"Не съм очаквала, че ще имам такова дете в моя клас"

Към моите учители отпреди 30 г. съм се отнасяла с респект. Може би затова ми е трудно да уважавам по същия начин и днешните.
Вярно е, че те не са виновни за нововъведенията, за недомислиците по учебния материал, който им се спуска като норматив, за невъзможността си да реагират със съответната строгост при нарушаване на дисциплината, но все пак в първия учебен ден да се изкаже толкова категорично мнение за едно съвсем непознато за учителката дете, ми се струва голямо преиграване.
Колкото палаво и непослушно да е едно дете, то все пак би могло да бъде вкарано в релсите за месец-два. Ако и тогава опитите се окаажат неуспешни, тогава е нормално да се възкликне, че е "такова". Ама тя още името не му знае, а вече има категорично мнение за него.

Точно преди 40 г. влезнах за пръв път в класна стая. Имаше ги всякакви - деца. Класната ни беше добродушна лелка с вид на застаряваща послушница в манастир. Обожавахме я. Накара ни да я слушаме, да внимаваме в час, да не пречим на останалите. Най-позорното наказание беше да те сложат на първия чин, който беше издърпан напред и имаше разстояние между него и втория в редичката. Там, досами ръката с показалката, седяха калпазаните. Обикновено сами на чин. Не смееха да шукнат в часа, а в междучасието стояха до учителката. Не бяха лоши деца. Просто бяха ... енергични /както е модерно сега да се характеризират трабъл-мейкърите/.
Сега като гледам, цялата система е обърната на 180 градуса. Непослушковците са на последния чин, не е желателно да им се накърни достойнството като ги порицаят пред класа или пред родителите им, не им се споменават имената в прав текст на родителските срещи. Учителите се чувстват безпомощни, когато изпаднат в ситуация и бързат да се застраховат, а родителите пък скачат като ужилени, ако се отправи забележка към детето им.
Да не говорим пък за това, че навремето имаше и друг регулаторен механизъм - учителите можеха да изпращат до шефовете на родителите оплаквания. И тогава - жална ти майка, сине майчин! Изобщо не казвам, че е било правилно или хуманно, ама беше факт. А сега учителят на кого да се оплаче, ако родителят не съдейства за промяна в поведението на отрочето? Всички се сдобиха с права /и родители, и деца/, а учителите загубиха всички права - останаха им само задължения.

Объркана работа.

Като говорим за "буйнички деца" и "майки орлици" се сетих за пресен случай в класът на дъщеря ми.На родителската среща в началото на учебната година майката на неин съученик си позволи да отправи остра критика към класната ръководителка за наложени наказания-лишаване от физическо възпитание,защото отрочето и цяла учебна година крещеше и псуваше по време на час,риташе и плюеше децата,криеше им нещата и черешката на тортата-посегна да удари шамар на учителка.Според въпросната майка,която по няколко пъти на ден ходеше в дирекцията,класната няма право да го наказва,защото детето се чувствало"изолирано" и освен това му се играело.Няколко дни след това "маминият калпазан" застава на дъската,събува си панталоните и бельото,нагъзва се/извинявам се за израза,но не се сещам по-точен/ и започва да крещи "ОСТАВКА" на учителката.Това са деца в 4-ти клас.Аз не знам как точно да коментирам случаят-просто нямам думи.След годинка,две вероятно ако му дадат домашно ще ги поплесква или в най-добрият случай ще го отнасят майките на преподавателите???

Кога и къде ли е нямало "калпазани"? /Не визирам ничие дете тук./
Нашите също ги слагаха отпред учителите ни, точно за да се справят с тях по- добре. А го и правеха. Поне в 5-те класа, в които съм била /сиреч опит само с два нямам, по- богатичък е, просто така се случи при мен, разбиваха ни класове в основното училище и ни разквартироваха по съседни/. Какъв е смисълът да кибичат отзад, освен да не се набиват белите им в учителските очи, аз не знам. Това си е голямо недомислие, щраусовщина, там те пречат на целия клас много повече.
Отсъствия се пишеха безотказно. Нямаше върволица от мамички за оценки и извинения в училище. Не го допускаха това. Намаляваше се поведение, изключваше се. Ама се прилагаше предвиденото, не седеше само написано на книга.
Отделно си имаше съвместна работа на училището с педагогическите стаи. Както и доста работа с възпитанието на децата- постоянна работа, планова. Моите учителки всяка година ходеха по домовете на всички деца. Идвали са и у нас. Поддържаха се близки контакти с родителите. Звънеше се и по телефон. Ама имаше резултати. Не е като днешното вдигане на рамене в патологично болезнено-инвалиден отказ да се види проблемът и да се потърсят решения за справяне с него.

