Децата и оценките

  • 13 961
  • 187
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 62 595
ехеее, къде ги тези петнайсет пълни отличници! При нас навремето имаше пет човека със златен медал, че и със сребърни и бронзови бяха малко. Хич не беше лесно да  си в групата с медалите, учителите ни не правеха подаръци.

# 106
  • Мнения: X
ехеее, къде ги тези петнайсет пълни отличници! При нас навремето имаше пет човека със златен медал, че и със сребърни и бронзови бяха малко. Хич не беше лесно да  си в групата с медалите, учителите ни не правеха подаръци.
Нали и аз това казвам. Струва ми се, че в момента в шестици се пишат доста по-лесно и за доста по-малко. Има и училища, които са изключения естествено, но това не променя картинката особено.

# 107
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 658
Струва ми се, че в момента в шестици се пишат доста по-лесно и за доста по-малко.
Поощряват децата и стриктно следят да не унищожат хатъра им за учене.

# 108
  • София
  • Мнения: 5 499
С това само потвърждаваш несъстоятелността на тезата си според мен - изместена е във времето спрямо темата. Питането в темата е за децата и оценките, не за гимназистите или студентите, защото е резултат от вълненията във 2-3 клас. Там е съвсем друго. Отеделно кой оценки са реални и кога се научава това /обикновено в последствие/.

ПП По написаното от теб съм съгласна, че по пълното отличие може да разпознаеш перфекционист. Това не значи, че ще е перфектен във всичко /за щастие/ , както и че "обикновените' отиличници или добри ученици/сттуденти нямат да бъдат повече от перфектни в друга област.

Аз доколкото разбрах, темата е по принцип за децата и оценките.
При равни други условия - един и същи материал, едни и същи учители с едни и същи изисквания, колкото и да е "по-лесно" и с "по-занижeни" изисквания, отново децата ще имат различни резултати, пак по същите причини, които съм изредила. Без съмнение качествата на самите деца са от най-голямо значение, колкото и родителите да се напъват. И всъщност тежестта на фактора "родители" намалява право пропорционално с увеличаване възрастта на детето. Смятам, че наличието на оценки от малка възраст помагат и на родителите и на децата да започнат да гледат сериозно на обучението и също така помагат на родителите да изградят такива навици у децата си, които да им помогнат да се справят по-лесно колкото повече растат и стават по-самостоятелни. Колкото до това как да стане това, зависи си от самите родители и деца - но като цяло мисля, че похвалата работи по-добре от наказанието. Обаче трябва да се внимава и с похвалите, детето да не се възгордее и да започне да мисли, че "морето му е до колене", за да не се разочарова после, когато се сблъска с трудност.

Последна редакция: нд, 15 сеп 2013, 12:18 от Popule

# 109
  • Мнения: 9 990
Аз пак да кажа, ама много се вживявате.
И от вживяване идва пренавиване в една или друга крайност.
Отличници, медалисти...какви ги говорите за деца в 1-4 клас?
Детето ми, едното, е 4 клас. Има бележник и оценки от 1 клас. Нито се е травмирало, нито реди шестица след шестица, има разнородни оценки. Следим да бъде оправян пропуск или грешка просто. След демонстрирана поправка, оценката се вдига. Има си "правила" при оценяването-казват се на родителската среща. Например-за правописна грешка от такъв тип-толкова се отнема, при повторение на същатаеди си колко. След разнородни оценки, срочни, тестове и бла-бла, се взима общ резултат и се формира годишната оценка. Прави се анализ на поведение, присъствие, адекватност в учебния процес-всичко-от-до, което касае развитието и обучението на детето.
Съвсем нормален процес. Не се вторачвайте.

Последна редакция: нд, 15 сеп 2013, 10:21 от Jizzlobber

# 110
  • София
  • Мнения: 9 517
Аз пак да кажа, ама много се вживявате.
И от вживяване идва пренавиване в една или друга крайност.
Отличници, медалисти...какви ги говорите за деца в 1-4 клас?
Детето ми, едното, е 4 клас. Има бележник и оценки от 1 клас. Нито се е травмирало, нито реди шестица след шестица, има разнородни оценки. Следим да бъде оправян пропуск или грешка просто. След демонстрирана поправка, оценката се вдига. Има си "правила" при оценяването-казват се на родителската среща. Например-за правописна грешка от такъв тип-толкова се отнема, при повторение на същатаеди си колко. След разнородни оценки, срочни, тестове и бла-бла, се взима общ резултат и се формира годишната оценка. Прави се анализ на поведение, присъствие, адекватност в учебния процес-всичко-от-до, което касае развитието и обучението на детето.
Съвсем нормален процес. Не се вторачвайте.
това е при вас, ама при нас не е така  Wink

иначе ние си теоретизираме  Peace

# 111
  • Мнения: 13 205
Има си "правила" при оценяването-казват се на родителската среща. Например-за правописна грешка от такъв тип-толкова се отнема, при повторение на същатаеди си колко. След разнородни оценки, срочни, тестове и бла-бла, се взима общ резултат и се формира годишната оценка. Прави се анализ на поведение, присъствие, адекватност в учебния процес-всичко-от-до, което касае развитието и обучението на детето.
Съвсем нормален процес. Не се вторачвайте.


това е при вас, ама при нас не е така  Wink

иначе ние си теоретизираме  Peace

И при нас не е така, затова попитах къде как е.
Иначе имахме тестове с точки и скАла- колко точки на каква оценка отговарят.
Но подобен анализ и информация нямаше.

