Предрасъдъците към деца от ромски произход

DJOI_34, ще напиша аз какво мисля, аз също може и да не съм права според някои - твоята дъщеря и моите деца са българчета, тъй като растат в нашите български семейства и на практика ние сме единствените родители, които те имат и познават. Един ден... като пораснат... ако потърсят корените си, ако отидат трайно да живеят някъде другаде... може да започнат да се чувстват... марсианци, примерно, каквото решат - това. За мен те ще си останат винаги просто моите деца, а попълването на графата в някои документи "народност" е само една формалност.

Но разговорите за биологичното семейство и поднасянето от наша страна на цялата информация, която знаем, по подходящ за децата ни начин (както ние преценим) и в подходящ момент (когато ние преценим според нашите си усещания за децата) е абсолютно задължителено, което е пак мое лично мнение.

аз само ще допълня, че не винаги информацията за произход, която е вписана в доклада на детето, е вярна 

Айде сега не внасяй смут сред хората, които си мислят, че имат гарантиран произход и за етнос, и за социален статус.

Спирам с коментарите.
Даже не знам защо трябваше да отделям толкова време на тази тема.Не желая да правя от мухата слон с това дали ще кажа на детето ми дали е ромче,турче,българче или каквото там било.
В най-подходящия момент ще й кажа че е осиновена и че е обичана повече от всичко на света и че тя е нашата дъщеря.Това е важния момент да й обясня кое ни свързва а не да й обяснявам кое ни различава!

ако си представяш, че този момент е един - нещо от сорта - идва при теб и ти й казваш - ти си осиновена, ние те обичаме ужасно много и така нататък... бъркаш много - моментите са много, различни неща ще казваш във всеки един, нещата ще вървят като спирала, ще надграждаш, ще доказваш, че я обичаш, тя ще изживява собствените си страхове и моменти... ще страда и ще я боли, а ти ще стоиш безпомощен да премахнеш болката и ще те боли още повече...

абе хора, не пишете, ама защо поне не четете - толкова е дъвкано това, четете преди да осиновите, четете след като осиновите, четете...

и темата не е безмислена - ти си мъж, ти си свикнал да решаваш всички проблеми - е, този проблем не можеш да решиш, и не защото си я осиновил - някога преди много време едно осиновено дете ми каза нещо много важно - не е проблема в осиновяването, напротив - това е най-хубавото нещо до момента, което се е случило в живота й, проблема е в изоставянето и живота в институция, което няма нищо, ама абсолютно нищо общо с теб. И когато разбереш, че това е миналото й и ти не можеш да го промениш, можеш обаче да бъдеш до нея когато тя искрено страда за това, да я прегръщаш и да я обичаш, а не да обикаляш наоколо като буреносен облак и да се чудиш, къде се сбъркал.

и последен жокер - затвори очи и си представи, че не познаваш майка си - майка ти, нещо изконно, нещо неизменно в твоя живот, независимо добра, лоша, зла, страхотна, майката е основата, това, което ни дава сигурност, знаем че каквото и да се случи тя е там - Майката. Няма я обаче майката, никой не я е прегръщал като се е родила, никой не е бил до нея когато е имала колики, болки, радост, няма майка - опитай се да си го представиш. Трудно, за мен дори невъзможно - като се опитам и се чувствам като в черна дупка - няма начин да я няма мама. Е, няма я - за нея не е имало майка....

Казах достатъчно - който иска да черпи информация, който не иска - да прави каквото намира за най-добро, успех на всички 

Дзвер нищо ново не ми казваш и не си мисли че само ти си наясно кое как а ние останалите сме някакви ескимоси.Наясно съм че разговора че дъщеря ми не е еднократен акт наясно съм че ще е просължителен процес.
И мерси жокера ти но...безполезен е.Понякога в многото четене пропускаме реалния живот...не го пропускай,животът не е само теория!

Ако не е много лично, може ли да споделите.
На каква възраст бяха децата, когато разговаряхте.
Как поддържате темата.
Аз не съм я повдигала, не искам още да я затормозявам, а и честно, не зная как. Не съм стигала по-далеч от "всички са различни и добри по своему".

