Януарското човече 2014, расте ли расте, а мама дебелее- тема 11

зелено човече много благодаря, ама във стандартните, какито са тези сгъваемите с размер около 100 см х 60 см - могат да легнат 2 бебета, но това може да стане само за около 2-3 месеца. След това започват да си пречат. За целта аз съм набелязала една двойна кошара, разделена по средата с решетка и всяко от матрачетата е с размер 120х60 см - така цялата става с размер около 120х120 - това ще ни върши идеална работа, а след няколко години ще е явно легло на два етажа. Спазарих си и количка и кошчета току що, все си мислех, че е рано амааа аз пазарувам всичко от Продавалника, че излиза двойно и тройно по-евтино, а там излезе ли нещо свястно трябва да се действа.
Така че вярвам, че всичко ще ни е наред и живи и здрави няма да има проблеми с малките кифлички  - та до две седмици ще съм купила и количката и кошарата и кошниците за коле, с което приключвам с най-важните покупки. Другите по-дребни ще са от подаръци от приятели и в последния момент, каквото ми липсва ще докупувам 

Много ви благодаря на всички за казаните думи. Не очаквах такава подкрепа и разбиране. Каква ирония само - чужди хора ме разбират, собствената ми майка - не. Пак си поплаках, докато четох, но вече от успокоение. За съжаление корема ми се мята все още. След малко ще звънна на док да питам. Спах само от 3 до 5. (Към 9 пак се унесох, но дойдоха от Еконт и ми донесоха от Мама Конти едни дънки и пола за бременни. Дънките са малко  , но ще ги нося, нямам избор. Полата много ми хареса.)
Аз разбирам, че семейството не е лесна работа и се изисква търпение и нерви. Виждам, че всички сте имали проблеми с роднини, но обикновено с отсрещната страна. Само Малчо гледам, че е била на мое място.
nikoleta_21, аз точно това съм направила в момента - свалих си програма на телефона, която блокира входящи обаждания от определени номера и съм ги блокирала всички. Не искам да виждам или чувам никой. И преди съм искала да ги игнорирам и съм се опитвала. Изнасях се от нас, преди при приятелка, после при ММ, но майка ми ме манипулираше със здравето на баба ми. Обаждаше се и ревеше, че баба ми е зле и не се знае дали ще оживее. И аз се смилявах, отивах да я видя, оправяхме си отношенията и пак се започваше отначало затворения кръг - така вече много години. В конфликти сме от 1990 година, тогава бях на 13-14 някъде. Нищо не се е променило. Тогава ме следяха много изкъсо, да не взема да "пропадна". Имах дневник, майка ми го беше намерила и прочела, а после ми направи луд скандал, че там пишело, че харесвам някакво момче!!! И каза, че ми забранява да се доближавам до момчета на повече от 1 метър, а като за капак искаше баща ми да ме води и среща от училище. Ужас просто! И тогава около този период ми дръпнаха една лекция с баба ми как жената трябва да се омъжи девствена, защото в противен случай никой нямало да я иска, а ако я "вземе", цял живот щял да й натяква!   И аз тогава повярвах, вярвах им до към 20-20 и няколко години, докато разбрах, че това са пълни простотии. А най-смешното е, че с тези разбирания се имат за интелигентни хора.  
Елг и на теб не ти е било лесно, само дето някак си свекито да ми прави проблем по ми се вижда нормално, а не собственате ми майка и баба, на които съм играла сума време по гайдата. Заради тях останах в БАН, защитих та да могат сега да се фукат, че дъщеря им (респ. внучката) е доктор и преподава в университет. На всички само това говорят и даже са извадили на баба ми някаква снимка, изкопана от сайта на БАН как Съботинов (за който не знае - бившия председател на БАН) ми връчва дипломата и са я закачили на баба ми на стената.  Брат ми ги отсвири и дори не завърши, ама пак аз съм кривата. Вчера ми обясняваха как виждаш ли той сам се оправял в живота. Не знам как не ги е срам. Не че не си харесвам работата, но в някакъв момент осъзнах, че стигна ли до положението, в което съм в момента, да чакам бебе, няма да мога да се оправя финансово. Просто такава ни е държавата.  
maggie_m,   Изглеждаш ми силна и ще се оправиш с тези свекъри.
Котке, аз също съм на мение, че родителите не са длъжни. Пак казвам, че пари не съм им искала, а те сами предложиха и даже настояваха. Зле се чувствали, че са ме пренебрегнали и аз казах ОК, но си направих криви сметки явно. Не крия, че ми става болно, че на единия 20000 дават с охота, а на мен 2400 на заем + препирни защо да купували толкова скъпа количка и ми мрънкат как нямали пари, сякаш на мен са ги дали. И това го преглътнах, но да обиждат така ММ вече ми дойде много. Аз съм на мнение, че ако родителите имат желание и възможност, нека да помагат. То така или иначе, в някакъв момент децата ги наследяват. Но да се делят децата не е правилно. И 10 лева да са, ако ги дават, по 5 на двете и толкова. А не 10 на едното, а на другото да му мрънкат, че нямат пари. Макар, че аз се зарекох, че вече нищо от тях не искам. Количка, ако има желание родата на ММ да взимат, креватче ще ми дадат старо, ако не от продавалник за 50 лева някое. Все ще се оправим.
Перо, ами ние с ММ не се караме принципно, може би 1-2 пъти е имало препирни за 5 години, но откакто нашите се намесиха, вече 3-4 пъти за 3 месеца и се усещам как се надига гняв у мен към него. А не искам детето ми да е без баща.
Алиан, Кайлис, Деси, Нури Надявам се с някои да се видим утре. Стига да съм ок.
Малчо, те при мен никога не са харесвали никой. Все им намираха кусури и на бившите ми и все сме се карали. С някои съм се разделяла още в началото, защото не издържах на напрежението. С ММ направих номер и ги поставих пред свършен факт. Мислех, че в това положение ще го приемат и ще траят, но душичките им не издържат. Бременната си дъщеря ще уморят, само и само да си кажат каквото им е на устата. Обясняват ми, че съм много повече от него и не ме бил заслужавал   Честно да си кажа, не могат да му стъпят и на кутрето по интелект, но това е друга тема. Имат късмет, че е такъв, какъвто е, защото ако беше някой друг на негово място, до сега да ги е заврял в кучи г*з (с извинение).
Извинявам се пак за дългия пост. Сякаш така ми става по-леко, като пиша. Като много ми стане мъчно си вадя дрешките от гардероба дето съм купила на малкия Точко и си ги гледам. Само дано устиска да се роди жив и здрав, че ако нещо се случи, няма да им простя....

На мен до сега нищо не са ми казвали за избора на клиника и записване там,кабинета на моя Док е в самата болница,не знам дали има значение това.Казвали са ми само в началото на Декември да отида в здравната каса,за да оправим  документите свързани с парите.Иначе в понеделник започвам курс при акушерка .Но на 8 .10 ще попитам дали трябва да се записвам някъде в болницата да не стане като с ФМ 

maggie_m, много си предвидлива! Виждам, че за всичко си помислила 

зелено човече  това ми е проблем - все гледам да мисля с няколко хода напред, ММ често се изнервя от това, а аз се изнервям от него, че той е на принципа "ще му мислим, като дойде времето". Аз пък все гледам да обмислям нещата от възможно най-много гледни точки и сега се  притеснявам, че малко раничко спазарих количка и кошарка, амаа аз съм песимист и вярвам, че всичко ще е наред 

Фейсче,

Много силни и оправни момичета си имаме в темичката - възхищавам ви се!

Бейбифейс, много ми е мъчно, че така те тормозят, не ги е срам, все пак да се съобразят малко какви ги говорят. Майка ти по-щастлива ще бъде, ако си самотна майка?!?
Дай им урок, ти и ТМ сте семейство вече + малкия Точко в корема, а родителите ти трябва да се научат да стоят настрана и да бъдат мааалко по-сдържани в коментарите си. Ти ще се справиш, сигурна съм, само не позволявай да те манипулират пак с болести и такива неща. Сега ТИ и БЕБЧО сте най-важни!!!  


Много много   от мен!!!

Ив, права си,че разговорите са важни,но за мен само в случаите,когато отсреща ти те чуват. А при нас  често се е получавало като глас в пустиня...
Марион,

Малчо,  .
Преди малко излязох за магнерот и адски ме сви корема, направо превита се прибрах. Сега ми мина, но странно защо така, чак с болка. И бебето рита много, усещам го, защото не е целия корем, а малък участък от коремната стена се повдига. Много е сладко, оправи ми настроението за малко:)))).
Маги, как така си песимист? По-скоро оптимист:)
Ив,

Много   за Бейбифейс! Мила, хубаво е, че осъзнаваш, че гневът ти към ТМ е в резултат на влияние от твоята рода. Нали знаеш, че осъзнаването на едно нещо е първата крачка към разрешаването на даден проблем? Много правилно си решила известно време да се отделиш всячески от родата. Искрено се надявам да им светне червена лампа. Наскоро и аз преживях една турбуленция в моето семейство, но лошото е, че нещата вече толкова са се закучили, че 95% от нещата, които казваме и правим с ММ остават нечути и неразбрани.

