове.

По повод написаното от Lemy, аз купувам рибено масло сертифицирано само от тази организация : 
 
http://www.ifosprogram.com/consumer-reports.aspx


Дадени са всички марки fish oil които отговарят на споменатите от Lemy изисквания. Даже някъде по сайта можеше да се отворят файлове в .pdf формат с колко и какво количество вредни невредни съставки са съответните fish oil каспули.

(ако може да им се вярва де )

Много интересно това за рибеното масло, не го знаех. Даже бях чела, че именно рибеното масло то черен дроб на акула съдържа скваламин, едно вещество производно на холестерола, което е много важно за здравето по принцип и стимулира производството на антиоксиданти в организма. Освен това пречиствало черния дроб. Това съм го чела в статии в защита на холестерола.

А рибено масло от сардини никъде не съм виждала да се продва, само съм чувала за това от крил. И малко ме съмнява тази психоза покрай живака в рибите, ама както и да е....

Шоки, лятото намерих едни супер интересни статии срещу калорийната рестрикция, където много точно се обяснява защо калорийната хипотеза е напълно грешна и че реално броят на калориите няма никакво значение, както и самата дума калория в контекста на чов. организъм е безсмислена.

Ето и статиите:
http://www.gnolls.org/3374/there-is-no-such-thing-as-a-calorie-to-your-body/ - 1. част
http://www.gnolls.org/3409/the-calorie-paradox-did-four-rice-che … ing-as-a-calorie/ - 2. част
http://www.gnolls.org/3433/more-peer-reviewed-evidence-that-ther … ur-body-part-iii/ - 3. част
http://www.gnolls.org/3460/protein-matters-yet-more-peer-reviewe … our-body-part-iv/ - 4. част
http://www.gnolls.org/3484/can-you-really-count-calories-part-v- … ing-as-a-calorie/ 5. част

А ето и една статия дали наистина месото гние в червата ни?
http://www.gnolls.org/1444/does-meat-rot-in-your-colon-no-what-d … s-and-vegetables/

Та, Шоки, молбата ми е, ако имаш време, да им хвърлиш едно око дали стават за превод за блога ти, защото са невероятно полезни. Много ще ти бъда благодарна!  

За krill oil - с приятелка за нея обсъждахме това:
http://www.herbamedicabg.com/hranitelni-dobavki/neptun-kril-ojl- … ne-krill-oil.html
http://www.neptunekrilloil.eu/EN/index.php

Здравейте,момичета,
поизтървах темите, и сега ще се връщам да ги дочитам. 
Междувременно да питам за един линк (мисля, че беше на Шоки ), който преди време някой беше пускал - за ядките, какво съдържат като мазнини и т.н.,и търся но не го намирам отпред на първа страница или в блога на Шоки.
Ако можете да я пуснете пак!?

След известно време на четене, чудене и маене какво да правя с бадемите и как да ги ям, онзи ден взех че ги киснах 24 часа сигурно, после ги пекох, инакрая станаха страшно неприятни на ядене и мирис . Вече мисля само да ги препичам на фурната. Предполагам, че така също се маха успешно фитиновата киселина?

24 часа е много за киснене на бадеми. Максимум 12 часа. Обсъждаха се по-напред в темата, но нямам възможност всеки път да се включа адекватно.
Ако ще пека, пак бих накиснала.
Иначе и аз съм се замисляла какво става с фитиновата, ако не се накисва, а само минава термична обработка...
Знам за соята например, че ни накисване, ни варене помага. Само ферементиране.
Соята и царевицата са водещи "блокатори" ( не знам дали е правилно; сега си го измислям) за усвояването на магнезий (и явно не само той).

Аги, чела съм ги тези статии, наистина са много полезни Но за превод не знам кога ще остане време - по-нататък, постепенно, предполагам Защото аз сега съм към края на статията на Роуздейл, но просто нямах достатъчно време в работните дни, а почивните ги използвах повече да почивам Сега също започвам една големичка поръчка, та ще видим кога ще вмествам Роуздейл. Едно по едно.

Аз вчера приключих главата за холестерола при Гари Т. Обяснява много хубаво нещата, вкл. за това, че LDL не трябва да се изчислява по формула, както масово се прави сега при липидния профил, а трябва да се броят частиците. Защото стойност 4 може да значи и висок, и нисък риск - няма как да се знае, ако не се преброят. Може да са малко на брой, но едри и "пухкави" - тогава са безвредни. Може и да са много на брой и дребни - точно тези са опасните, защото са по-способни да се вклинят в артерията и да образуват плака. Но съдържанието на холестерол в тези частици е все едно и също и само с изчисляване на това съдържание не се получава надеждна информация. Това, което трябва да се изследва, е LDL-P (= particle number - брой частици). Почти същата информация, но не съвсем, дава и apo B - това е броят частици LDL и VLDL (или по-точно протеин, който се съдържа във всяка такава частица, така че като се преброят тези протеини, на практика се броят частиците).

