Братовчедка ми разбра, че е осиновена от "доброжелатели"

Не знам как бих постъпила и аз в такава ситуация. Да кажа, че е добре да се каже на детето, че е осиновено още в ранна възраст (4-5 годинки) и то от самите родители, в този случай е вече късно.
Може би е добре братовчедката ти да остане за известно време при теб, макар че сигурно не ти е лесно щом се грижиш и за бебе.
Припомни й някои любими моменти и случки със семейството. Кажи й, че и да е вярно, че е осиновена, това не означава, че родителите й са били неискрени с нея. Кажи й, че всички много я обичате и навярно родителите й толкова много са свикнали с нея, че дори са забравили, че не са я родили. Че и ти я обичаш от първия ден, в който си я видяла и че е твоята най-любима братовчедка. Опитай се да я срещнеш с вуйна ти, тя може би ще успее да й върне доверието.
А мен много ме е яд на подобни "доброжелатели"! Те не заслужават да се нарекат хора.
Дано скоро момичето се възстанови след преживяния шок и всички бъдете много щастливи!

Здравейте, отново.
Благодаря за коментара и пожеланията.  Предполагах, че няма да има много коментари заради това, че съм нова и може би приличам на троловете, които се появяват тук от време на време и само разбутват духовете, но аз не съм трол.
Неделя беше най-трудно, защото през целия ден не пожела да говори за нищо, не яде, нищо не правеше. Вуйна и вуйчо се опитваха няколко пъти да говорят с нея, но тя дори не ги поглеждаше. Само им каза, че иска да остане при мен докато тя прецени и си иска нещата за училище. Днес не ходи, както и очаквахме, но поиска да говорим и аз не бях готова. Мисля, че се представих ужасно и просто... Попита ме защо не съм й казала аз след като през всичките години не съм крила нищо от нея. Аз й казах, че няма дядо коледа, че няма турбалан и разни такива митове каквито се сещате, с които се плашат или казват на децата аз не ги харесвам. И винаги й казвах истината, тя с времето започна да ми вярва много и винаги се е допитвала до мен за всичко. Сега пожела да й разкажа аз, защото винаги съм казвала всичко. Аз мълчах като пън  . Вуйна и вуйчо бяха толкова изплашени и стресирани, че ми казаха да се опитам да я успокоя както и да е, само да не си отиде и от мен. Аз й казах, че всичко, което трябва да знае е ще го разбере от родителите си, те знаят подробности, те са тези, които трябва да изслуша. А аз мога само едно- един ден, ако реши и поиска да й помогна да намери биологичните си родители. Ако има такава нужда и иска помощ да знае, че ще съм готова. Обясних й, че родителите й я обичат силно и никога не са искали да я лъжат. Общо взето звучах като ученичка, но въпреки че съм изчела целия форум, заради нея, за да съм готова един ден когато разбере и ме попита нещо, аз не бях подготвена. Аз просто...се издъних, не успях да й кажа всичко това, което съм чела от всички ви тук и да приложа съветите. Аз, която обяснявах на вуйчо и вуйна какво трябва да направят, да четат тук, да се интересуват...аз накрая мълчах като риба. Тя продължава да иска единствено да се занимава с бебето и да мълчи. Само от време на време ме пита някакви странни въпроси, чиито отговори и аз не знам.
дори никой да не пише в темата може поне да бъде пример за някого и ако не са казали да кажат докато детето не е разбрало от други хора. А на мен ми стискайте палци да успея да я накарам да говори с родителите си. За сега остава при нас...

Мила, Anabella, чета вторият ти пост и плача, защото си представих, че и аз един ден може да се окажа в подобна ситуация. От това, което си описала, мисля, че си направила всичко най-добро, което си могла и не бива да се обвиняваш. Надявам се всичко да приключи добре за детето, за родителите и за теб. Ще следя темата.
Аз също съм нова във форума и също се чудя защо няма отговори. Но то май и другите теми не са много популярни.

Anabella, правилно си разбрала - много тролове се навъдиха напоследък и това е причината да няма коментари по темата. За разлика от jey обаче аз съм на мнение, че наистина си се издънила - детето иска истината - кажи й я. Не й помагаш като й обясняваш, че родителите й я обичат - тя го знае това, но не знае защо е трябвало да бъде лъгана толкова години. Говори с нея, обясни й, че времената са били различни и много често осиновителите са криели истината за осиновяването от децата си, че това е грешка и че трябва да даде шанс на родителите си да я поправят. Разкажи й всичко, което си спомняш - това е нейната история и тя има нужда да я намести в главата си. Всичко ще отмине, но болката на братовчедка ти е голяма. И вместо вуйна ти и вуйчо ти да се паникьосват и всички да се държите неадекватно, по-добре да потърсите съвет и помощ при психолог - има чудесни психолози, специализирали в сферата на осиновяването, убедена съм, че ще ви помогнат. Запомни едно - най-важна в момента е истината - даже и да е болезнена, тя е по-добра от лъжата. И не се измъквай с обяснението, че родителите й ще й разкажат - говори й, накарай я и тя да говори, за да почне да излиза всичко навън и полека лека да настъпи облекчение. Стискам ти палци да успееш бързо да се справиш! Ако имаш нужда от съвет или информация, пиши ми на лични. 