Случаят няма какво повече да го коментирам. При толкоз факти- толкоз коментар конкретно по него. Радвам се, че майката е успяла да поговори с учителката и че нещата към момента имат шанс да потръгнат. Описаното от нея не намирам за нещо особено злостно и опасно, сътворено от страна на малолетен престъпник. На 6-7 години да се става, да се ходи, да се боднеш с нещо остро, да се пие вода, да се говори и т.н. си е в реда на нещата. Имахме класна, която сама ни го обясни още в началото на І клас, вместо да заделя децата и да опъва безпомощно врат. Значи може си. До професионалиста си опира.

Бонбонбон, всичко което съм писала е от първо лице. Спри да теоритизираш. И аз бях много знаеща и можеща, докато не попаднах в такава ситуация.....да не мога да повлияя на поведението на детето си в училище. Бях докарана до там, че да се съмнявам в собствените си способности на родител, защото някаква джофра не я интересуваха взаиомотношенията в класа и й беше по-лесно да се фръцне "синът ви е невъзможен, оправяйте се, а ето и другите родители ще ви кажат". Ама другите родители не знаят, че сина ми е бил обиждан и тормозен докато не го изкарат извън нерви и да смлати въпросните.....но той е виновен, защото се е сбил, а онези, че са го обиждали не са.
Беше втори клас, не първи.

Както Джуди нееднократно е отбелязвала в закона са залегнали възпитателните функции на училището. Не си говорим наизуст. Уменията за общуване в определена среда се научават в средата. Семейно не мога да осигуря 20 различни деца, че да го уча да общува.
И точно чрез труд се възпитава. Домашни, задачки, ако са групови проекти още по-добре....ама трябва този, който координира нещата (в случая учителя) да си разбира от работата и да я върши.

Всеки случай е конкретен и не може да се обобщава на едро.

Всичко е много хубаво и много справедливо така, както го казваш, обаче, както се отбеляза напред в темата, масата начални учители са от старата школа, уважавани, разбиращи си от работата. Не са тия новичките с вафли в косите, ББ крем и фон дьо тен, изпитващи затруднение да прочетат темата на поредния изпит.
В твоя случай става дума за деца и учителка, които се познават. Учителката им е дала шанс за сметка на твоя син. В случая от темата се е проявило нещо, което очевидно не е за даване на шанс и иска разговор с родител. Авторката си смени мнението 10 пъти, стигайки до полово-поведенческа дискриминация на първолаци. Няма как да проявя разбиране.

В занималнята на детето имаше една такава възпитателка. Отношението и към момичетата беше коренно различно от отношението към момчетата. Занимаваше се само с тях, беше много мила. С момчетата нямаше желание да се занимава, освен да им се накара или да ги накаже. Когато някое момче и обърне внимание се превръщаше в друг човек. Според мен психически не беше добре. Между другото вероятността учителката ви да е нестабилна е много голяма ако е на възраст. Над 60% от петдесет годишните учители имат психически проблеми, и това според изследване отпреди повече от 20години. Смятай какво е сега.
Angela, моят съвет е да смениш класа докато е още рано. След като една учителка още в първия учебен ден не може да се оправи и реагира така, значи просто не е професионалист. Това няма да се промени. А е възможно да се постарае да ти "докаже", че детето ти е лошо, с което ще съсипе първите му години в училище.

И ако на новото място пак кажат на детето нещо напреки? Все ще го мести ли? Според мен детето най-вероятно изобщо не се е притеснило толкова, но стресът от едно преместване ще го накара да се усети, че нещо не е наред. А ако се наложи да се повтори наистина ще е лошо. То бива изнеждване и раними душици, ама при първия сблъсък веднага да се вземат крайни мерки ми се вижда прекалено.

