Как да си премериш успеха по друг начин? Да кажеш, че си щастлив? Знаят ли хората какво точно е щастие, че то, щастието, също струва пари.
- Публикувана: 10 септ. 2013, 12:23 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2014, 07:19 ч.
Младите до 30 години и кой как е успял
Може ли да си щастлив и успешен в тази ера, в тази държава, ако си с дрехите на прабаба си, не твой размер, ако си безработна, ако живееш в порутена къща на село и си с полупразен стомах? И на всичко отгоре да завлечеш партньора с теб и да дарите живот на едно дете, да го гледате като диваци? Не мисля. Стига пасторални идилии.
Ти нали искаше да знаеш за сватбата? Аз се чудя на акъла коя нормална жена плаща за сватба? Това е МЪЖКО задължение.
Лизет, това го писа и в предната тема
Знам, че по някой краища на България и в определени етнически групи е такава традицията. Иначе да не се повтаряме, на първите страници на темата става ясно какво се има в предвид.
Няма как да чувствам като успех, една от естествените функции на човек- размножаването.
Ти нали искаше да знаеш за сватбата? Аз се чудя на акъла коя нормална жена плаща за сватба? Това е МЪЖКО задължение.
Лизет, това го писа и в предната тема
Знам, че по някой краища на България и в определени етнически групи е такава традицията. Иначе да не се повтаряме, на първите страници на темата става ясно какво се има в предвид.
Явно в определени етнически групи акъла на жените е повече отколкото в нашата етническа група.
И най-богатата жена в света да бях, една стотинка за сватба не бих дала. Който прави предложение, той подсигурява и масрафа.
Моето разбиране за успех изключва борби от всякакъв вид. Почтен труд, усърдие и търпение - да, но не и фанатична обсесия. Успял човек наричам този, който разбира, че не борбата дава резултат, а точно обратното. И от тази гледна точка твърде малко са хората, "успели" преди 30. Разбирането за ефективен, приятен и съответно успешен живот идва с времето и опита (и то съвсем не при всички), ето защо по чисто технически причини вероятността някой да "успее" на 25 е минимална. Да се бориш с всички сили и средства, било то за къщи, заплати, съпрузи, деца, дрехи, възхищение или социален статус, е обречена кауза. Според мен. От друга стана, ако човек е добронамерен, търпелив и трудолюбив, все някога ще изкачи върха си, математически неизбежно е.
Няма как да чувствам като успех, една от естествените функции на човек- размножаването.
Аз дълго време не бях убедена, че искам да се включа във въртележката с децата. В крайна сметка човек може да има пълноценен и смислен живот и без да остави наследници. Размножаването не е пряк резултат от личните качества, като доказателство за това е всяко едно гето.
О да
Така .. в момента съм на 27 , оправям се сам от 15-16 годишен . На 21 си купих собствено жилище и за около година си го обзаведох . Кредити нямам , в редки и крайно наложителни случаи позволявам на моето момче да плати за нещо . От 4 години имам дете и не живея в моето си жилище, защото смених града , в момента ремонтирам това жилище, в което сме, и което всъщност е на леля ми . Записах висше , от което се отказах , тъй като реално не видях голям смисъл да давам пари , а да не научавам нищо , което вече да не знам . На помощ от родители никога не съм можел да разчитам , но и ми харесва да съм независим .
Така .. в момента съм на 27 , оправям се сам от 15-16 годишен . На 21 си купих собствено жилище и за около година си го обзаведох . Кредити нямам , в редки и крайно наложителни случаи позволявам на моето момче да плати за нещо . От 4 години имам дете и не живея в моето си жилище, защото смених града , в момента ремонтирам това жилище, в което сме, и което всъщност е на леля ми . Записах висше , от което се отказах , тъй като реално не видях голям смисъл да давам пари , а да не научавам нищо , което вече да не знам . На помощ от родители никога не съм можел да разчитам , но и ми харесва да съм независим .
За мен успешен човек не може да е такъв, който е там, където не иска да бъде, независимо дали е член на кралското семейство или обикновен бачкатор.
Успешна може да му е само фасадата.