# 112
  • Мнения: 50 935
Мнозина се оплакват от стреса в 5 клас, когато децата се сблъскват с много предмети, много учители, ИСТИНСКО изпитване и ИСТИНСКО оценяване. Според мен този стрес ще е още по-голям, ако тогава за пръв път се появят и оценки на всичко отгоре. Къде, къде по-плавно ще станат нещата, ако оценките се появят по-рано и отначало оценяването е по-ларж (за да свикнат и да се стимулират децата), а постепенно става все по-реално. Нищо лошо не виждам да се почне от 2 клас. Лошото могат да го направят само родителите, ако стресират децата си с хиперамбиции само за отлични оценки.

# 113
  • Мнения: 13 205
Мнозина се оплакват от стреса в 5 клас, когато децата се сблъскват с много предмети, много учители, ИСТИНСКО изпитване и ИСТИНСКО оценяване. Според мен този стрес ще е още по-голям, ако тогава за пръв път се появят и оценки на всичко отгоре. Къде, къде по-плавно ще станат нещата, ако оценките се появят по-рано и отначало оценяването е по-ларж (за да свикнат и да се стимулират децата), а постепенно става все по-реално. Нищо лошо не виждам да се почне от 2 клас. Лошото могат да го направят само родителите, ако стресират децата си с хиперамбиции само за отлични оценки.

При нас още от първи клас са с 5-6 различни преподаватели.
А относно оценките във втори клас, не съм специалист, но ми се струва, че децата не са достатъчно зрели, за да получават ежедневни оценки.В V клас са по-големи, имат вече отработени учебни навици.

Оценки е необходимо да има, за да се прецени все пак степента на усвояване на материала с оглед изискванията на конкретното училище, конкретния преподавател.Защото спор няма, при еднакъв учебен материал, изискванията на училището А не са равни на тези, за училище Б., вярвам всички родители на ученици са убедени.
Но това, което ме притеснява са ежедневните оценки още от втори клас.Може би първокласната система с оценяване само на контролни  е по-добра, а накрая нека си имат годишни оценки.

# 114
  • Мнения: 10
Това ми е най-малкият проблем, като изкарам ниска оценка ме е срам и яд на себе си и не мога да си намеря място известно време. Ако повдигнат въпроса обикновено отсичам, просто защото не мога спокойно да го обсъждам, докато не се реванширам на себе си.

# 115
  • Мнения: 9 990
Оплетоха ми се цитатите, затова обобщавам:
1. Много учители има навсякъде. Основен учител и такива по ДБТ, пеене, рисуване, физическо, ИТ, език. Та не е само един учителя навсякъде почти.
2. Плавен преход се постига с вкарване на оценяване от рано. 5 клас не са толкова много големи, колкото ги смятат родителите на първолаците, че изведнъж на плещите им да легне бреме от още 5 предмета и оценяване едновременно.Ако не се вкарват по-отрано оценки, и в 10 клас няма да са зрели за това, защото И за това се иска време. Да се научиш да учиш и какво точно оценява оценката.
Къде са тези ежедневни оценки-моето дете не носи всеки ден оценки. Чисто физически е невъзможно всички деца да се изпитват по всичко, юе да се носят всеки ден оценки?

# 116
  • София
  • Мнения: 62 595
Така си е, на петокласниците и без това им идва твърде голям шокът на вдигане на нивото, и че вече не са при една учителка-квачка. Да не кажа масово, но е обичайно явление шестиците от четвърти клас да се сгромолясат до четворки.

# 117
  • Мнения: X
Така си е, на петокласниците и без това им идва твърде голям шокът на вдигане на нивото, и че вече не са при една учителка-квачка.

Живея в малък град, но в повечето училища е налице това, което Джиз е описала.
1. Много учители има навсякъде. Основен учител и такива по ДБТ, пеене, рисуване, физическо, ИТ, език. Та не е само един учителя навсякъде почти.
При моето дете спад в оценките в пети клас спрямо четвърти нямаше, въпреки че сменихме и училището.

# 118
  • София
  • Мнения: 3 824
До пети клас, общо взето без никакво учене и зор се изкарваха високите оценки. В този период оценките не бяха еквивалентни на знанията, били са доста завишени. В пети клас общо взето всичко е ок, защото не учат кой знае колко нови неща. В шести стана зле. Новият материал е много, а учителите искат задълбочени знания по всичко.
Прави ми впечатление нещо, което в моите ученически години не беше така - сега почти никой учител не изпитва на уроци. Изпитванията са на въпроси свързни с практическото приложение на новите знания.
 
Примери от шестокласния материал:
  • география - толкова много за зубрене има, а те правят предположения за режима на реките, климатограма на област по зададени координати
  • история - анализи на битки, картини, събития
  • ЧП - задачи и отговори на практически въпроси

..и така нататък по всички предмети.
Особено тежък предмет е музиката - то е пеене по ноти, нотни диктовки и други подобни.

Всичко това, разбира се, мен много ме радва, защото това е начинът да се научат да мислят аналитично. Само със зубрене и без разбиране и мислене няма как да се изкара повече от 2-3.

# 119
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Интересно!
Бях останала с впечатлението, че основно се дават тестове. А там мислене няма. Никак.

Впечатли ме и "толкова много за зубрене има" от родител Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт