Много злоядо дете

Моето беше така до около 5-6г. възраст.И сега, почти на 8 не е от най-ящните, но е нормално дете, макар и в долни граници.При нас проблемът беше 3-та сливица, след като я извадихме- почти никаква промяна, но почти година след това за първи път чух "Мамо, гладен съм", иначе както беше злояд, така и на мен ми се случваше да забравя, че не сме яли и двамата и детето не се сещаше да си каже

Търси здравословен проблем, а ако няма такъв- не прави компромиси с боклучава храна.Опитай се да предлагаш разумни алтернативи- напр.- не яде ориз, добре, тогава картофи.Не яде праскови- добре, тогава пъпеш или круша.Но не чипс и зрънчо вместо плод и т.н.

Докато прояде нормално моето, бях предприела макар и леко налудни, но много ефективни мерки- да не се разсейва детето по време на храна.Изключвах ТВ, музика, телефони дори, бях помолила най-близките , дори майка ми да не звъни на обяд  и на вечеря.За градина го събуждах повече от час преди закуска, за да успее да огладнее, макар градината да беше на около 10мин. пеш път.

Моят син пък е злояд от бебе. На 7 месеца спря да яде адаптирано мляко. С 300 зора ядеше пюрета после. Това лято за първи път чух: "Мамо имаме ли пъпеш, че ми се яде." Никога не беше казвал, че е гладен. За сега е здрав, въпреки порционите му от 2 лъжици. Гледам да му пробутвам задължително плодове всеки ден и вече съм се примирила с неяденето му

А яде ли странични неща между храненията? Солети, бисквитки, зайо-байо?

а защо го храниш ти? не може ли да яде сам?
щом не дъвчи добре - да не би да има проблем със зибите? водила ли си го на зъболекар? търси причината за неяденето, а не дали има анемия.

моят син също не яде много неща, но в яслата явно огладнява повече и гледа, че всички деца ядат там и там хапва неща, които вкъщи не яде. та така предлагам не толкова любими храни. пробвай да каниш приятелчета да се хранят заедно. включи го в приготвянето на храната. подкрепям, че не трябва да се предлага боклучава храна.

моето дете лятото отказа 3 седмици да яде каквото и да е. даже и мляко не пиеше. ядеше по 2 солети на ден и пиеше вода. не е слаб, жизнен си беше. с хомеопатия се оправи. сега не яде всичко, но яде задоволителни количества.

Благодаря, че се отзовахте на поста ми!

asyalein Детето ми не познава вкуса на "боклучавите" храни с изключение на бисквити и шоколад. За шоколад рядко се сеща (не го яде по много), но бисквитите са тези, които ще поиска ако е гладен. Сам се храни само когато яде десерти - кисело мляко или някакво кремче. Понякога и на закуска се храни сам, иначе на обед и вечер не иска сам да яде, трябва да го увещавам и да го храня аз. Ние живеем в чужбина и в много ясли тук не предлагат топъл обяд, както и в нашата. Сега съм го записала от септември да ходи в друга ясла, където ще има обедно хранене с идеята да прихване от децата. Не знам ще има ли успех, като знам как или отказва, или плюе храната. В повечето случаи я отказва и стои гладен. Никога не се е случвало да държи храна в устата си дълго време както някои деца. Веднага изплюва миниатюрни парченца месо или зеленчуци, които е решил, че не харесва.
Ние също по принцип се лекуваме с хомеопатия. Нашият хомеопат знае за злоядото му поведение, но засега не е казал, че може да му повлияе, затова ще ви бъда безкрайно благодарна ако споделите с какви лекове сте се оправили и как може да се повлияе на отказа му да опитва нови храни.

Между храненията рядко яде нещо - не познава вкуса на солети, зрънчо, зайовци и др., освен бисквити, които не яде в прекалени количества. Давам му само от два вида бисквити - едните са детски от пълнозърнесто брашно, подсладени с екстракт от грозде, а другите са дайджестив. Разбира се, гледам да не му давам от тях, но не винаги успявам - за късна закуска предлагам единствения плод, който харесва - банан, но следобед често си иска бисквити. Ако не му дам, няма да се тръшка, а ще стои гладен. Понякога започва да ми се усмихва миличко, за да му дам бисквити, но тръшкане няма. Храненето, което почти никога не отказва, е закуската, но иначе е изкарвал до вечерта без нищо да яде, нарочно, разбира се.

Благодаря отново, че писахте.  

Моят съвет е - предлагаш храна, съобразно твоите виждания, ако не я искаш - прибираш я. И така до следващото хранене, на което пак предлагаш храна, съобразно твоите виждания. А м/у храненията нищо странично, особено бисквитите. Здрав човек от глад сам няма да се умори.

Мирабела,

в яслата също няма организирана храна, аз му нося, но му я топлят. яде супи и манджи. понякога яде сам, понякога, когато е много уморен, го хранат. но го питам дали иска да яде сам или не.
в яслата няма междинни хранения и като откаже закуската и наобед е толкова гладен, че яде. ако не му хареса също плюе. сервират му десерта. ако откаже и него стои седнал на масата, докато се нахранят другите деца. т.е. има ритуал, който винаги се спазва. гледам вкъщи също да спазвам ритуал някакъв...
също съм на мнението на Цеца - оставяш гладен. моят син издържа 3 седмици  знам, въобще не е лесно, но ... сервираш му яденето, сядате всички на масата и му даваш прибори. може да си измислите и някаква мини песничка или молитва или нещо подобно преди да започнете да се хранете, като се хващате за ръцете.

