Нова снежна февруарска седмица: 6 - 12.02.

Нека и аз да се разпиша и ЧЕСТИТА НА ФОРУМА        годинка.
ако небеше този форум сигурно до сега да съм     от тук научавам и доста полезни неща.Радвам се,че го има    
Пожелавам още дълго да си го имаме и на всички посетители много късмет,щастие и здраве

Честит ни форум на едн година, малко със закъснение
Да си отпразнувате хубаво почивните дни, аз за съжаление няма да мога да дойда, защото си пътувам до Бургас да си видя звярчо... Иначе много ми се идваше, ама...

stun ама малкото не е ли при теб.... прощавай за въпроса, но и миналия път като писа че отиваш да го видиш - мислех, че прсото нещо си объркала...
знам, че сама трябва да го гледаш, но мислех, че мишока е при теб...

Здравейте!
Ще дам кратък отчет за вчерашното ни ходене по доктори.
При нефролог не можахме да влезем-дават само 6 ноемрчета за интервала от 9 до 11 часа, като докторката започна да се облича от 10,30 и си тръгна в 11.00 като можеше спокойно да ни прегледа,но карай ще виси мъжът ми др вторник отново н аопашка и дано смогне да вземе номер.
При невролога пак полвинчата работа-както винаги Мима заспа точно преди да влезем на преглед и Литвиненко предложи д ане я събуждаме-така блаженно спяла. Разказахме какво прави нощем с очите и той предположи че това са вид гърчове. Разпита ни на какви дози сме в момента и ни предложи първо да й даваме приспивателно Радедорм по 1/8 няколко вечери, ако не подейства да опитаме с 1/4, а в краен случай ще увелим дозата на Трилептала-там сме имали мегдан. На въпроса ни колко можед асе пие Сабрила-отговори 6м. Аз казах че вече минаваме 6м и нямали да го спираме, защото има тежки последствия в/у зрението... той започна с приказките, че страничните ефекти са наблюдавани само при възрастни(а  то е така щот само възрастни са го пили), при малкото дете не може да се изследва периметър на зрението, тъкмо сме имали някаквъв ефект, защо сег ада го споираме, ако негово било детето той не бил и т.н. Да ама експеримента го правим с нашето дете. А мъжът ми мн го е страх именно от Сабрила и то май основателно, защото Мими още не поглежда към нищо, страхуваме се дори да не е сляпа... та тя е на 8,5 месеца и още не  погледнала. И затова тази нощ не й е дал 1/2 дозичка от Сабрила , а го е заменил с Радедорм. Ще опитаме и дано да няма страничен ефект, не искам пак да виждам и броя гърчове.
Ходихме и на консултация- тежим 8,880, ръст -68см, об.гл. 43 см. Не сме пораснали мн и това пак ме ошашка. Наборче на мИми вече е 75см и тежи 9.900. Той и във всичко др е в нормите, като го видях се разплаках. та той си познава мама, контактува с лекарката и сестрата, сяда, пълзи, стой си на крачетата и танцува. Пъха си ръцете в устата, хваща , хвърля. Незнам дали ще мога някога нормално д агледам към здравите деца... признавам си че изпитвам известна доза завист 
Намалих ани поне капките Вигантол, че мн ни бяха уплашили с Рахит. Хубаво било че не сме напълнели мн за този месец -само 80гр и не сме натоварвали костната система. А ние нали сме на диета зададена от Нина, да яде по по-малко, за да изпитва глад и да не отказва хранене с лъжичката.
Пак стана мн дълго мили мами, но аз като започна и нямам спиране.
Успешен и приятен ден и искренно се надявам да може да се видим в събота!
 

Нанди, имай вяра мила!
Ще видиш, малката сладурка ще се оправи!
Трябва да си много силна, за да черпи принцеската сили от теб.

Нанди, не се шашкай за килограмите- ако това ще те успокои моята Мими  8,200 и 73 см, а е на година и половина. От както се е родила един път е качила 800 гр, един път 600 и един път 500гр, останалите месеци качваше по 100-200гр.Отдавна съм спряла  да я сравнявам дори с брат и който също върви по дребен от връсниците си, но в сравнение с нея на тази възраст е гигант. А с връстниците и изобщо не я сравнявам. Не го прави и и ти - само нерви ще си докараш излишни в неподходящ момент. Калоян постоянно го сравнявах с другите деца- кое какво може и колко е голямо- много е уморително това упражнение и напълно излишно. Опитвай да напредваш с нея и сравнявай само с нея самата- какво е можела миналия месец  и какво може днес, колко е била голяма миналия месец и колко е голяма днес. Гледай на всичко откъм добрата страна, защото детето ти има нужда от позитивна майка. Знам колко е трудно това, макар, че дори не мога ди си представя на тебе какво ти е- просто искам да ти кажа " Горе главата". Знаеш че сме тука.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=72774.40
да не би някой да не го види!


http://72.4.161.243/doubleedgefilms.com/spin/player/player.html - a това е нещо, което много ми хареса, вижте го и вие!

