"Не съм очаквала, че ще имам такова дете в моя клас"

  • 34 860
  • 471
  •   1
Отговори
# 90
  • sofia
  • Мнения: 9 237

В случая карфиците ги приемам като отклонение от темата на "разговора".
Ако твое дете пострада от дивотията на някое друго, едва ли ще го приемаш като отклонение от темата. Вероятност да писнеш тук - 100%.
Случвало се е. И като пострадал, и като виновник. Реших си проблемите в действителността. Година и половина след случките пиша по темата във форума. Трезво и след като всичко е отминало....даже в отчетната тема, дето "си казваме всичко" се изненадаха, че съм имала някакви проблеми с учителка, училище и пр.

# 91
  • Мнения: 24 699
 
Аз пък не видях нищо чак "такова" в поведението на детето. Много първокласници стават по време на час, други блеят, трети си говорят с другарчето, хранят се в час, шумкат, изпускат разни неща на пода. Не казвам, че е редно това, но чак да се потресе таз учителка... В смисъл, че поемайки първокласници, би трябвало да е наясно, че ще има доста такива случки през първия срок и при това няма да само с едно дете. Ако не е абсолютно начинаеща в занаята, едва ли не ги знае тия неща и едва ли не е имала "такова" дете в класовете си досега.


Точно, и мен това силно ме учудва, както и готовността и в първия, общо взето тържествено-благосклонен ден да скофтва някое дете и родителите му с потреса си, че и се е паднало в класа.
 Пълно е с слабонервни непонасящи деца дами, но защо стават детски учителки, просто недоумявам Rolling Eyes.

# 92
  • Мнения: 10 547
Ако приемем, че учителите по дифолт реагират изопачено на поведението на децата, то пък родителите буквално не виждат реалността.

# 93
  • sofia
  • Мнения: 9 237
Подобни проблеми и недоразумения се решават конкретно, защото зависят от конкретния учител, от конкретното дете и конкретните родители.
По принцип, каквото и да си говорим, си остава по принцип.....

# 94
  • София
  • Мнения: 3 707
На всички ни е ясно, че има палави деца. Никой не си е помислял, че може да има клас без палави, без един побойник, без 2-3 клюкарки и няколко натегачи/ки, някой мазник и т.н. и т.н. И моето и всяко едно друго дете може да се окаже във всяка една роля в даден момент. Нормално е родителите да се опитаме да коригираме поведението на детето, доколкото това е възможно.

Абсолютно безмислено е да обвиняваме госпожата преди да помислим ние как бихме реагирали на подобно поведение. Целият грях на жената е, че е нарекла детето "такова", а не "миличко". Направила е забележка, потърсила е съдействие от родителя... Нарекла го е "такова" пред майка му. Много е жалко ако майката не си познава детето.

Ако темата беше "как бихте постъпили с дете, което не иска да седи на чина в клас и се боде с кърфицата от баджа", тогава много майки биха казали, че ще му направят забележка, ще говорят с родителите и ще го оставят на последния чин, за да разбере, че такова поведение не се толерира.

# 95
  • Costa Rica
  • Мнения: 551
Ами, Делфинче, няма как да имат съвършени умения, просто защото не са съвсем развити. Някои деца в първи клас могат да шият с игла, докато за други това е съвсем непостижимо умение. Че те изобщо са си малки деца, голяма част навършват седем в края на годината и някои са съвсем по детски несръчни, особено момченцата, да не говорим какви дребосъчковци безакълни има. Това няма нищо общо с разглезеност, просто възможностите на възрастта не са кой знае колко големи нито пък еднакви у всички деца, да не говорим за способността за концентрация, която понякога и у възрастен човек я няма...
 
Никой не очаква от тях да имат съвършени умения и да могат да плетат брюкселска дантела в първи клас. Очаква се да знаят, че карфицата боде, а не мама да се потриса, че са им дали карфици.

Изобщо съвременната мода на родителстване "Сакън, да не се травмира детето!' създава оранжерийни личности, които се оказва тотални социални инвалиди като пораснат. И този факт вече се осъзнава в страните, от които е тръгнала тази мода. Това по принцип, не за конкретния случай.