Така че от стандартния липиден профил, в който не се дават тези стойности, всъщност по-показателни са стойностите на HDL и триглицеридите. Когато HDL е висок, а триглицеридите са ниски, това почти винаги означава, че броят LDL-частици ще бъде нисък, т.е. те ще бъдат едри и следователно рискът ще бъде нисък. И обратното: при метаболитния синдром имаме нисък HDL, високи триглицериди и висок брой LDL-частици, което означава също, че те са дребни и следователно по-рискови. Вариантът малък брой, но едри частици, е pattern A (модел А), а обратният е pattern B (модел Б) и точно модел Б е атерогенен, т.е. потенциално рисков за атеросклероза.

Другото, което пише (и не само той го пише), е, че броят LDL-частици е по-нисък, а те са по-едри и пухкави, когато се консумират повече наситени мазнини и по-малко въглехидрати. По същия начин HDL се увеличава, а триглицеридите намаляват при НВ-ВМХ. И обратното важи, разбира се.

Обаче има един компромисен вариант и това са мононенаситените мазнини - те увеличават HDL, а намаляват стойността на LDL (изчисления холестерол).

Също споменава, че водещите учени по света ги знаят тези неща, защото при проучвания са се убедили, че е точно така, някои дори казват, че нисковъглехидратните диети имат поразителен ефект за намаляване на триглицеридите и оттам на риска. Но ако им бъде поискано официално становище по отношение на храненето, предпочитат да си замълчат, защото в крайна сметка на тях им трябва финансиране, а субсидиите идват от официалните органи, които застъпват позицията за вредността на наситените мазнини и полезността на въглехидратите.

И накрая един много интересн пример от практиката - защо една пържола е по-полезна от хляб и картофи:
51% от мазнините в пържолата (както и по начало в червеното месо, яйцата, бекона, свинската мас) са мононенаситени, като от тези 51% почти всичко е олеинова киселина - тази, която е основната в зехтина, авокадото. От останалите мазнини в пържолата 45% са наситени, като 1/3 от тях е стеаринова киселина - тя повишава HDL, а не влияе върху LDL. Освен това стеариновата киселина се трансформира в олеинова в организма, така че ето още една полза. Останалите 4% от мазнината на пържолата са полиненаситени мазнини, които понижават общото количество LDL-холестерол, но не влияят върху HDL. Следователно към 70% от мазнините на пържолата имат благоприятен ефект върху сърдечносъдовото ни здраве, за разлика от картофите, хляба, ориза. Останалите 30% ще повишат HDL. С други думи, пържолите, свинската мас, беконът, яйцата са със сигурност по-полезни от въглехидратните храни.

Лурдес, разбивката на мазнините може да се види на този сайт: http://nutritiondata.self.com/

О, и още нещо интересно: установено е, че във военно време (т.е. време на недостиг на храна - и мазнини, месо, яйца, и по принцип всякаква храна) и в гладни времена заболяванията намаляват. Хората приемат малко храна, вкл. малко калории от всякакви източници, защото са принудени от обстоятелствата. Това се оказва полезно, установено е и при проучвания с калорийна рестрикция с животни. Така че това е механизмът на действие на високовъглехидратните и нискомазнинни (нискокалорийни) диети, които се препоръчват - точно този ефект се търси. Но когато свърши войната или гладният период и вече има достатъчно храна, обикновено следва наваксване, а то най-често е под формата на мазнини и забавяне на метаболизма. Така че това не е практично в дългосрочен план. В дългосрочен план по-добрият вариант е да се ограничават въглехидратите, но да бъдем сити, вместо да си ходим гладни и за храна да разчитаме на картофи, боб, ориз и ряпа (мисля, че такива бяха храните от експеримента с гладуване на Ансел Кийс).

А също трябва да се има предвид, че на много места хората гладуват, нямат достатъчно храна, не си набавят достатъчно калории, като са принудени да разчитат точно на тези храни - хляб, боб, царевица, ряпа, ориз. Но в тези популации също има и диабет, и сърдечносъдови проблеми, дори в последно време се забелязва страхотно увеличение, което изглежда странно - хем гладуват, хем се сдобиват с проблемите на презадоволените западни държави. Обяснението е, че все пак високовъглехидратното хранене не понася на всеки, дори в условия на недостиг на храна и на калории. Така че ако имаме избор (т.е. ако разпогаламе с горе-долу достатъчни средства), мисля, че все пак НВ-ВМХ е по-добър вариант.

Добре де, откъде идва тоя мит за полезността на въглехидратите?
И в какво точно се изразява тяхната полезност?
Откакто се помня, майка ми все ми е повтаряла, че не е хубаво да се ядат много хляб, картофи, баници и др. тестени....не че е знаела в какво точно се изразява вредността им, просто от тях се дебелее и не трябва да се прекалява.Не че не съм закусвала с филийки с масло/лютеница/пастет, но ако откажех да ям хляб, никога не ме е насилвала, въпреки че бях като скакалец.
А и честно казано, аз научих, че "въглехидратите са полезни", откакто имам интернет.   
Преди това знаех, че от тях се пълнее и не трябва да са основна храна в ежедневието.