Тестче бяло ще нашаря с 2 чертички, на есен пъстра да му се зарадват всички-145

  • 32 810
  • 745
  •   1
Отговори
# 435
  • Мнения: 12 669
Що да не може - ако си била с късна овулация.... Ще видим  Peace Какъвто и да е резултатът - грабваш се и отиваш пак на доктор Ох Боли, тези коли трябва да се изчистят.

# 436
  • Пловдив
  • Мнения: 676
Мо О ми е засичана с БТ, минали са 16 дни.
Доки каза,ако съм бременна, Аугментин след 12 седмица. Страх ме е за бебето, от преждевременно раждане от тези Еколи
Благодаря ти за бързия отговор

# 437
  • Мнения: 1 096
Момичета,благодаря ви за милите пожелания Hug

Пивал, стискам силно палчета за резултатите от кръвния,чакаме с нетърпение да ни се отчетеш и ако е положителен,веднага звънни на доки Praynig

Принцеска,успех с изследванията Praynig

Моме,успех и на теб утре на прегледа,дано да се върнеш с новини за туп-туп Flowers Four Leaf Clover

# 438
  • Мнения: 7 118
Мо О ми е засичана с БТ, минали са 16 дни.
Доки каза,ако съм бременна, Аугментин след 12 седмица.

след 12-та седмица?  Rolling Eyes Аз Аугментин 1000 мг пих още при +тест, заради листериозата, при това превантивно  Whistling

# 439
  • Пловдив
  • Мнения: 676
Ще потърся и второ мнение, само да е положителен теста.
Благодаря, че ви има!

# 440
  • София
  • Мнения: 8 160
Ще копирам разказа си за раждането:
Скрит текст:
Та значи..имах си дата - 03.10.2013 и уговорка с док. На 02.10 ме приеха в Шейново, пуснаха изследвания, настаниха ме в стая и зачаках. Към 14 часа дойде док, поговорихме, видяхме се и каза: "Хайде утре си първа. В 6 да си тук. 8.30 почваме. Сега можеш да си ходиш." Прибрах се, сещате се какво ми е било, при положение, че нямах и много с кой да споделям, че малко хора знаеха...Милен, сестра ми и още 1,2, нашите не. Излишно е да казвам, че не съм спала цяла нощ, но сутринта на 3ти Милен по живо, по здраво ме закара в болницата и зачакахме. Той отвън, аз отвътре. Направиха клизма и пак чакане. Към 8 и нещо идва една забързана сестра и вика, да тръгваме бързо, че док бил казал 8.30 да съм готова! Е, викам си: "Почва се". Едва успях да звънна на Милен. Тръгнаха да ме подготвят. Абокати, системи...Наложи се да ми сложат и катетър преди упойката, че учиха някаква студентка. И това го преживях, ама не го пожелавам на никого! И пак чакане...Други момичета идват, оперират ги, излизат от операция, аз лежа и чакам...Системи текат, катетъра ме тормози, но чакам срещата с Дунди и търпя стоически. Сестра ми и тя идва отвън да не е сам Милен и чакат ли чакат. Те навън, аз вътре. Става 10, става 11 - нищо не се случва! Питам персонала, нищо не знаят. Мили са, любезни, жал им е за мен, но не могат да помогнат. Звъня на док сто пъти - не вдига. Почвам да рева, оплаквам се на Милен...Не знае как да ми помогне. Вече изпадам в някаква паника - "Ами ако не дойде изобщо, какво става? Ако нещо му се е случило (Не дай Боже), но какво става с мен тогава!" Става 13часа!!!!! Вече не знам къде се намирам, вързана за системата и безпомощна за пръв път в живота си чак толкова много! Милен вече побеснява и тръгва да търси директора - Велев. Намира го, човекът се оказва много свестегн. Вика: "Защо не ме потърсихте по-рано? Всичко щеше вече да е приключило". Ненов го няма, не вдига на никой. И майка му го търси в болницата - никакви новини...Велев се качва при мен, представя ми се и пита дали искам той да ме оперира. Казвам: "Дааааа! Искам всичко да свърши! Всички знаят откога чакам и се тюхкат". Бях готова вече и санитарката да ме среже.  Велев казва: "Приготвяйте я бързо, идвам!" И така...тръгваме към операционната. Кръвно, упойка, лудница...всичко се случва за секунди. Идва Велев с още една лекарка. В 13,50 почва операцията в 14,00 Дунди изплаква. В 14,10 съм готова и вече ме карат в стаята! Егати кефа! Затова ли чаках толкова! Всичко свърши, всъщност сега започва. Но си струваше! Струваше си до последното притеснение! Светът вече е друг! Благодаря на съдбата, че този път, макар и с много нерви, извадих късмет и получих страхотна операция. По някаква немска технология, позволява раздвижване смед шестия час. Готова съм пак да раждам! Целувки!