Ако на новото място пак се повтори нещо подобно ще трябва да вземе някакви мерки.  За 6-7 годишно дете без чевидни проблеми, най-добре е да търси психолог, за да изрови нещо. Обаче много често учителите, особено от старото поколение, са свикнали да подчиняват като осмива, обиждат децата и лепят етикети. Подозирам, че тази учителка може да е от този тип. Така е много по-лесно. Много често в подобни случаи се търпи, а според мен това е грешка.

Казвате, че едно време се отнасяли зле с децата и вссичко било наред. Не е съвсем така и всеки работещ в голяма фирма ще ви каже каква разлика има в професионалистите от старото поколение и новите. Ще пиша в минало време, защото вече всички се променихме. Хората от нашето поколение бяха затворени и с ниско самочувствие, лесно се примиряваха с всичко (ниски заплати, лошо отношение), единици си търсеха правата, а останалите шушукаха зад гърба на шефовете. Не умееха да работят в екип, не умееха да поемат отговорност. Хората от следващите поколения - никога не си мълчат, отстояват правата си, работят върху себе си, за да се развиват, имат високо самочувствие и вяра в способностите.
Кой от двата типа е по-успешен?
Не съм съгласна, когато учителите мачкат самочувствието на децата и възпитават мижитурки.

Няма такова нещо - никой не се е отнасял зле с децата.

Това имах предвид

В моето детство често ми се е случвало да бъда свидетел на осмиване и обиди пред целият клас. Също и на поставяне на етикет, който сякаш детето се опитва да оправдае по-нататък, тъй като така и така той  е вечният виновник. Учех в елитно училище с деца на партийни дейци  и на бой не съм била свидетел, но от приятели знам, че в други училища учителите наистина са ошамарвали учениците.

Имаше, имаше, винаги е имало.

Класната ни до VІІІ клас, великолепен математик и нямаше някой да остане ненаучен.
Но когато изпитва някого от по-слабите ученици- детето сгреши, не знае, не помни. Пише му две или три, добре. Но след това го държи пред дъската  и започва да нарежда"Мозъкът ти гладък като яйце, няма една гънка да се задържи нещо, едно магаре да бях сложила на твое място, повече щеше да научи"А ние седим и гледаме, грозна работа.

В гимназията по физика имах една учителка, която като не отговаряш отлично или дори малка грешка да допуснеш, крещеше като луда.Тъй като гимназията беше доста отдалечена, в деня, в който имахме физика още от автобусната спирка започваше да ме боли корем. Днес имам близка приятелка, съученичка, на чиято дъщеря съм кръстница, момичето е вече студентка и като ни слуша как с майка и сме треперили, просто не може да повярва.

Майка ми ме гледаше, че се измъчвам, че изпитвам страх, а веднъж не отиде да се разправя в училище, при това тя самата е учителка.Намираше го за редно, е, аз пък не намирам за редно да се обиждат деца и да им се крещи-

Затова, откровено казвам, възхищавам се на днешните майки, които съумяват да защитят децата си, нямам пред вид изкривената форма на "мамин, гален, все той е прав".Но и да наблюдаваш мълчаливо как тормозят детето ти и то все да е "По презумпция виновно", не, не съм съгласна!

Май не съм чела някой да твърди това- че поради лошо отношение към децата нещата били наред.
Да се въведе и поддържа ред означава точно обратното- добро и справедливо отношение с изпълнени ангажименти.

 Би ли описала нещо такива примерно, извършено от първолак, когото срещаш за пръв път. Прeдварително благодаря.

Пак обобщаваш.....настоящата учителка на сина ми е от две години в у-ще, току-що завършила.
Това, че някой от много време работи нещо изобщо не значи, че си разбира от работата.....пълно е с такива около мен....не са мръднали и на йота, като застинали във времето са, а света се променя (и естеството на работата им).

Явно съм тъпа и изобщо не разбарх какво искаш да кажеш....

Навремето е била същата простотия, просто някои от нас не са се сблъсквали челно, пък и публичността е била крайно ограничена.

Добре, ама и преди и сега това справедливо отношение на много места липсва. Това, че вече не бият не е достатъчно условие да си траем и търпим лошото отношение. Да растатат подтиснати не е в полза на децата, макар да си въобразяваме, че това ще ги кали психически.