Публикувана: 26 авг. 2013, 21:25 ч.
Последно мнение: 3 окт. 2013, 13:14 ч.

Най-противните неща

48 469
699
1

# 360 6 септ. 2013, 10:09 ч.

Мнения: 1 793

Цитат на: С.Найденова в чт, 05 сеп 2013, 23:36

- момичета и жени, които въпреки наднорменото им тегло, носят клинчета, и то не с туника отгоре, а с тесни трикотажни блузки #Crazy

Надявам се форумът скоро да излезе с резолюция какво да носят дебелите жени, защото се люшкаме между указанието да крием сланините и това да подчертаваме извивките, т.е. дилемата е палатка или паласка. Ошашавих се пред гардероба. Hug

# 361 6 септ. 2013, 10:21 ч.

Мнения: 4 841

Цитат на: Рокси в пт, 06 сеп 2013, 08:43

Между .гледам ако може да пропусна. и ,няма сила, която да ме завлече на погребение. има голяма разлика, би трябвало да се усещате като употребявате родния език.

Защо е толкова трудно да се разбере, че има хора, които просто не обичат и не ходят на гробища? Да, няма сила, която да ме отведе там. Когато става въпрос за близки хора - още повече. Нося ги в сърцето си, там им е мястото, а не под някакъв нелеп камък.
Цялата ритуалност около смъртта, и особено превръщането ѝ в доходоносен бизнес ме отблъсква, да не говорим колко е несъстоятелно всичко това от рационална гледна точка... И ако преди години е имало някакво обяснение с недостатъчната образованост на хората, сега вече няма - как пък не съм оказала почит и издигнала в култ купчина разлагащи се тъкани...

# 362 6 септ. 2013, 10:27 ч.

Мнения: 4 300

Изобщо не е трудно, но аз все пак държа да подчертая отново, че има огромна разлика между това да обичаш да ходиш на гробища и да отидеш на конкретно погребение на близък. Не знам защо се правите на неразбрали, след като съм сигурна, че разбирате разликата в двете изречения, които съм цитирала. Естествено, всеки има различно ниво на емпатия, различен по големина и състав кръг от близки и т.н.

И понеже държите да обвържете всичко с плътта, която далеч не е поантата тук, ви припомням, че и кремираните се погребват в гробища.Дори и тези, които избират да я разпръснат го правят с близки.
Изобщо понякога имам чувтсво, че се пише без изобщо да се замисляте за живия живот. В ритуалите има огромен смисъл, и то точно за тези, които остават, по малко категорични изказвания, повече емпатия. А .любимият. ми аргумент с бизнеса е толкова изтъркан и нелеп от хора, които не живеят на самотен остров в затворено стопанство, разюитащо само на личен труд и две ръце. Хлябът, който ядеш, е бизнес, компютърът ти е бизнес, интернетът и той..

Последна редакция: пт, 06 сеп 2013, 10:36 от Рокси

# 363 6 септ. 2013, 10:28 ч.

Мнения: 1 793

BirdsFlu, става дума за погребения, а не за гробища. Има някакво объркване в дискусията, това са различни неща все пак.

Аз пак да кажа - едва ли някому е приятно да ходи на погребения и едва ли някой обича да го прави. Но животът си тече и започват да си отиват наистина близките ти хора. Идва ред и на родителите ни, тях кой да ги погребе? Последна почит и синовен дълг... и няма на кого да го стовариш, кой да те замести.

# 364 6 септ. 2013, 10:30 ч.

Мнения: 14 478

Цитат на: Alexandria37 в пт, 06 сеп 2013, 07:51

Цитат на: mamanadvama* в пт, 06 сеп 2013, 07:40

Цитат на: негативна в чт, 05 сеп 2013, 13:34

Противни са ми хората, които са "твърде чувствителни", за да ходят на погребения, защото "се разстройвали". Все едно всеки не се разстройва, а за най-близките да не говорим. Confused

Успяват някак да накарат и околните да се съобразяват с тази "чувствителност", все са щадени и все минават метър.

и мен ми е противно това

Некрофилията е по-противна.

Какво общо има некрофилията с погребенията?
Между другото: В Етиопия оставят мъртвите в църквата да си гният. За миризмата не ми се мисли...

# 365 6 септ. 2013, 10:34 ч.

Мнения: X

Аз не познавам човек, чиято представа за развлечение да е да обикаля по погребения и гробища.
МОже и да има, не знам....
Обикновено, масово хората не обичат погребения и гробища, натъжват ги, депресират ги с дни, чувството наистина е подтискащо.Но, да не отдадеш последна почит и "Сбогом!" на родител, друг близък човек с оправданието "Ми, не обичам гробища, какво да правя!", ми се струва кощунствено.

# 366 6 септ. 2013, 11:07 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

За родител и твърде близък човек не съм казала, че няма да отида. Тогава няма накъде. Може би няма да разтръбя и няма да правя от погребението малка сватба, но да не се заричам. Само коментирах след поста на негативна(ако не греша), която каза, че са ѝ противни такива хора, които:

Цитат на: негативна в чт, 05 сеп 2013, 13:34

Какво значи да "минеш метър" и да не отидеш на погребение?

# 367 6 септ. 2013, 14:19 ч.

Мнения: 1 793

Цитат на: Лилянa в пт, 06 сеп 2013, 11:07

Цитат на: негативна в чт, 05 сеп 2013, 13:34

Какво значи да "минеш метър" и да не отидеш на погребение?

Да минеш метър за мен е да откажеш каквото и да е участие в подготовката и провеждането на погребение на достатъчно близък човек, натоварвайки с твоя дял от физически, неприятни, но необходими задължения някой друг. Оставяш останалите от семейството да се оправят с практическата част. Дезертираш.

Да се пестиш емоционално до чист егоцентризъм - толкова, че да не идеш на погребението на близък приятел, защото ти било неприятно (на погребения, на гробища), все едно на останалите присъстващи им е приятно. Ей такива инфантилни за мен бягства от социални и семейни неписани задължения.

Да оставаш в ролята на непорасналото дете, което не се занимава с такива неща, защото все ще има кой да свърши неприятната задача.

Не знам колко по-ясно да го напиша...

# 368 6 септ. 2013, 16:06 ч.

Мнения: 14 478

Мисля, че вече стана ясно за погребенията.
Да кажа нещо за сватбите-не ги понасям...Мразя избирането на сватбен подарък, тоалетите, честитенето, роднините, гостите, ресторантите, държавната обредна служба, ди-джеите, речите, даже и църковния ритуал ме дразни и стресира...

# 369 6 септ. 2013, 16:28 ч.

София
Мнения: 62 595

На мен ми е много трудно с подаръците за сватби. Радвам се, че и по нашенско тръгна модата с даването на пари за определени подаръци. Хората най-добре си знаят какво им е нужно. Сватбите са хубаво нещо, много им се радвам.

# 370 6 септ. 2013, 16:35 ч.

Мнения: 2 047

Другата тема ме подсети, че едно от най-противните за мен неща, от чисто битов характер, е да готвя, сервирам и да седя около трапези, проточващи се с часове. Тъй като от малка съм злояда и ям за да живея, не разбирам храненето с часове- става ми тягостно след 30 минути.

# 371 6 септ. 2013, 21:23 ч.

София
Мнения: 16 537

Цитат на: Елиас в пт, 06 сеп 2013, 16:35

и на мен

# 372 6 септ. 2013, 21:25 ч.

София
Мнения: 16 537

Цитат на: Герри в пт, 06 сеп 2013, 16:06

+ танците с питките и варелите кокошки...поради това когато се омъжих втория път, сватба нямаше. И беше много по-весело, голям смях падна и в ритуалната зала, и в ресторанта. А когато кумуваме, ми иде да избягам заради обичаите.

# 373 6 септ. 2013, 21:29 ч.

Мнения: 14 478

Цитат на: Елиас в пт, 06 сеп 2013, 16:35

Аз на масата също не ям повече от 30 мин. Но пък ако има хубаво пиене може и да ми хареса...

# 374 6 септ. 2013, 22:13 ч.

София
Мнения: 9 377

От изредените в първия пост

1. Дебело дете отличникТук проблемът(поне при мен) не е самото дете. Неприятно ми е, защото започвам д амисля за родителите, които го строяват за шестици, но не се грижат за здравето на тялото му. Или не са му създали навици за спортуване и физическа активност. И това вреди не само на тялото му, а и на отношенията с връстниците.
2. Мъж с чорапи и сандалиМъжете пак бих ги оправдала, но жена с чорап и сандал-не.Ужасно грозно е, нищо не може да ме убеди в ползата на това да обуеш сандал и чорап, особено на официален повод.
4. Потна бабичка в претъпкан трамвайИ не само потенето. Има един манталитет, разпространен из възрастните хора(мога да говоря най-вече за възрастните софиянци), който може да се обобщи с потна баба в трамвай 22, с няколко туби за вода и мрънка на тема"младото поколение".После се бута в Лидл за банани и скришно обира найлоновите пликчета за плодове и зеленчуци.
7. Майка, която говори за бебето си в първо лице множествено число: “вече ядем пюрета”, “растат ни зъбки”, “имаме колики” и т.н.Забелязвам го при някои познати, сестра ми, за щастие, до сега не е казала нито една такава фраза. Най-неприятно ми е онова неопределено "детенце".
11. Мъж, който си чисти ушите с ключа от колатаВиждала съм и с безопасна игла.И хигиенен нокът

Мога да прибавя и наглостта, невъзпитаността и неспазването на елементарни правила в общуването.Незачитане на чуждото пространство. Ежедневно ме докарват до бяс такива, не мога да си наложа да не се впечатлявам.

Тормоз над животни и деца ми е изключително гнусно нещо. И не само явния тормоз и агресия, ами и неглижирането и непукизма. Не намирам логика в това да се умиляваш от дечица, но да не ти пука за палето навън. Състраданието и обичта не се делят по вид, животински царства, наше/ваше и домашно/ничие. Ако делиш си лицемер.

Препоръчани теми

Политиката в България - Епизод седми, част втора

САЩ, тяхната политика и президентските им избори.

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

?Въпроси всякакви? (2025 г.)

Причина:

Причина: