Операция на перианална фистула

Коя упойка по точно ви интересува?

Интересуваме кой с каква упойка е бил по време на операцията на фистулата? На мен ми препоръчаха епидурална или спинална, в стреса не запомних коя точно.

Аз и при трите операции бях с пълна упойка. Не съм имала проблем.

При кой лекар се лекувахте, може ли повече информация?

Ето, че след 7 месеца пак съм с абцес и съм повече от ужасена какво ме чака... Мястото е подуто и болезнено, следобяд съм на преглед, та искам да знам втория път на същото място ли режат и слагат дрен?

Такаа..
Моята операция беше миналата седмица. С венозна упойка, направиха ми инсцизия, дано не бъркам думата. На 4 ден ме изписаха. Все още си ме боли,един ден повече, друг по-малко. Днес го усещам доста твърдо и болезнено мястото. Трудно ми е да кисна в леген, предпочитам компреси. Ако продължава така да ме боли и да е твърдо ще отида отново на преглед.
Трудно ми е и с бръсненето там, а не мога да отида непочистена.  Как се почиствате там?

Може ли повече инфо как мина операцията, каква беше? С конец ли си или без? При кого и къде беше?

Значи, аз декември месец бях с абсцес, който се пукна сам и когато отидох на преглед, доктора каза да изчакам 3месеца, за да се оформи фистулата и тогава ще я оперираме. Трите месеца изтекаха, но малко преди да отида на преглед, отвора се затвори и пак се образува абсцес. Вдигнах даже и температура и страшно силно ме болеше.
Когато отидох при доктор Анчо Димитров, той каза режа те по спешност, защото положението е сериозно.
Венозна упойка, около 30мин операция, нямам ластици. Ако се образува фистула, тогава ще се решава какво ще се прави.
Но аз утре така или иначе ще отида, защото пак вдигнах темп.и ме боли.

Значи операцията ти е от абсцес.
Аз също съм за втори път и сега съм с дренаж. За операция ми каза след 2 месеца поне.
Дано всичко е наред при теб и бързо да ти минава. Ти имаш ли дренаж? Правиш ли си бани и с какво? Странно е, че боли и имаш температура.

