Университети в Германия и в други държави с немски език 2

За обаждането аз се опитах да въведа ред - не по-рядко от 3 дни да даде някакъв знак - или да пише във ФБ, или да се свърже на скайп. Познайте дали го спазва. Докато я няма, се заканвам да й се накарам едно хубавичко, а като се чуем, не ми дава сърце . И тя все това казва - щом не звъня, значи всичко е наред.

Аз най-се страхувам от неочаквани обаждания  винаги е за някакъв проблем. Наистина щом не се обаждат, значи нямат нужда от нас, а наш проблем , е че искаме просто да им чуем гласовете 

Мама Тин, честито! Късмет и любов на младите!

С годините обаждането става все по-рядко  . Сега съм доволна, ако веднъж седмично се видим по скайп, а по фейс пишем по няколко изречения. Разбира се, като има проблем е много бърз в комуникацията  . В петък, когато имаше проблем с Борика, бързо-бързо ме задейства, че не му работят картите  (а аз дори не бях разбрала тук).

Това е отрицателната страна - има откъсване, отдалечаване. Но кой е застрахован, че това няма да се случи и тук.. така че предпочитам да не го мисля. 

Днес в съседната езикова гимназия е имало консултации за кандидатстването в Германия и възможностите за отпускане на стипендии. Имало е консултант от Германия, както и отговарящ на място. За съжаление дъщеря ми не е разбрала от коя институция са. Казали са, че има възможност за отпускане на стипендия, спомена 40 хиляди евро ?!    и миналата година рекордните 6-ма българи са я спечелили.
Някой има ли идея за какво говори дъщеря ми. (понякога се чудя каквато е завеяна как ще ходи в Германия!)

Като слушам впечатленията на моето момче, немците като цяло не си дават много зор. Те и по лекции и упражнения не ходят много. В неговата група единствените редовни на упражнения и лекции са чужденци. Така, че не ме учудват  тези факти.

Доколкото знам всяко училище с ДСД дипломи предлага по 2 човека. Оценяват ги според талантите, обществена активност и подобни. Отличният успех е желателен, но не и задължителен. Когато голямата дъщеря беше 12 клас, всичко стана скрито и покрито. В един момент се оказа, че двама съученика от "по-специалните" са се уредили със стипендии без никой да знае. Най-жалкото е, че родителите им бяха от постоянните спонсори на училището и изобщо не им бяха необходими тези пари, за да издържат децата си.  В същата година имаше и 2 деца от ловешката езикова гимназия, които спечелиха стипендии. Бяха приети медицина. При малката дъщеря уж беше по-открито. Учителите по немски бяха двама и всеки можеше да предложи по 1 от учениците си. Щастието беше голямо, защото учителката избра нея, впечатлена от картините, които рисуваше. Писа мотивационни писма, есета и какво ли не, предаде ги на учителката, но за съжаление последната изпадна в поредната алкохолна криза за около 2 седмици и така и не подаде документите на дъщеря ми. Другото дете, предложено от другия учител, не спечели стипендия. Отделно има фондации, които отпускат стипендии, особено на студенти по медицина. Познато дете беше стипендиантка през такава фондация, но на третата година ѝ спряха парите с оправданието, че затягат бюджета и намаляват стипендиите. Мога да пробвам да попитам коя е фондацията, но не знам дали ще ми кажат. Имам чувството, че е станало чрез познати. Иначе има доста строг контрол върху следването и не се допускат поправителни изпити и други издънки. Веднага спират стипендията.

Таня 

Според вчерашните обяснения, кандидатстването е в два кръга. Първо се одобряват тук, в Бг, а преминалите отиват на пресяване в Германия. Там вече решавали окончателно.

Получих през две ръце отзиви от наше момиче, което учи дизайн в Дания. Било много доволно, ученето - не тежко, справянето - без проблеми, никакви такси, общежитията евтини, само издръжката на живот - висока. Обаче още в първи курс възлагали проект и според резултатите от него отпускали стипендия.
Снощи поговорих с девойката, за да видя докъде сме еволюирали. Решението вече е окончателно и тя не иска и да помисли за други варианти - Берлин, Техническият университет. Берлин щял да става столица на архитектурата, моля ви се. 