Баткото на 9, малката - на 6.

При нас темата се поддържа от самосебе си. С течение на времето децата задават нови въпроси, аз обяснявам каквото знам и така... Не ме притесняват "различията" помежду ни, защото това са голите факти, които никой от нас не може да промени. Хубаво е да ги приемем ние родителите и да предадем това приемане на децата си.

Наистина много е изписано тук по темата. Не виждам, защо трябва да се реагира така на поста на Дзвер, пише верни и преживяни неща. Не само изчетени.

Идеята на форума, мисля, си остава споделяне на опит. И Ганката и Дзвер имат вече големи деца.

Моят също вече е на 10 години.

С това можем да сме полезни, с опита си. 

На синът ми съм успяла да кажа, че е осиновен на 4, миналата година стигнахме до произхода - беше на 9 години, остава да стигнем и до темата - признавам, най-болезнена за мен - за братята или  сестрите.

Дължа му истината, уважението и разбирането на нуждата му да знае всичко за произхода си. Няма да си лъжа детето. И да, казването е продължителен процес, съобразно нуждата и възможността на детето да поеме и разбере информацията. То така си върви, простичко - детето пита, ние отговаряме, редом сме и помагаме.

Знаете ли каква бе реакцията на синът ми, който вече много пъти е чувал реплики в обкръжението му за "мангалите", който е голям и знае как живеят циганите в България. Той каза: "Значи все пак ме е обичала..."

Човек може да премисли какво и как да каже на детето си, за да е най-подкрепящо го и ненатоварващо. Но те са личности и всякакви предварителни нагласи и установки стават безсмислени, когато твоето дете те погледне и чака от теб отговор на конкретен въп,ос и той трябва да е истина.

Относно реакциите на другите... И тук трябва да се научим да живеем с децата си в реалността. Нашето спокойствие и увереност в абсурдността на расистките помисли, изказвания, отношение с времето стават добра основа за децата ни. Тук говоря за вътрешното ни усещане и нашите разбирания. Не за мерене кой по-черен синът ми или колежката    и кой има право да се чувства по-българин... Е, изостава малко страната ни в това отношение. Значи ще я дърпаме към прогреса 

Естара, дъщеря ни е още малка, миналата седмица навърши три годинки. Но както и Форест казва, най-напред е важно, какво отношение имаме НИЕ към темата, защото го предаваме на децата си.

Аз лично изобщо не приемам въпроса като "затормозяване", тъй като (както вече споменах) не смятам, че факта за произхода е толкова драматичен. Поне не е по-драматичен от факта на осиновяването. Ромите не са единствено събирателния образ и предразсъдъците, които са разпространени в нашето и без това изтормозено (в момента) общество...

Преди време случайно се запознах с едно ромско семейство на музикант - много красиви хора... Жената е завършила гимназия с отличие, мъжът участваше в проекти на една дъщерна фирма на Вирджиния Рекърдс и изнасяше концерти с други ромски музиканти (не българи, а предимно испански изпълнители на фламенко)... Хората имат две деца и много държат на образованието им... Заговорихме се ние тогава и аз точно (заради детенце) ги попитах, как успяват да запазят самочувствие от произхода си като знаят, какво правят техните хора... Няма да обяснявам подробно, но трябва да ви кажа, че това бяха хора наистина спокойни и с достойнство и дори по някое време съжалих, че съм им задала този въпрос, защото някак се почувствах много "недодялано"... Както и да е, в крайна сметка ние се сприятелихме с тези хора, гостували сме си не веднъж... От тях съм научила доста... Добавих ги във фейсбук и както се досещате, много от техните приятели в "мрежата" също са от ромски произход - ами това са грамотни хора, видно (от фейсбука) дори с компютърна грамотност... с образование... Аз не разбирам "расистките" възгледи относно етноси и подобни. Преди време Харалан Александров беше споменал, че циганският проблем у нас е СОЦИАЛЕН, а не ЕТНИЧЕСКИ и напълно ще се съглася с него. Има изключително способни и умни роми, има и много възпитани от тях... Аз вярвам, че социалната среда е изключително определяща за развитието на един човек...