# 441
  • Варна
  • Мнения: 7 149
Леле, Весе, сякаш съпреживях напрежението с теб! Радвам се, че всичко е минало успешно...
А нали не се е случило нещо лошо на доктора? Чак и майка му го търсела...  newsm78

# 442
  • София
  • Мнения: 8 160
Ненов се появи в 15.30. Първо го чух, че звъни в реанимация и питаше за мен. казаха му, че вече съм оперирана. Долетя да ме види. Каза: "Мислеше, че няма да дойда ли?" Ми викам: "Какво да мисля? Никой нищо не знаеше." Пита как сме. Беше мил, държа ме за ръката, ама за мен вече беше друго. А аз толкова много държа на него. Благодарение на него имаме Дунди. Много исках той да го изроди. Но...уви. Не каза какво се е случило. Само, че е някаква кофти глупост. Явно е лично. Не е длъжен...Но ми е криво. Идваше всеки ден да ни види и каза да му звъня за каквото и да е. Обаче горчивината си остана в мен. Сега не знам дали да продължа да ходя при него и какво ще са ни отношенията...
И понеже както казах си имам сантименти към него и всеки път се натъжавам като се сетя. Много ми се щеше той да извади малкия. Но в същото време съм страхотно благодарна на Велев за това, което направи за мен и за отношението, което получих! Страхотен! Дари ме с най-голямото щастие!
Има и друго. Той ме знае още от проблема с ендометриозата. Запознат е изцяло с мен. Ако нещо, не дай Боже, се появи пак проблем, той е човекът, на когото мога да разчита. Не искам да съдя никого. Беше гузен, и той се чувстваше зле...Не знам какво да мисля, но ми е тъпо де.

# 443
  • В градината...
  • Мнения: 16 164
Весе, струвало си е чакането и тормоза  Hug
/за катетъра -  на мен при трансфера ми слагаха - изобщо не се усеща в сравнение с гадните усещания преди това - искат ни с пълен мехур за трансфера и след толкова вода стискаш, стискаш, чак боли ужасно и като ти сложат катетъра, така ти олеква ...та никаква болка не чувстваш/.

Пивал, по-добре иди наистина за второ мнение. И те чакаме след кръвен с едно тлъсто ЧХГ  /акушерката, която ми даваше инструкциите след трансфера, ме предупреди да не правя пиклив тест. Каза - има жени, при които не отчита "аз съм с 2 деца и никога не съм видяла втора чертичка". Peace/

# 444
  • Пловдив
  • Мнения: 676
Не съм бременна. ПО-добре в случая, започвам веднага лечение. Благодаря!!!

# 445
  • Мнения: 7 118
Пивалче, и да си бременна, Аугментин може да се пие, не се тревожи Hug

# 446
  • Варна
  • Мнения: 7 149
 /акушерката, която ми даваше инструкциите след трансфера, ме предупреди да не правя пиклив тест. Каза - има жени, при които не отчита "аз съм с 2 деца и никога не съм видяла втора чертичка". Peace/
Shocked Наистина? Още повече ми се затвърди решението този път да отида направо на кръвен...

Веси, според мен трябва да намериш сили да му простиш на твоя лекар. Сама казваш, че е мил, внимателен и грижовен. Явно е било и че се чуства гузен. Може наистина нещо сериозно да му се е случило... Като си помисля колко са арогантни и надменни повечето му колеги и как си мислят, че целият свят им е длъжен, такъв лекар си е направо рядкост!
Според мен човекът си е имал основателна причина - представи си, че са му се обадили, че нещо се е случило с децата му, например... Дори и да е било фалшива тревога, постави се на негово място...
Знам ли, то е лесно да говориш от страни, но аз винаги подхождам с мисълта, че хората са добри и са ме наранили без да искат, не със умисъл...

# 447
  • В градината...
  • Мнения: 16 164
Кали, да не мислиш, че я послушах, е, не се впрягах много и не треперех по време на чакането, ама на 9-тия ден си направих тест.

# 448
  • София
  • Мнения: 8 160
Кали, аз съм му простила и много държа на него. Но ми е криво и гадно. Явно трябва време....

# 449
  • Варна
  • Мнения: 7 149
Кали, да не мислиш, че я послушах, е, не се впрягах много и не треперех по време на чакането, ама на 9-тия ден си направих тест.

И аз така направих предния път, но сега ще си го спестя... На мен ми се отрази много на психиката единствената чертичка, а все пак ме уверяваха след три дни да пусна и кръвен. Предпочитам да треперя поне само веднъж...

Общи условия

Активация на акаунт