Има една книга "Всичко започва от детството" на Стела Даскалова. УНИКАЛНА! Препоръчвам я с хиляда ръце!   От нея можем да научим както уникални подходи за възпитание и разбиране на децата си, така и да си обясним много неща за самите нас, нашия живот и нашите родители.

Деси 89, честито за хубавите новини и емоции!  

Ако този уикенд има среща, съм на линия. Ако пък решите да я направите след като дойде Роси (събота/неделя следобяд) пак съм на линия!

Привет!
Е най-накрая съм с"столичанка в повече". Оправих си адресната регистрация и си подадох документи за смяна на личната карта.
Панди, радвам се че си по-добре! 
Бейбифейс, оправяй се! Пусни си филм, музика, почети някоя книга, за да се успокоиш и да премахнеш лошите мисли от главата си.

Айде този уикенд среща, че другия ми е зает. ММ в събота е рожденник, а в неделя съм на театър.

Аз съм ок и за двата уикенда. Утре пропускам лекцията, че малечка още кашля лошо

Бейбифейс,мисли на първо място за теб и бебето!
Напълно те разбирам ,и аз нямам кой знае какви отношения с майка ми,от 14 г съм излязла от вкъщи да уча в БГ,след това в чужбина...когато навърших 18,почнах сама да се издържам,не съм искала никакви пари от наште,плащаха ми само семестъра...от няколко години пък изобщо само за Рд..а брат ми,едно време пари за бригада,апартамент купиха,той живее там,от 3 г е без работа и чака на мама и тати ,защото все това не му харесва,онова,а е с 3 г по-голям,вс го съжаляват и баба и дядо,още когато бяхме малки това си личеше и продължава,тъй като той е единственото момче(внуче),пък и първо...направо ужас,как може такова делене нз...Първият път ,когато бях бременна майка ми си беше отпуска ,за месеца през който щях да раждам,дори без да ме попита,а тогава живеехме в мн малка квартира,къде щях да ги слагам не знам..пък и не искам никой след раждането вкъщи,спокойствието ми е по-важно,ест да дойдат няколко дена,ама цял месец да ми се бъркат,не мерси!все се оплакват ,виж на др деца родителите,два три пъти годишно ходят при тях в чужбина и т.н ...но най-болно ми беше когато загубих първото си дете,след няколко мес се прибрах в БГ за малко,и майка ми вижда че снимките от ехографа са с мен и ми вика"още ли го мислиш,не си ли го забравила вече?"  ...no comment... сега фирмата ни е с 40 хил € минус заради роднински връзки ...от месец се борим да си стъпим на краката,ако не успеем-инсолвенция...не успяхме да отидем дори уикенд някъде на море...а те все нямат пари ,май и сега октомври зад граница,лятото на море и сега нова кола искат??пък старата е мн нормална среден клас,ама иначе все няма пари за това и онова,преди по екскурзии не ме пускаха по тази причина,ама брат ми и на летуване ходи...ама мен някой пита ли ме помощ тр ли ми?? т.н и т.н...да са здрави...ние ще се оправим някак...жалко че точно преди бебето..но живот и здраве да е ,пари се печелят и харчат...въпроса е пронципен както споделихте вече...Сем. на ММ живеят тук,мн се радват когато ходим,но не се натрапват ,което мн уважавам,нямат големи възможности,не искаме и от тях пари,все пак имат и 18г по-малък син и се грижат за него,а заплатите им не са високи...но отношението е важно....лека полека ние вс ще си купим...пък и по-добре мисля...
За всички болни мъничета и мами Бързо пздравяване! 
Хубав ден,момичета!

Здравейте, мами!
Много, много съжалявам да чуя такива грозни семейни истории! Момичета, много съжалявам и ви прегръщам, за да се наплачете хубаво!
В такива неприятни моменти аз силно прегръщам ММ и му казвам колко е хубаво, че се обичаме, уважаваме, слушаме се един друг и се подкрепяме, а и се обичаме, разбира се! Той ми е много спокоен пристан в бурни моменти!
Друго не мога да кажа освен че ви изпращам подкрепата и разбирането си!
Новини от мен - да, ще ме уволняват. И мен, и другата колежка, която също е бременна. Мисля да отида при кмета и да му обясня какво мисля за него и политиката на Община Стара Загора! Слава Богу, че една съученичка ще ми помогне да вземам 2 години майчинство. Мамка му и държава!
Пожелавам ви спокойствие и да ви подритват повече бебоците - мен това много ме успокоява и моментално забравям защо съм ядосана.