До дете е, мойто второто първите 4 месеца рева от зверски колики, след това 1 година рева от зъби (които още не са поникнали), а сега си реве по навик и от характер. Адски ми беше трудно първата година и полвоина, наитсина беше много тежко, вече май се поукротиха нещата, но все още нощем плаче много, не заспива и не спи сама и почти непрекъснато иска да сме до нея.
- Публикувана: 9 септ. 2013, 13:56 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2014, 17:39 ч.
За ревящите бебета
Първото ми дете ревеше много - сутрин, обед, вечер, нощем, все си ревеше. В интерес на истината нищо специално не съм правила, но той си беше и със зверските колики. Когато те спряха и той се поуспокои. Приспивах го гушнат, прекосявайки по 100 пъти стаята от единия до другия край и обратно. След 4тия месец/тогава спряха коликите/ го слагах в леглото настрани и го друсках по дупето и така заспиваше. А преди годинката започна сам да заспива в леглото. Като цяло първите му 4 месеца ги свързвам само с рев и писъци 
Важното е, че всичко отминава рано или късно, просто трябва търпение.
Важното е, че всичко отминава рано или късно, просто трябва търпение.
Люляне в леглото, кабели по земята и количката я бутахме отгоре( за да друса), в колата кръгчета докато заспи и си оставаше в кошницата, гушнати на спалнята. Общо взето еи такива, но на ръце отказвах да приспивам, само бабата на моя ( живеехме с нея), го разнясаяше на ръце, когато и го оставях. Добре че се случваше рядко и за малко. Общо взето почна да спи повече когато почна да спи в нашето легло. Иначе беше мъка, ставане по 100 пъти на нощ. От няколко месеца спи сам в стаята си, без да се буди по 10-12ч. На обед не спи.
Стига, де от 3-4 месеца рев ли се уплашихте? 
Да ви успокоя като ви кажа, че моят син ревеше по цяла нощ до 2 - годишен, цяла нощ съм го люшкала на ръце, за да подремва.
През деня ревеше до 1 годинка някъде, ама по същия начин, все едно го колят.
Ни в количка стоеше, ни разходки търпеше, на по- далече от 100 метра от вкъщи с него не тръгвах.
После / към 1 год/ като проходи и започна да говори , имаше моменти на спокойствие, но до към 2-2.5 год си беше ревлив.
Но пък, както и други майки казаха, е много буден ,енергичен, умен и любопитен и определено изпреварва връстниците си.
Аз проблем с махане на памперс не видях, нито с учене на букви, на сричане- отдавам го на характера ,част от който е и реването.
Въобще такива деца обикновено в момента , в който започнат да разбират и да говорят/ 1.5- 2 год/ стават много съзнателни и разбрани.
Първите 2 години и аз не смеех да помисля за второ, но и това минава. Сега си чакаме братчето и честно казано, се надявам той да е със същия характер като първото.
Да ви успокоя като ви кажа, че моят син ревеше по цяла нощ до 2 - годишен, цяла нощ съм го люшкала на ръце, за да подремва.
През деня ревеше до 1 годинка някъде, ама по същия начин, все едно го колят.
Ни в количка стоеше, ни разходки търпеше, на по- далече от 100 метра от вкъщи с него не тръгвах.
После / към 1 год/ като проходи и започна да говори , имаше моменти на спокойствие, но до към 2-2.5 год си беше ревлив.
Но пък, както и други майки казаха, е много буден ,енергичен, умен и любопитен и определено изпреварва връстниците си.
Аз проблем с махане на памперс не видях, нито с учене на букви, на сричане- отдавам го на характера ,част от който е и реването.
Въобще такива деца обикновено в момента , в който започнат да разбират и да говорят/ 1.5- 2 год/ стават много съзнателни и разбрани.
Първите 2 години и аз не смеех да помисля за второ, но и това минава. Сега си чакаме братчето и честно казано, се надявам той да е със същия характер като първото.
Ъ? Ревливо бебе ?