Нанди, и аз мисля същото за килограмите като  yosarian.
За нефроложката..няма да коментирам При Литвиненко ходили ли сте и друг път, доколкото разбирам той дори не е прегледал детето? Дано новото лекарство има добър ефект
Целувки на Мими и кураж 

Мами, видяхме ембриона. Има си сърчице. МИлото е по-дребно - би трябвало да е 7 седмица, пък вървяло за 6-та, но за сега е живо и дано здраво! Казах на шефката и камък ми падна от сърцето, че много бях се наплашила как ще реагира. Прие го много мило и дано е искрена... малко й обърквам плановете щото е разчитала на мен... но мисля, че ще се оправи
СЕга само се притеснявам, че ми каза доктора, че след форцепс е желателно да се ражда секцио. И след прееклапсия и пролапс на митралната клапа... А кой ще гледа ДАни-бой??? Твърдо съм рекла на свеки, че детето си не давам - при мен ще е и точка! Аз няма да раждам едно, пък другото да го изпращам като ненужна вещ!
БЕ само всичко да е наред!

Наденце, много се радвам, че мъничката ти точица вече е официалното "ембрион".
Ще е здравичко естествено, не се съмнявай нито за миг в това. Колкото до секциото, не се плаши чак толкова. Ще ти е нужна помощ само през първите две седмици, после като скокнеш на крака и всичко ще е по-лесно. Аз лично съм раждала със секцио и не бих раждала нормално, ако имам възможност да избирам. Колкото до Дани-бой, той ще е един Гоолям котарак дотогава и ще ти носи бибата на бебето..
Цунки..

catnadeen, секцио на всяка цена!!! Дани ще го гледа някой седмица-две, но ти трябва да направиш всичко, което зависи от теб да родиш здраво дете! Пишеш в ТОЗИ форум, как изобщо можеш да се колебаеш при това положение?!
Аз имах твоите страхове за гледането, но доктора ме увери, че моите тъкани са много еластични и дето се вика и в къщи мога да си раждам без проблем, стига да се следи внимателно родилния процес, защото при мен бил доста бърз(което не е добре за детето)
Сега обаче е рано да ръзсъждаваме, ще мислиш за това доста по-късно, пази се много и почивай. Ако продължават болките мога да ти кажа при мен как решавахме проблема на лични.

Наде, страхотна новина!!! Радвай се на точицата и се умилявай от подходящи мисли!!! За секциото - мен толкова ме беше страх, че няма кой да ми помогне, как ще изчися в последните месеци и други мисли, от които се вкаменявах от страх. От секциото ще се въстановиш много бързо, наблюдавах майките на 7-мия етаж в МД, още докато си в болницата ще се възстановиш доста и както са ти казала може би само 1-2 седмици още. винаги може да извикаш майкати или свекървати или ние от форума ще направим дежурство при теб
Нанди, много ми стана мъчно като четох, мислите ти съвсем нормални, не се тревожи килограмите и успех в другите неща!!!

Мерсаж момичета!

Нанди, прости ми мила, забравих и аз да ти пиша по повод притесненията за кг-те! Не се притеснявай - радвай се, че наддава по по-малко - особено при съмненията ви за рахит!А това с кг-те е нормално в тази възраст - повечето бебета, нормално почват след 7-8 месец да наддават по 200-300гр, а някои и по по-малко... Затова бъди спокойна - а и няма бебе умряло от глад, което да е хранено.
А за нефролога - направо съм бясна от безочието! Ама и ти май си мила кротущшана... аз щях с ритник да вкарам мързеливеца обратно в кабинета! Бясна съм!

Наде, честита лентичка   лека и спокойна бременност .

Момичета, каде изчезна Светла... не знам кога й е термина, но си мисля, че мноооого отдавна е бременна и тия дни или

Наде, и другите са ти казали-секциото изобщо не е страшно и е най- щадящо за бебенцето. И двете са ми секцио. Дърпа и наболява известно време, но си на крака 24 часа след операцията-не ми пречеше да си гледам и Коко и Мими. Верно е, че Коко беше по-голям, но точно тогава се разболя и го хвана гигантско разстройство и се беше отпуснал ужасно- не можеше да си вдигне главата. Идваше братовчедка ми да ми помага, че всички други помагачи се изпоразболяха, но честно казано се чувствах добре и си действах в къщи- без да се натоварвам, разбира се, но децата си ги обслужвах и никакви проблеми не съм имала.