- Публикувана: 29 септ. 2013, 11:36 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2014, 14:05 ч.
Имали ли сте извънсемейни увлечения и как процедирате, ако ви дойде до главата
И съвсем определено ви заявявам , че е възможно да се обичат двама мъже едновременно
Мога само да изпитвам искрено съжаление към жените,които си умират с един мъж...
Ми то затова е имало много други преди него, за които все пак не съм се омъжила...
...............................просто можем да си поприказваме какво правим, бихме направили, как сме или бихме възприели ако ни сполети подобен проблем.
А то си е проблем, когато сме щастливо омъжени, обичаме си мъжете и всичко е идеално или поне ни устрова в семейния живот, но хоп - изведнъж ни се увлечем по друг мъж и започваме да си мислим за него повече от здравословното.
А то си е проблем, когато сме щастливо омъжени, обичаме си мъжете и всичко е идеално или поне ни устрова в семейния живот, но хоп - изведнъж ни се увлечем по друг мъж и започваме да си мислим за него повече от здравословното.
То не става за част от секундата, че да важи оправданието "...ами, случи ми се....!"
За да завладее мислите ти друг мъж/жена, си трябва време.Което ти абсолютно съзнателно си дал на този човек, за да има време и шанс да ти влияе.
Ако съпругът/съпругата са ти важни, би си сложил спирачка още в начална фаза и етап като "сполетяване" изобщо няма да има.
За да завладее мислите ти друг мъж/жена, си трябва време.Което ти абсолютно съзнателно си дал на този човек, за да има време и шанс да ти влияе.
Ако съпругът/съпругата са ти важни, би си сложил спирачка още в начална фаза и етап като "сполетяване" изобщо няма да има.
Ако съпругът/съпругата са ти важни, би си сложил спирачка още в начална фаза и етап като "сполетяване" изобщо няма да има.
Пак казвам, че който го е преживявал, знае как е. Иначе отстрани е много лесно да порицаваш.
Аз не порицавам никого.Всеки сам определя линията на живота си.И дали някой одобрява/вярва, не би трябвало да му пука.
Но и позволете да не вярвам, когато някой се опитва да ме убеди, че
Т.е., мъжът ти е най-готиния човек за теб, обичаш го безусловно и категорично, получаваш внимание, секс, любов, грижа, възхищение и т.н. от него, обаче.....в същия този момент те "тресва като гръм от ясно небе" още една подобна любов.
Не че познавам всички семейства с паралелни връзки в света, но в тези, които познавам, винаги нещо куца.И единия си намира отдушник извън семейството.
Но и позволете да не вярвам, когато някой се опитва да ме убеди, че
Не е нужно нещо да не е наред във връзката, за да искаш друг мъж.
Не че познавам всички семейства с паралелни връзки в света, но в тези, които познавам, винаги нещо куца.И единия си намира отдушник извън семейството.
За да завладее мислите ти друг мъж/жена, си трябва време.Което ти абсолютно съзнателно си дал на този човек, за да има време и шанс да ти влияе.
Ако съпругът/съпругата са ти важни, би си сложил спирачка още в начална фаза и етап като "сполетяване" изобщо няма да има.
Ако съпругът/съпругата са ти важни, би си сложил спирачка още в начална фаза и етап като "сполетяване" изобщо няма да има.
Пак казвам, че който го е преживявал, знае как е. Иначе отстрани е много лесно да порицаваш.
Знае, но си знае и, че това с липсата и невъзможността да се сложат спирачки, са само оправдания. Истината е, че си зависи колко ти е слаб ангелът и какви са възможностите за правенето на секс. Чисто обективни. Абе, тривиалности с две думи.
Такова нещо не може да "те сполети".
То не става за част от секундата, че да важи оправданието "...ами, случи ми се....!"
За да завладее мислите ти друг мъж/жена, си трябва време.Което ти абсолютно съзнателно си дал на този човек, за да има време и шанс да ти влияе.