ПП. Познавам хора, новобогаташи, които преди десетина година се видяха в пари, но нямаха мечти, оглеждаха се в себеподобните и правеха същото, каквото правеха и останалите като тях - луксозен апартамент, луксозна къща, луксозна кола, луксозна яхта, остров Пукет...
След време част от тях се окопитиха и прередиха приоритетите си, сега вече са наистина успешни.
Успешна може да му е само фасадата.
ПП. Познавам хора, новобогаташи, които преди десетина година се видяха в пари, но нямаха мечти, оглеждаха се в себеподобните и правеха същото, каквото правеха и останалите като тях - луксозен апартамент, луксозна къща, луксозна кола, луксозна яхта, остров Пукет...
След време част от тях се окопитиха и прередиха приоритетите си, сега вече са наистина успешни.
Така .. в момента съм на 27 , оправям се сам от 15-16 годишен . На 21 си купих собствено жилище и за около година си го обзаведох . Кредити нямам , в редки и крайно наложителни случаи позволявам на моето момче да плати за нещо . От 4 години имам дете и не живея в моето си жилище, защото смених града , в момента ремонтирам това жилище, в което сме, и което всъщност е на леля ми . Записах висше , от което се отказах , тъй като реално не видях голям смисъл да давам пари , а да не научавам нищо , което вече да не знам . На помощ от родители никога не съм можел да разчитам , но и ми харесва да съм независим .
С изцяло мои пари, стари имоти няма от къде да имам, при положение ,че казах ,че не разчитам на родителска помощ .
Тази така очаквана помощ от родителите си е типично нашенски патент, ми се струва.
Така никога няма да видим нашите баби и дядовци, майки и бащи, с белите дрешки по разни екскурзии или живеещи живота си такъв, какъвто те биха искали.
Някакви огромни апартаменти, в които се живее до последно и задължително се наследяват от децата, вместо да се заменят с по-малки и удобни за конкретния период от живота и хорицата да си харчат на воля разликата и да подсигурят старините си.
Ангажимента на родителите откъм материално подсигуряване на децата все някога и някъде трябва да свършва, тези хора трябва да могат да си отдъхнат.
Не виждам нищо странно в това младите, в най-продуктивната си възраст, да си плащат самостоятелно масрафите, дори познавам доста хора около нас, които не разчитат на родителите си, а точно обратното - подпомагат ги финансово.
Така никога няма да видим нашите баби и дядовци, майки и бащи, с белите дрешки по разни екскурзии или живеещи живота си такъв, какъвто те биха искали.
Някакви огромни апартаменти, в които се живее до последно и задължително се наследяват от децата, вместо да се заменят с по-малки и удобни за конкретния период от живота и хорицата да си харчат на воля разликата и да подсигурят старините си.
Ангажимента на родителите откъм материално подсигуряване на децата все някога и някъде трябва да свършва, тези хора трябва да могат да си отдъхнат.
Не виждам нищо странно в това младите, в най-продуктивната си възраст, да си плащат самостоятелно масрафите, дори познавам доста хора около нас, които не разчитат на родителите си, а точно обратното - подпомагат ги финансово.
Ако на 21 години човек си купи жилище без странична помощ и заем- евала.
Аз съм на 34 и не зная дали съм успяла. Нямам професия, наложи се да прекъсна висшето си образование. Не съм правила опити да го подновя. имам дом и семейство и само мога да се моля на Бог хората около мен да са здрави, нищо друго не искам.
Аз съм на 34 и не зная дали съм успяла. Нямам професия, наложи се да прекъсна висшето си образование. Не съм правила опити да го подновя. имам дом и семейство и само мога да се моля на Бог хората около мен да са здрави, нищо друго не искам.
нова, съгласна съм. Примерът, който имах аз цял живот беше две баби и двама дядовци, които до последния си ден даваха мило и драго за децата си. Предполагам това беше цяло едно поколение. Но спокойно, тенденцията вече не е така, поне съдейки по моите родители. Имам и колеги, които са около 40 сте, грабят от живота с пълни шепи. На всички жилищата им са купени от родителите, някои от тях дори продължават да имат финансова и материална помощ от тях. Един ден ги питах, а те какво ще оставят на техните деца, по примера на своите родители и те забиха носове в земята.