Алекс, благодаря за коментара. Чета форума от години и знам причината поради която няма коментари. Но аз наистина имам нужда от помощ. Аз също исках да й кажа истината, но не знаех дали съм правилния човек за това. Някак си...не исках да замествам някого, но снощи не издържах да я гледам така и я попитах дали иска да поговорим. Тя поиска да знае всичко. Казах й кога съм разбрала, че искат да осиновят дете, как съм видяла първата й снимка. Показах й снимки, които има и са от дома, разказах й как съм ходила, каквомпомня, макар че беше отдавна и аз бях още дете. Имаме една обща снимка и й казах какво поммя. После й казах как се е казвала преди да й изберат името, казах й, че биологичната й майка в рускиня и е била балерина, само това знам за нея. Родителите й знаят повече. После ме попита дали знам къде е домът. Аз й казах, че знам. Казах й как до него имаше едно заведение, където хапвахме за обяд и кюфтетата бяха люти. Тя поиска да я заведа там. Тазимсутрин грабнах бебето, нея и отидохме. Всичко сякаш не е спирало отвън. В същия момент в двора влизаха мъж и жена, които носеха памперси и играчка. Тя ме попита дали идват да видят дете и ние какво сме носели. Поиска да занесем и ние нещо, но не бях подготвена и й обещах да отидем другата седмица. Само не знам как се процедира...да се обадя ли в дома да питам или напрВо да отидем...Ще се консултирам с родителите й. Прибрахме се, но тя все още не иска да говотри с тях. Но поне вече не се заключва в стаята, когато дойдат.
Алкес, знам, че се издъних , знам..Сигурно увеличих болката й, цял живот ще се мразя за това. Но след като прочетох коментара ти, аз имах нужда само от това, да мимкаже някой минал по тозинпът, че имам право да й кажа, реших, че ще говоря. Аз настоявах през всичките години да й кажат, че трябва да знае. Не е било моя работа да й казвам аз, все пак аз съм само кака й...От както се върнахме само гледа снимки и мълчи. Дали не прекалих с информацията?

Спокойно Анабелла, не си прекалила с информацията, нито пък си й увеличила болката - не се обвинявай излишно  В едно си права обаче - не си ти човека, който е трябвало да говори с нея по въпроса за осиновяването, но след като са се стекли така нещата и единствено на тебе ти има доверие - сега ти си тази, която ще трябва да се справи с първоначалния стрес. След като вече сте започнали да говорите за нейната история сега изчакай, не я припирай, говори с нея само когато тя пожелае. Можеш да си сигурна, че в главата й е пълна каша и трябва време, за да намести всичко. Полека-лека ще дойде успокоението, трябва само търпение. Сигурна съм, че когато реши да  разговаря с родителите си ще има доста обвинения, затова е хубаво те да са добре подготвени и много спокойни.
По въпроса с посещението в дома - не ти препоръчвам на този етап да ходите там, намери вариант да го отложиш. Едно такова посещение може да извади стари спомени и да усложни нещата - колкото и странно да изглежда, но даже деца, осиновени в бебешка възраст имат спомени!  Иначе може да се обадиш по телефона - в интернет със сигурност ще го намериш и да попиташ какъв е режимът за посещения и от какво имат нужда в дома. Хората, които сте видяли да влизат вероятно са били кандидат осиновители
 Желая ти сила и мъдрост, за да се справиш! 

Здравей Анабелла!
Аз (както предполагам и много други) прочетох темата, но не отговорих не заради някакъв скептицизъм, а защото е много трудно и отговорно да се даде съвет в толкова деликатен момент... Предвид цялата ситуация и възрастта  на детето и според мене ще е най-добре да се потърси професионална помощ от добър специалист, задължително занимаващ се с тази тематика.