И аз не вярвам много-много, че целият конфликт е тръгнал от невинно разхождане в час. Казах вече, че учителите, особено опитните, са претръпнали и нещо подобно няма да ги накара да се тръшнат от отчаяние.

 Правим предположения на базата на едностранчива и непълна информация - как очакваш да се получи смислен и полезен разговор? vesi1 еабсолютно права.

Последна редакция: ср, 25 сеп 2013, 16:33 от Делфина фон Ю.

# 96
  • Мнения: 24 699

Абсолютно безмислено е да обвиняваме госпожата преди да помислим ние как бихме реагирали на подобно поведение. Целият грях на жената е, че е нарекла детето "такова", а не "миличко".

 Абе не е така. Това е сериозен удар, такава забележка на родителя "Не съм очаквала, че в моя клас ще имам такова дете". Това звучи крайно заклеймяващо, все едно детето е непоправим рецидивист, самото му присъствие в класа на тази дама буди у нея ужас и неприятна изненада. Какво чак такова дете?  Аз почти не се сещам какво би могло да извърши още първия ден едно хлапе, та да предизвика тая крайна и пресилена реакция. Все едно направо го отхвърля.
 Ако каже така за моето дете, ще и се обидя смъртно, както и всички вие Laughing.

# 97
  • Мнения: 2 134
Наистина ли не усещате нюанса между обикновена забележка, че детето не се е държало дисциплинирано в час и изказването "не съм очаквала да имам такова дете в клас"? Непрофесионален е начинът, по който е направена забележката, а не самата забележка. Надявам се това да се дължи  на стреса, на който са подложени и преподавателите в първите дни на учебната година.

# 98
  • Мнения: 2 837
Въпреки че съм майка на кротушан, който обичайно е жертва на палавите момчета, и въпреки че съм работила известно време като учителка, а и сега съм преподавател, не приемам репликата, изречена от учителката, за приемлива. И въобще не разбирам защо се нахвърляте върху майката и я обвинявате в неискреност. Ние не сме съд, за да претендираме за истинност - каквото и да кажем, няма да реши проблема. Но съм сигурна, че нито една от вас няма да се съгласи още в първия учебен ден да  се каже "такова" нещо за детето й.
Има значение не само какво се казва, а и как се казва. Още повече, че сега се изграждат отношения за следващите години. Не върви някак да скапеш всичко отначало...

# 99
  • Мнения: X
Ние не сме съд, за да претендираме за истинност - каквото и да кажем, няма да реши проблема.
Именно. И както не можем да се нахвърляме на майката и да я обвиняваме в неискреност, така не бива да се нахвърляме и на учителката. Все пак не знаем със сигурност какво наистина се е случило и дали е изрекла точно тези думи.

# 100
  • Мнения: 2 837
Ние не сме съд, за да претендираме за истинност - каквото и да кажем, няма да реши проблема.
Именно. И както не можем да се нахвърляме на майката и да я обвиняваме в неискреност, така не бива да се нахвърляме и на учителката. Все пак не знаем със сигурност какво наистина се е случило и дали е изрекла точно тези думи.

Ние не се нахвърляме върху нея - ние коментираме споделеното от майката. Ако тя не е коректна и не казва истината, то проблемът си е неин. Тукашното коментиране няма да навреди на учителката (нямаме идея коя е), нито ще реши проблемът на майката.
Затова смятам, че е градивно да предложим на майката, която явно е афектирана, да премисли и да намери начин да реши проблема, като говори с детето, с учителката, с психолог, ако трябва, и да обсъдят проблемите и да намерят начини за разрешаването им. Но категорично не приемам тенденцията, която наблюдавам във форума - когато майка сподели проблем, да й се набива канчето, че не е възпитала детето си и че отглежда бъдещ рецидивист.
Ясно е, че много родители са склонни да обвиняват учителите за всичко и да им търсят кусури и там, където ги няма. Като учителско дете и като ученичка проявявах разбиране към учителите си, макар някои от тях да бяха далеч не перфектни. И сега като родител на първокласник съм склонна да дам кредит на доверие - и на основната учителка, и на тази от занималнята. Но очаквам и обратното добро отношение - учителката да подходи с разбиране и с уважение. Премерените думи трябва да са от всяка от страните. Независимо от възможните разочарования и проблеми.