Blanca, http://da-galabov.eu/?p=3785&lang=bg

Blanka,
Преди седмица се върнах от Берлин. Целият град е в стърчащи кранове - строят като за последно. Може и да стане ако не столица на архитектурата, поне столица на строителството. За да става по-бързо, в центъра на града са направили няколко бетонови центъра.
Иначе съм впечатлена от организацията на живота там. Техническият уни е в централната част на града, което е мн удобно. Правя сравнение с местоположението на Свободния, който е почти в Потсдам и дъщеря ми пътува по час в посока, което си е изморително и досадно.
Искам да кажа - Берлин е чудесен - не се тревожи че избира него.

Хоуп, единствено ми е неприятно, че отсега се е затворила за други опции и възможности. Една стипендия ще й осигури много по-добър и спокоен живот от това, което само ние като семейство можем да предложим, но...

Значи консултацията е била проведена от страна на ДААД. Дали са им указания как се пише автобиография и мотивационно писмо. Консултантът е споделил, че Мюнхен вече не е толкова добро място за учене. Заради напливът, лекциите вече се водели пред стотици студенти едновременно и това много затруднявало учебния процес. Същата била прогнозата и за Техническия университет в Берлин, но след няколко години.

Искам да попитам как става самото записване на вече приет студент в Германия? Трябва ли лично да се пътува до там?
Ако детето ви е прието, кога е хубаво да се тръгне от България с цел намиране и на подходяща квартира? Края на август, началото на септември?

Фран Джонсън, зависи от университета. Някои се записват чак като отидат там септември, а за други - като нас - се ходи още август.  Те изпращат датите  и  периода за записване.

Blanka, за Мюнхен отдавна се знае, че не е най-доброто място. Освен, че е пренаселено със студенти и емигранти от държавите от нашата посока (като най-близко) и издръжката е много висока. Наемите и изобщо недвижимите имоти са най-високи от цяла Германия.

А колкото за студентите, в Уни Кьолн без да е много популярен сред българските студенти, лекции има и пред 400 студента едновременно. Много пъти залите не стигат и лекцията се води с отворени врати и има студенти пред вратата, седнали на земята и слушат.  И при условие, че лекциите се предоставят от предния ден в сайта на университета и студентите отиват само за разяснения на материала. Представям си тази картинка в български университет.  Спомням си, че в първи курс за една от лекциите се бяха записали много студенти и ги преместиха в две съседни зали, които са с вдигаща се преградна стена. Така успяха да съберат всички желаещи в една зала (по спомени бяха около 600 студента). Впрочем упражненията им са като лекции - пред 100-200 човека, водени от някой асистент, най-често студент от горните курсове. Отделно имат и трети вид обучение, което вече е в класна стая и може да се общува с преподавателя (пак студент). Е, в горните курсове редиците оредяват и става много по-спокойно. Сега, при магистратурата, групичките са по 15-20 човека. 


Спокойно, има още време и ще се променят настроенията.  И аз се бях ужасила на тема Берлин. Нямам нищо против града, но навремето реши, че ще отиде там заради приятелка. Вярно, че е важно да се подкрепят взаимно, но много се бях подразнила от това ограничение. Но съдбата си каза думата. Приеха я навсякъде другаде, а отговор от двата университета в Берлин нямаше. Чака до последно и се записа в Кьолн. Приятелката ѝ беше под напрежение поне още 2-3 седмици. Не знам защо така се бавят в Берлин.    След това момичето трябваше спешно да пътува, за да се запише лично, а в Уни Кьолн записването беше по интернет.


Би било хубаво ако наистина вече всичко е прозрачно и децата са подбрани според заслугите. Поне така звучи от публикацията. Както вече споменах, във випуска на голямата дъщеря се гледаше спонсорството. Единият татко беше обзавел нов компютърен кабинет, а за другия не си спомням. Сигурно момчетата са били и с отличен успех, но в 91 НЕГ повечето са с такъв.

Фран, случайно съм ти отговорила на въпроса малко по-горе. Зависи от университета. А за квартирите - страшно е, независимо кога се търси. Направи всичко възможно да се класира за общежитие. Освен ако не сте готови да плащате 4-цифрени суми за квартира, защото напливът за луксозните жилища не е голям.  Иначе за квартири до 400-500 евро са дълги списъци, от които хазяите си избират човек, обикновено не студент от България. Друг вариант е да се оглеждат обяви за свободна стая в жилище, наето вече от студенти. Това става като следите групите във фейсбук по градове и университети. Все пак зависи и от града, към който сте се насочили. Има и такива, в които не е толкова трудно намирането.

Благодаря ви. 
При нас положението е: "Рибата в морето, а аз съм сложила тигана", но планирам летните почивки с ранните резервации за догодина.Та за това питам, но явно всеки университет има разчични изисквания и ще решаваме в движение.