за бананите - моят син яде само ябълки и банани. ябълките давам настъргани сутрин за закуска с мюсли. от бананите правя сладки с овесени ядки. рецептата съм я пускала в Здравословно хранене за деца.

за хомеопатията - незнам какво да ти кажа. все пак хомеопатията се стреми да върне баланса на тялото и да достигне до здраве. неяденето е симптом. дали е физически или психически - това не мога да ти кажа, трябва хомеопатът да прецени. моят хомеопат доста се занима с неяденето му, 3 пъти разговаряхме и един път го водих, за да го наблюдава.
моят син е доста пухкавичък и никой не ми вярва като му разказвам какви театри прави с яденето...

Най-добрата ми приятелка имаше такъв проблем със сина си и започна да му прави храната да изглежда забавно, нещо като това -



Измисляха и някакви кратки истории и казваше, че много по-лесно го убеждава да хапне. Не знам дали би помогнало при всички, но ако искаш можеш да пробваш 

Дъщеря ми също е капризно дете.Правя зеленчукова супа например и я пасирам. Застройвам с яйце и кисело мляко. Изяжда я цялата .Обаче ако супата не e  пасирана, започва да отделя парченцата моркови или картофи и яде само бульона.Спанак -само пасирана супа.
Ябълки и круши яде само ако са обелени и нарязани .
Не иска да яде омлет или сварени яйца, затова и правя сандвичи с яйце и сирене.
Обича месо -котлети, бутчета, кебапчета, пилешка пържола, обаче без сосове.
Ориз-само мляко с ориз.

И моят син е много злояд...по скоро беше! Но никога не съм се съобразявала с това, че не искал това или онова. Не искал в таратора да има копър - обяснявам му, че в копъра е много полезен и т.н. Обикновено има избор от 2 яденета, но доста пъти има само едно ястие. Ще не ще - яде. Установих, че е важно да опита яденето и като му се услади сам си отваря устата. Сина ми е почти на 6, но от време на време все още се налага аз да го храня. За него храненето е загуба на време - време, което иначе би прекарал в игра   Давай му разнообразна храна, вкусна и не го оставяй така! Трябва да свикне да хапва всичко /почти всичко/. Търпение! Трябва да му изградиш навици. И плодове трябва да му даваш задължително!
Имам позната, която има куп претенции от към храната, точно защото майка й цял живот се е съобразявала с нейните капризи.
Успех! 

след толкова много мнения да не се съобразяваш с детето, да кажа и аз моето - и двамата са злояди, има 5-6 неща, които ядат - ми тях им ги предлагам. От време на време предлагам нещо различно - големия почна да се навива да пробва, малкото отказва категорично обикновено. Но аз не се притеснявам - ситната е така откакто се роди, големия доби тия навици на 3-4 годишна възраст. При него се опитах да храня само с полезна храна - ми не се получи, само повече нерви изхабих, отколкото да постигна успех, може и затова да стана злояд.

Откакто реших, че ще ядат, каквото искат, съм доста по-спокойна - яде картофена супа - ОК, ще яде картофена супа, после ще прояде нещо друго, като му омръзне. Големия 3 месеца яде пиле с картофи, не е умрял още, напротив - и двамата са сравнително здрави, почти не боледуват, големия е доста кльощав, но и висок за възрастта си, малкото като момиченце има дупенце и бедра. Хемоглобина на ситната дълго време беше над нормата, та се бях притеснила, сега се нормализира.

Да, няма деца умрели от глад, но и да превърнеш храненето на детето във фикс идея не намирам за нужно... само времето ще покаже, кой крив, кой прав 

Нормално е децата да ядат някои неща и да не искат други . С времето може да проядат нещо, което преди не са обичали ,а да откажат нещо обичано . Поне според баща ми едно време много съм обичал тиквички, а сега не искам да ги гледам . Винаги съм си бил капризен за храна , ама не съм умрял все още, но и гладен не са ме оставяли . Не е добра идея да оставяте детето гладно , гладът изнервя .

Това е повече от нормално, не е каприз. Децата са скептични към нови храни
като защитен механизъм.

А не е задължително храната да е много различна- даже е по-добре да е няколко
вида, проста, не разнообразна прекалено. Голяма тема е защо така се налага.

Само не мога да приема детето да дъвче зле. По мои наблюдения проблемите с
текстурата на храната идват от захранване с прекалено гладка храна.

Моят го захраних направо с меки парченца- банан, авокадо, така че
усвои дъвченето.

Сега яде основно месце, другото- гарнитура. Има дни, в които яде само
месо, на следващия ден- само филии.

Аз самата съм учена, че големият човек яде всичко, и наистина мога да изям
почти всякаква храна, независимо от екзотиката й. Това ми носи само ползи.
Така че е добре детето да опитва нови храни под твое ръководство.

Кисело мляко пишеш, че обича, това е много добре, давай му повече и да е пълномаслено, най-хубаво домашно. А кюфтета? Почти няма дете, което да не обича кюфтета. Давай му малки порции калорична храна и зарежи манджите от типа на супи и яхнии. Филиите с много масло например, ако ще два залъка да са. Яйце и сирене ако успяваш да му дадеш, може да не се тревожиш. И не го храни ти, слагай го с вас на масата да гледа как вие ядете.