Ние със съпругът ми нямаме никакъв проблем с произхода на дъщеря ни и затова вярваме, че и тя ще има здравословното отношение към този факт. Все още не сме започвали тема, но например сме говорили открито, че вероятно затова има такива красиви къдрици и гъста коса, че е музикална... Шегували сме се със склонността й да ходи боса...

Животът на дъщеря ни не започва от нас. Тя идва с предисторията си и е НАШАТА дъщеря с всичко, което е. В момента тя дори е не само български, но и немски гражданин... - това също е тя... Нашето дете...

П.П.
Боже, колко добре и точно казано!:) Това направо трябва да е написано в червено!:)

Чандра ,от това което съм прочела от теб във форума си мисля че живеете в Германия . И това е по-добре за вас и детето ви . Аз ако живеех там не бих имала притесненията да осиновя детенце от ромски етнос . Но живеейки тук в България  все още нямам тази смелост и вече си мисля , че едва ли ще осиновя .Успех ви желая .

Ей, Данита, ние никак не сме малко, осиновилите деца от друг етнос тук, в България. Децата растат, развиват се, тръгват на ясли, детски градини, на много от пишещите някога тук и вече на училище. И са прекрасни и надявам са щастливи и радостни Както и ние.

Не се отчайвай, ще дочакаш и ти своето дете и знам, че ще е прекрасно, удивително и неповторимо, независимо от произхода.

Мамо Ира , благодаря ти ! Аз ще обичам моето дете каквото и да е то . Притеснявам се да ли ще мога да го защитя от нападките на хората . Чета всички ви тук и благодаря за куража , който ми давате .

Данита, и аз стискам много палци!:) Никакво отчаяние, със сигурност ще ти се обадят...    Дори и да почакаш малко повече, няма начин да не се случи...

А относно темата, в която пишем - аз честно казано мисля, че тя стряска повече, отколкото е необходимо... Тук повечето мами са споделили, че не са почувствали проблем от околните заради етническия произход на децата си, но самото съществуване на такава тема явно създава смут... и човек чете само онова, което да потвърди страховете му.

Да, ние живеем в Германия, но (не ми се иска да обяснявам на дълго и на широко) това далече не е било определящо в избора ни дали да поставим ограничение за етнос или не... Всички деца са фантастични и ако самите родители нямат задръжки по отношение на етноса, това го чувства и респектира целия свят... Ако се страхуваме, че околните биха могли да обидят децата ни, тогава би трябвало да знаем, че лошите могат да наранят и с факта на осиновяването - това обаче не ни спира да осиновим, нали... Да оставим настрана, колко много от онези, които "не струват" и чието мнение не би трябвало да ни интересува, си мислят: "Осиновено? Сигурно е ромче"... Това си го мислят така или иначе, все едно с какъв произход е детето...  Когато търсим доказателства за опасенията си, винаги ще ги открием... По-добре е да се концентрираме в положителните аспекти от пътя, по който вървим, в радостите... 

Мен пък, който ме е  виждал на живо знае, че имам лек примес от Азия. Ми де знам, някой потомък на Чингиз хан ще да съм. (На хана, естесвено , не на беден войник и конник ).

Бясна съм на темата в Клюкарника. Бясна съм и на админите, които са майки.
Защото това е форум с огромна обществена сила и де факто се толерира ксенофобия.  

В моя случай, да не казвам голяма дума, но като опознавам постепенно характера на дъщеря си, на нея няма да й пука на жилетката, че някой ще й каже нещо си за произхода след време. Ще ги навре на кучето в ауспуха .

Чандра, харесвам Х. Александров и мисля, че е прав.

Данита14, голям кеф е да гледам на детската площадка и в градината как някои мами и баби си дърпат децата от моето, обаче техните деца се въртят около мен Щото нали се сещате, че съм най-готината и интересната сред родителите .  В  началото се шашках и сдухвах, но сега съм ОК .