Нова снежна февруарска седмица: 6 - 12.02.

Честит празник на форума и на всички нас!
Мноого сняг, мноого студ..Само топлинка да има в сърцата ни и всичко ще е наред..

  Май само ти    ние миналия месец пътувахме два пъти до София, след двайсетина дни се налага пак да ходим и просто няма начин да тръгнем сега...  Колкото и да ми се иска.

  Тези дни много си мисля за Реза и Дианка. Някой знае ли как са?

  А Искричка и Сетони да не се крият, че имат и двете да разказват как са и как изкараха "отпуската" без бебоците 

МИли момичета! Виждам че снега нещо ви подтиска! А не трябва!
Аз като погледна виждам - снежна белота, бяло е като в храм... Снежно и нежно и въпреки студа - в мен грее огъня на любовта, той дава топлина... Елате вземете и вие
Мирише свежо и е толкова приятно когато огрее слънчицето - всичко искри и  свети с хиляди огънчета! Сякаш е нова година отново! Преспите са дълбоки и пухкави, толкова мамещи да се заровя в тях... чак до шията! Иска ми се да направя мечка Дани-бебе, само да не беше страхлив и сополив в придатък...
А като се прибереш на топло е супер! Освежен гледаш студа на вън и усещаш как всяка част оттеб се затопля постепенно...
ВЕчер... има един момент когато още не е тъмно, но не е и светло... ТОгава е малко тъжно... но пък е приятно, защото всичко е застинало в тази приказна зимна белота и тишина /при нас в Младост е тихо - няма много шум от минаващи коли/... Витоша се крие в мъгла, която я поглъща... Скоро ще светнат хиляди лампи, а снега ще отразява светлинките и мрака няма да е толкова гъст...
Спомням си как вечер излизахп да поиграя в снега. Особено когато валеше сняг - имам два-три приказни спомени - само ние 3-4 другарчета в 9-120 вечерта на нощните лампи в тишината - как се гоним

Имам да ви споделя още една хубава новина - в събота за подарък малкия се пусна и сега чат пат се престрашава да прави сам крачки. РАдвам се, защото не забелязвам провлачването на левия крак, а и вече се държи и с двете ръце /предпочита дясна, но се съгласява и на лява/.
Черпя ви с червено вино в кристални чаши, във моята виртуално вила горе на ВИтоша... пред топлата камина и с децата и моето куче-ходещо-килимче...
Ей бре, мен зимата ме избива на романтика!

Наде, толкова красиво си го написала   

Накара ме да погледна през прозореца и да се опитам да видя картинката описана от теб. Не се получи, защото бях малко тъжна по моите си причини, но обещавам да опитам отново в подходящ момент и съм сигурна, че тогава зимната картина ще ми хареса.
НИе не излизаме с Мими никъде (освен когато ходим пол лекари) и аз нямам много представа за това какво се случва вън. Нямам навика и да гледам прз прозорците, погледа ми винаги е насочен към малкото човече или към монитора.

Наде, Браво на твоят малък юнак... скоро съвсем уверено ще крачи из къщи и по-малко ще ти се налага да го носиш . Та той от малък е джентълмен-иска да й е по-лесно на мама 


Бим Бам - браво и на твоята хубавица    Много е чаровна на снимката!!!

С Реза се чухме сутринта за кратко- пият си хапчетата и те милите и са все така
 
Всички чакаме подобрение

Момичета, стискайте палци -утре сме на преглед при нефролог, дано всичко е наред с бъбречетата на малката. JP -то доста се обезпокои от резултатите на урината, но дано е било фалшифа тревога или лабораторна грешка.
Ще прескочим и до невролога , да запознаем чичо доктор с новините покрай нас-правим нещо странно с очите винаги при нощното събуждане и това много ме притеснява.

Отчитам се и за прегледа в неделя при Нина. тя не е много доволна от нас относно храненето, но то се и очакваше. Милата баба разваляше дисциплината и малкото момиче забрави да се храни с лъжичката. НО това мама ще го поправи, защото днес баба си тръгна
Нина ни даде и доста нови задачки, свързани с вниманието на Мими. Тя не проявява интерес към нищо, но това трябва да се промени. И постепенно започваме с новите неща. В момента съм ентусиазирана  и дано не ми се убие желанието с нежеланието на дребосъчка да се занимава  на нея най-много й харесва да си лежи в легълцето и да си смуче залъгалката. Ако я изплюе започва едно пъшкане, опъване, докато я получи . И така по цял ден 
В момента стана непоносимо за нея да стои кротко в шезлонг аи се налага да се гушкаме.
До скоро писане!!!