Юни 2020г. операция на фистула, юни 2021г. рецидив с бонус запушване и абсцес. И двата пъти описах приключенията си във форума. Продължението на гъзната сага бе през октомври. За разлика от предходната операция, когато два месеца след операцията се юрнах из планините с несъвсем заздравяла рана, този път първо си направих Ком-Емине лятото с идеята за есенна операция и цяла зима мечи покой от физически извращения. И тъй настъпи денят за второ генерално сражение с фистулата. Пак в УМБАЛ Св. Иван Рилски при завеждащия хирургичното отделение, който ми прави първата операция. Малко по-гадно е вече да знаеш какво те чака, ама пък все още ме топли завършения преход Е3 – взривете го тоя задник… а, чакай, имам да правя и преход Е8…
 Вече съм ветеран и си знам процедурата. Даване на кръв, вземане на биопсия от мозъка с китайските клечки за мъчения (май това беше за ковид тест), кардиограми и други некви грами и вече съм си в отделението в същата стая на същото легло като миналата година. Тоз път така съм си лъснал задника със самобръсначка, че можеш да се огледаш в него. Да ама на санитарката нещо не й е достатъчно, пропуснал съм бил някой и друг косъм. Абе ей, аз що йога изиграх, докато се  докопам навсякъде! Два пъти ме гледа, после вика и сестра да ме види. Аз ще почна пари да им вземам за гледане на интимностите ми. Личи си, че иска да го пипне това дупе и решава, че твърде ниско на кръста съм се обръснал, а спиналната може да я бият по-високо и ми бръсне гърба, но този път си имат електрическа бръсначка. Е поне, за разлика от миналата година, в този сюблимен момент не ми се изреждат всички стажантки през стаята на път за терасата ми, където пият кафе. Следва очистване и на другия ден пътеката на мъченика. Все още не знам тоя халат от коя страна се навлича. Влизам в операционната, сам си слагам пулсомера и заемам поза за спинална упойка. „На теб май не ти е за първи път“, ми казва сестрата – „дано ми е за последен“. „Днес само дупета оперираме“, това е жаргон, в който влизам и аз. Предварителни изследвания – пак йок, ще се решава като ми разчекнат …. да му се не види, това май си имаше отделен раздел в порнхъб…. Как и да е, идва анестезиоложката. Е този път ще внимавам, за да усетя упояването, предния път ме отряза като пън. Ще пропусна частта, в която рязко изгубих картина, но мисълта все още течеше, пропадането, екрана не бе черен, а оранжево-зелен и мисля, че успях да видя Матрицата, подобно на Нео, а може и всичко да е плод на отровения ми мозък. Как и да е. Умът ми се избистри в моето легло. Вече знаех, че имам придатъци от катетър и тампон в задника. До мен бяха настанили опериран дядо манго от хемороиди. С него не бе скучно. Неговата операция е била само със спинална упойка и разправяше как му опънали един чаршаф да не гледа и нищо не усещал. „Тия да не ме е***ха“ . Не мога да се смея, опъва ме тампона в дупето и боли, а той не спира да пуска бисери, да се пули по детски на портативния смесител (болкоуспокояващото му) и да вика, че са му дали радио. Дълга нощ се очертава. Този път всяко мърдане ми коства як дискомфорт. Опъва ме абоката, опъва ме тампона, опъва ме катетъра, а дядо манго спи и хърка като дъскорезница. На утрото иде сестрата, а дедко се жалва, „ох, оцеляхме тая нощ“. „Какво си оцелял, само дупето са ти оперирали, от това не се умира“. Идва визитация и скоро ме разкачат. Махането на тампона е неприятно, но облекчително. Обяснение надве-натри за операцията и възстановяването. Този път не са махали самата фистула, а са я направили на бразда. Сложен е и ластик (тука преглъщам тежко). Явно предния път не са махнали някое разклонение и затова не е изчезнала. От болницата се прибрах сам с влака. Процедурите с киснене в смрадлика вече съм ги описвал, нищо ново. Раната този път бе по-малка, но по-дълбока, а отвътре се подаваше една спагета, която явно бе ластика. Падна сам за седмица. Раната почти се затвори за месеца болничен престой. Но този път взех всички мерки, които препоръчвам. Не ми се връщаше несъвсем готов да седя по 8 часа зад бюро. Удължих си два път болничния с ЛКК с още 2 месеца. Правих баните със смрадлика до пълно зарастване на раната. Строга хигиена. Никакво физическо натоварване през тези 3 месеца.  Диета през първия месец. И от състоянието си днес, мисля, че операцията е успешна, раната се затвори и зарасна, всичко изглежда нормално, няма разхеметизиране на гъзната инсталация, спортувам си нормално. Колкото е важна операцията, толкова е отговорен и следоперативният период. И колкото по-рано идете, толкова по-добре.

Смях се, докато чета, ама никак не е смешно. Това ме чака и мен скоро време.
Дано вече е оперирано както трябва и да не ти създава проблеми. И аз 2 пъти бях под ножа, но за абсцес. Та като чета за фистулата си има допълнителни екстри като тампон и катетър. Ма*ка му!

На мен ми предстои операция на сложната ми подковообразна фистула , която е последствие от 2 абцеса. Бях оперирана на 01.04.21г.бременна в 5ти месец, ужасни болки и температура. 2я абцес го направих месец след раждането 😓 До ден днешен големи мъки с тези изтичания и болки. Разказах моя проблем в общи линии и въпроса ми е вашите лекари преди операция как се изказаха за манипулацията, че ще е успешна или, че е 50/50. Притеснена ми е от това ще се оправя ли най- накрая и колко време е възтановителния период след поставянето на ластиците. Желая на всяка от нас преживяла този ужас никога повече да не й се случва!!!!!

Изказването на моя лекар беше, при 40процента лечението е успешно, ще се надяваме да си в тези 40процента.
Само, че аз току що излязла от болница и 10дни след това пак с подут и болезнен абсцес😥😥😥
Страхотен дискомфорт изпитвам, боли ме, особено в следобедните часове. Не мога да стоя седнала, а като съм права повече време също започва една тежест и болка.
Това ме скапва направо и физически и психически.

След операция на фистула и правиш нов абцес😓 Леле това е ужасно. Аз смея да кажа, че с тези стягащи болки направо не се издържа. Току що пих Нурофен, за да ме отпусне, защотооооо просто не се търпи. При мен болката не е, като от нов абцес, но е стягаща и много неприятна.

Доколкото разбрах никой не дава 100% гаранция, което е ужасно. Малко е на късмет при кого ще попаднеш.
Много теглим всички в темата. То изобщо има ли някой само с 1 абсцес?