Ако съпругът/съпругата са ти важни, би си сложил спирачка още в начална фаза и етап като "сполетяване" изобщо няма да има.
Съгласна съм. Но нали се сещаш, че щом си се оставил да те сполети, значи си имал някаква може би неосъзната нужда от това. В което всъщност не виждам нищо странно или ненормално, защото всеки нормален човек има нужда от разнообразие, което какъвто и да е съпругът ти просто не може да задоволи тази нужда напълно. Така че кратко и ясно: Оженила си се за перфектен мъж, просто имаш нужда от разнообразие чат пат.
Такова нещо не може да "те сполети".
То не става за част от секундата, че да важи оправданието "...ами, случи ми се....!"
За да завладее мислите ти друг мъж/жена, си трябва време.Което ти абсолютно съзнателно си дал на този човек, за да има време и шанс да ти влияе.
Ако съпругът/съпругата са ти важни, би си сложил спирачка още в начална фаза и етап като "сполетяване" изобщо няма да има.
Съгласна съм. Но нали се сещаш, че щом си се оставил да те сполети, значи си имал някаква може би неосъзната нужда от това. В което всъщност не виждам нищо странно или ненормално, защото всеки нормален човек има нужда от разнообразие, което какъвто и да е съпругът ти просто не може да задоволи тази нужда напълно. Така че кратко и ясно: Оженила си се за перфектен мъж, просто имаш нужда от разнообразие чат пат.
Ами, значи, липсва ти разнообразие в семейството, скучно ти е....Това изобщо не е същото с :"Нищо не ми липсва, мъжа ми ми дава всичко....!"
Нищо странно или ненормално няма в това, да се увлечеш по друг.Просто това няма как да стане, когато мъжа до теб е най-важният ти за момента.Започнеш ли да търсиш "разнообразие" навън, явно че мъжът ти остава на заден план и не ти е достатъчен.
Това никога нищо да не ти липсва, пак може да бъде уморително. И ти се приисква да видиш какво е "от другата страна". Човешката природа е търсеща, изследваща, анализираща...
А изразът "Това на мен никога не може да се случи" е защитна реакция. Всъщност всичко може да се случи на всеки.
А изразът "Това на мен никога не може да се случи" е защитна реакция. Всъщност всичко може да се случи на всеки.
Всъщност всичко може да се случи на всеки.
Само на лишените от въображение.
Това никога нищо да не ти липсва, пак може да бъде уморително.
Не виждам причина обаче да запълвам липси, каквито и да било (освен ако не са достатъчно тежки, дълги и хронични), с друг мъж.Подобно преживяване не само няма да запълни липсите, възникнали между мен и съпруга ми (най-малкото, защото нямат общо с чуждия мъж, така че няма как той да "излекува" нещо, за което не е причина), но ще създаде допълнително напрежение, стрес, умора, лъжи, проблеми и т.н.
Т.е., няколко минути кеф, аз ще "платя" с огромно количество нерви.
Е, питам се тогава, защо да си го причинявам?
А и шансът мъжът ми да не разбере за паралелната ми връзка , е минимален.Защото съм имала едно поведение досега, а при наличието на трети, с когото да се съобразявам, със сигурност ще има сериозни промени и в поведението ми, и в отношението ми към съпруга ми.
А ако още го обичам и не искам да го наранявам, и той няма вина/не е основната причина за моите липси/терзания (т.е., той си е абсолютно същия-обичлив, грижовен, нежен и т.н.) , защо да му го причинявам?Защо той да понесе последствията от моята ................скука, да речем?
А и след подобно "преживяване", дори мъжът да не разбере или е разбрал, но тихомълком си е затворил очите, нещата никога вече не са същите.
По-скоро на защитна реакция ми прилича твърдението, че на всеки може да му се случи да изневери. Всичко може да се случи, само когато няма умисъл и волево действие. На всеки може да се случи да му изневерят, но другото е все едно да обяснявам, че на всеки може да му се случи да открадне или на заклет вегетарианец, че на всеки може да му се случи да яде месо.