Да се разпиша и аз накрая на деня.                             за всички нас. Дано форумът си остане място, в което да можем да споделяме, да спорим, за да се ражда истината, да си бършем сълзичките и да се смеем заедно. Честит ни рожден ден! надявам се и ние и децата да сме здрави та да се видим в събота. Хайде красива и здрава седмица. Успех на всички, на които им предстоят изследвания.

Честит Рожден Ден на нашия форум! Искам и аз да благодаря на създателите.
Благодарение на него получих  много информация, успокоителни думи и подкрепа. Силно се надявам да има по-малко болни дечица, болните да оздравеят, а мамите да са по-спокойни и усмихнати.

Catnadeen, честити ви първи малки крачки! Хайде все така да напредва и скоро да търкулнете питката

Бим Бам много е пораснала Боянка и е голяма хубавица. Все повече прилича на теб. Да ти кажа, че с тази прическа е много сладка, не ги мисли къдриците, те пак ще пораснат.

Здравейте момичета,
току що се прибирам от рожденния ден на племенника ми, който днес стана на 14 години, та от обяд ... до сега 20-тина младежи и девойки на внушителната възраст 14-16 години , то не бе рап, хеви метъл, рап, хеви метъл и пак така , но Марти беше много щастлив и каза, че е било супер купон

Мамо Иги и на нас ни беше много, много приятно, а Мишо е такъв невероятен сладур и ще се радвам да се виждаме пак 

nandy, ще стискаме палци за утре дано всичко е наред

НАнди с вас сме утре...а и всеки ден!

Момичета, да ви разсмея малко, чували ли сте приказката (извинете ме за грубия език) "гъз глава затрива", та вашата подобающа приятелка, пишеща тук и в момента и пъшкайки и охкайки от стомах приличащ на 7месечен от преяждане, започна с веселите изпълнения по време на бременност. Така ми се прияде днес чеснов хайвер, както ние му казваме намазан на филийка (разбивам чесън и хляб с олио и още нещо се слага ако искаш захар или малко мед да убие лютото) и реших какво пък, от малко няма да стане нищо, лелееееееееееееее какво малко, че аз не спрях да ям от 5 следобяд до вечерта, айде една филийка, след малко още едно залъче и сега ще умирам. Подула съм се, стомаха ме боли от чесъна, който беше доста лют и има да се кокоря от тези проблеми незнам до колко си часа! А сега кажете ми след всичкото ми пазене и внимаване какво ям, все постни или некалорични неща, това какво му се казва? ЛАКОМ ДОЛ! Точно така мили деца, познахте, ще има и награди за позналите! Много целувки от мен и дано оживея до утре да ви пиша пак!

Хехе, Мамо Иги, аз и без да съм бременна от време на време ме избива на лакомия  Ама нищо, чесънът влияе много добре на високото кръвно, но пък за стомаха
catnadeen , честити ходещи крачета! Като се поотпусне още - правете пращрапулник 
svasseva, наистина е било супер купон 
Нанди, късмет днес!

Честит Рожден ден на форума и от мен (със закъснение). И дано занапред споделяме повече мигове щастие и надежда, отколкото болка.
На мен ми е нещо депресивно тези дни, ама сигурно от студа  Да идва топлото и слънцето да ни се усмихне вече. Хич не мога да се радвам на снега, като знам че трябва днес да обикаляме отново напред назад с количката и както не е разчистено  Но все пак си има и хубавите страни, вчера бяхме почивка и имах време да изведа Яни с шейната - ей, голяма радост таз шейна  Много ми е студено  ... Прегръдки от нас 

Наде, честити първи стъпчици!!!
Нанди, успех днес на прегледите!!!
Иги, не преяждай и се пази!

Честито още веднъж на патерица и този път искам да благодаря и на Мамма, за прекрасното място което е създала и поддържа с много труд и за шанса да ни има и нас- нашия форум.
 Ех, мамо Иги, пази се
Наде, чести ти ходещи краци на Дани- и той вече не е бебе Дани, а е батко. 
Нанди, стискам палци.

Прочитайки темата за "санаториума" си мисля , дали не бихме могли да се организираме и да отидем с децата някъде

Да ти кажа това ми е стара мечта. Даже си мислех да търся спонсори миналото лято още, ама нещо не успях да се организирам. Хайде, мислим го пък не се знае откъде ще изскочи пиленцето, нали?