Като се роди първото , месеци наред, да не кажа години, не знаех къде се намирам, денем-нощем, реване, все носене, не ми се ходеше на разходка, защото трябваше да я нося в мен ,иначе ревеше, а спеше точно по 30 мин . Нощем същата работа, будеше се по сто пъти, ама порасна. Навих се за второ, защото не вярвах,че може да има по-зле
е оказа се,че може 
тоя малкия луда ме направи, той даже и нощем трябваше да спи в мен, иначе нямаше спане, а какъв глас вадеше
ама и той порасна, пък ние оживяхме, още се чудя как се справихме. Че той до 4-5 годишен нямаше нощ, в която да не се е будил. Пуснах го на ясла на година и четири месеца, за да си почина от него
тъй че спокойно, винаги може и по-зле 
Като се роди първото , месеци наред, да не кажа години, не знаех къде се намирам, денем-нощем, реване, все носене, не ми се ходеше на разходка, защото трябваше да я нося в мен ,иначе ревеше, а спеше точно по 30 мин . Нощем същата работа, будеше се по сто пъти, ама порасна. Навих се за второ, защото не вярвах,че може да има по-зле
е оказа се,че може тоя малкия луда ме направи, той даже и нощем трябваше да спи в мен, иначе нямаше спане, а какъв глас вадеше ама и той порасна, пък ние оживяхме, още се чудя как се справихме. Че той до 4-5 годишен нямаше нощ, в която да не се е будил. Пуснах го на ясла на година и четири месеца, за да си почина от него
тъй че спокойно, винаги може и по-зле 
Момичета включвам се и аз само като прочетох заглавието на темата "За ревящите бебета" и си казах,че съм за тук 
... И аз имам един ревлив юнак, на моменти се чувствам безсилна пред него,иде ми и аз да ревна. Още от първата нощ ни нощ заедно в болницата,когато ревеше в един глас, а аз цяла нощ го разнасях из стаята,та до ден днешен съня не му е сред любимите неща. Приспивах го до скоро на ръце,но сега свекървата ми донесе едновремешна желязна люлка (в която е спал мъжът ми) и го приспивам в нея,като докато го люлея,трябва да му държа и шишето с мляко,защото така му е удобно на човека ..... Абе за няма и 4 месеца това дете ми разказа играта. Имам чувство,че чуждите деца растат много бързо,а само при мен не се получават нещата. И изобщо не се шегувам първия месец бях направо в депресия. На вън също не можем да излизаме,защото за него количката е истинско наказание,имаме две колички,но сложа ли го в някоя от тях веднага се започва с реването,нито седнал,нито легнал мира няма 
!
Пожелавам на всички мами на ревящи бебета,като моето повечко нерви и вяра,че няма все да е бебе
... И аз имам един ревлив юнак, на моменти се чувствам безсилна пред него,иде ми и аз да ревна. Още от първата нощ ни нощ заедно в болницата,когато ревеше в един глас, а аз цяла нощ го разнасях из стаята,та до ден днешен съня не му е сред любимите неща. Приспивах го до скоро на ръце,но сега свекървата ми донесе едновремешна желязна люлка (в която е спал мъжът ми) и го приспивам в нея,като докато го люлея,трябва да му държа и шишето с мляко,защото така му е удобно на човека ..... Абе за няма и 4 месеца това дете ми разказа играта. Имам чувство,че чуждите деца растат много бързо,а само при мен не се получават нещата. И изобщо не се шегувам първия месец бях направо в депресия. На вън също не можем да излизаме,защото за него количката е истинско наказание,имаме две колички,но сложа ли го в някоя от тях веднага се започва с реването,нито седнал,нито легнал мира няма !Пожелавам на всички мами на ревящи бебета,като моето повечко нерви и вяра,че няма все да е бебе
Да определено и аз съм за тая тема 
Синът ми е на година и 1 месец и още си реве и то много. През нощта е още по-ужасно с неговото събуждане и хранене на всеки 2 часа. През деня е малко(подчертавам малко) по-спокоен. Уж обича на разходки, но по някое време решава, че му се плаче и се започва 
, няма успокоение. Събужда се с рев, заспива с рев. Но и аз се чудя кога ще мине този период, не знам зъбки ли са, какво е? 
. Само живот и здраве и това ще мине. Търпението му е майката
Синът ми е на година и 1 месец и още си реве и то много. През нощта е още по-ужасно с неговото събуждане и хранене на всеки 2 часа. През деня е малко(подчертавам малко) по-спокоен. Уж обича на разходки, но по някое време решава, че му се плаче и се започва , няма успокоение. Събужда се с рев, заспива с рев. Но и аз се чудя кога ще мине този период, не знам зъбки ли са, какво е? . Само живот и здраве и това ще мине. Търпението му е майката 
Ох някои отговори така ме обнадеждават, други ме плашат ... Ама ще се чуе
До 3г имате време да промените режима...
Това с нотка на смях,а и иначе силно търпение за теб и вяра,че всичко отминава като период
и ние сме така, голям рев, голямо чуди, тия колики ни разказват играта на всички. В кошара не спи, нито в количка. Спи само върху мен и в момента в който реша да я оставя някъде, дори и просто да я изхлузя от мен и да се търкулнем настрани все още гушнати и веднага усеща и наддава вой. След няколко пъти навън в които аз я нося с 1 ръка, а с другата бутам количката, свикнах винаги да нося слинга с мен в една торба и като се размрънка се овързвам и я слагам вътре и моментално заспива. Благославям го този слинг, защото това е единственото ни решение за момента, че без ръце, гръб и кръст останах.