# 101
  • Мнения: 341
Ставало е от чина. Бодяло си е пръста с карфица?!?!, с която г-жата е закачила баджове на всяко дете. Това само ми се каза. ... Големия проблем според мен е, че повечето от госпожите са госпожи на момиченцата. Факт!
Факт, ама друг път! Ти сама каза, че си чувала само добри отзиви за нея. Къде си спала, когато си търсила перфектният класен ръководител, че не си научила за отбора й мажоретки? То не иска следователски способности...
Госпожи на момичеца... Да спреш да си измисляш вече, просто за разнообразие, съгласна ли си?

маминка...е "забравила" да внуши уважение към личността на учителя?
Е, пак не си разбрала! Какви внушения? Уважението трябва преди всичко да се заслужи  Laughing
Уважението към учителя (и не само) не се внушава от някой друг. Как да уважаваш някой, който те унизява и когато тръгнеш да обясняваш нещо (или да се защитиш) ти се изсъсква "Млъкни! Не ме интересува!"....как към такова същество да внуша уважение, при положение, че ми идваше да я удуша.
Ама все някой трябва да каже на бъдещия първолак, че учителят трябва да бъде слушан! Ти хубаво казваш за затъкването на устата със съсък, но това "обясняване" или "защита" не би трябвало да съществуват в нормалната комуникация между нормален учител и нормален ученик. И на мен някое хлапе да ми счупи прозореца с топка, и на мен няма да ми се слушат обяснения и защити "ама аз си играех". Има една граница, която трябва да бъде показана, и то не от учител, където хората престава да ги е грижа за твоите невероятни проблеми, защото и те си имат собствени.
Продължавам да мисля, че училището е основно място за учене, а не трудово-възпитателна институция.

И не е лошо, учителя като се оплаква от нещо, да предложи варианти за действие и справяне със ситуацията.....аз в прав текст помолих за помощ и учителката, и психоложката, и зам.директорката....само психоложката съдейства. Е, след като госпожата отказа да прави, каквото и да е по въпроса, аз какво повече да направя?
Ами проблемът явно е там, че учителят е предложил на родителката да обърне малко повече внимание на детето, а родителката се е фръцнала с мисълта, че тая даскалица деца няма и не знае как се гледат. Както реагира на много от пишещите в темата й, впрочем.

Последна редакция: ср, 25 сеп 2013, 21:38 от бонбонбон

# 102
  • Мнения: 51 125
Когато аз бях в 1 клас учителките дърпаха уши, скубеха, че и попердашваха зад врата. Караха се и наказваха. И никой не правеше трагедия от това. Сега се изписаха сума страници с възмущения как учителката преместила някой калпазанин на последния чин и го нарекла "такова дете". Ми нормално е учителката да опита да демонстрира твърдост от самото начало, защото после вече ще е късно. А и не знаем какво е станало точно. Още в първия си пост написах - да се изчака, да се види, да се проучи. Не е толкова спешно да се реагира. Нито е редно да се лепят присъди прибързано.

# 103
  • Мнения: X
бонбонбон, форумът предлага опцията " редактирай".Не е нужно да пускаш няколко мнения едно след друго.

# 104
  • Мнения: 882
Оф , някои родители са толкова заблудени относно отрочетата си, че чак .....
Ние имам е такава мила майчица орлица.
От Детската градина сме заедно с това детенце.
Ми кошмар е .
Детето така е обсебено от майка си , че вече 7 годишен е постепенно осъзнаващ се манипулатор.
Детето си е чист дразнител, а иначе едно мъничко ,сладичко , а скрито дяволче.Не се бие , но ужасно дразни с думи.Дразни едно дете, разваля играта на групичка деца , като се намесва не като  се включи в играта , а да създаде смут с взета играчка или друго.
Децата в един момент започват да го гонят или дори някои посягат , а то тича при мамито. И като стане , като разпери крила и като ги започне наред децата..Защо закачате ... Няма да го гоните и т.н.Ако мислите така ....

Общи условия

Активация на акаунт