В крайна сметка братовчедка ти внезапно е научила нещо фундаментално, което е разтърсило представите й за досегашния й живот, за нея самата... И сега тя ще трябва да "преподреди" света си парченце по парченце наново. Вероятно самата тя все още не знае, от къде да започне,... какво точно да попита,... кого да обвини... Но знае, че всичко онова, което е виждала ВЧЕРА през собствената си призма, ДНЕС се оказва различно... А е във възраст, важна за самоопределянето... Наново ще се пита, "Кой всъщност съм аз", после ще има не само: "Защо не ми казахте?", но и "Защо са ме изоставили", после ще трябва да намери отношението си към биологичните си родители, вероятно ще е любопитна за тях, има ли братя и сестри...  Добре е, че има човек като тебе, на когото се доверява... Бъди й духовна приятелка, не роднина...
Но както вече споменах, специалист много по-добре би знаел потребностите на детето и вероятно със специалист ще се справите по-бързо... Най-малкото няма да действате "хаотично" и "на парче"... Освен това психолог би помогнал не само на детето, но и на родителите...

Едва ли съм ти помогнала много с поста си, писах само за да кажа, че не те смятам за "трол" и да ви пожелая от сърце успешно преминаване през тази първа криза...

Здравейте отново.
Благодаря за коментарите. Наистина много ми помагате и се чувствам малко по сигурна. Малката (аз така си я наричам е при нас. Вече говори с родителите си, но за съвсем малко. Попита ги защо са я избрали, защото е била хубава или заради нещо друго? След като й отговриха каза, че не иска да говоримповече по темата. И спряха. Аз междувременно научих кое дете й е казало. И сега се чудя да отида ли при родителите или не? Толкова съм им бясна, въпреки че вината е наша, че направо едва се сдържам. Май искам да си изкарам яда на някого и затова се спирам. Мъжа ми ме спира, а на родителитебй не съм казала, защото вуйчо е много афектиран и не знам какво ще направи.
Снощи малката ме попита защо е била изоставена. Докато се чудех какво да й кажа ми каза да не сй казвам, защото едий ден щяла да разбере сама.
Чандра, благодаря за всичко, което си написала. Аз се опитвах всячески да я накарам да ме приема катомприятелка още от както я видях. Знаех, че те няма да й кажат и поради това исках да дойде при мен. Изчела съм тук всички теми, преживявах с вас тайно всичките ви емоции, плакала съм често, но се заблуждавах, че съм подготвена. Е, не бях.
Колкото до психолога: казах го на всички и те се съгласиха, но като й го предложих на нея ми каза, че не иска да говори с чужд човек. Всички около нея били като непознати сега и не искала още един. Ще се опитам да й поговоря повече в тази насока.
Благодаря ви за всичкп. 

Анабелла, радвам се, че ситуацията при тебе се успокоява   Имам два съвета  - не се карай с родителите на детето, което е издало "тайната" - това, че твоите близки не са свършили най-важното нещо - да кажат истината не означава, че някой друг им е виновен! По въпроса с психолога - не я агитирай, безмислено е на този етап. Но родителите й спокойно могат да се консултират с психолог, така или иначе срещите не са колективни - един психолог работи с родителите, а друг с детето, ако се налага. И май съветите ми ще станат три   - старай се да не закачаш темата защо е била изоставена - това е голямо тресавище и отговорите трябва да са от родителите й, а не от тебе. Дано да съм успяла да ти помогна поне малко  

 Не сте била подготвена и затова не сте могли да реагирате адекватно. Дано по-бързо малката се съвземе и да разбере,че си има истински родители които я обичат.

Сори, може и да не съм права, ама това което пише авторката на темата ми звучи абсудно, дори не мога да си представя такава ситуация. Вие като братовчедка й обяснявате някакви неща, ще я водите в дома, приютявате я и т.н. Къде са майка й и баща й в тая сигуация? И как така няма да иска да говори с тях? Те някакви странични наблюдатели ли са, някакви случайно присъстващи в живота й хора ли са? Трябваше да не се намесвате и да насърчите детето да реши този проблем в семейството си -а именно с родителите си. Ако изобщо темата е истинска. Не може да бъдете посредник в толкова интимни неща, така подкопавате доверието на детето в родителите му.
И не може да се карата на чужд човек, че е казал истината на детето, която е трябвало да бъде казана от родителите. Карайте се на тях, че са постъпили страхливо и егоистично. Колкото по-откровен си с децата, толкова по-голямо доверие ти имат.

Аз ей това не го разбрах...

Иначе според  мене не е толкова странно, в тази изключително деликатна ситуация детето да страни за момент от родителите си. От една страна те са му най-близки и най-лесно може да ги обвини, да им се разсърди (на кого иначе..),...  от друга страна на този етап и те са част от проблема  - не са сметнали за необходимо да кажат истината, заблуждавали са детето и т.н.

Моето мнение е, че е добре родителите да потърсят психолог, който да им дава съвети целенасочено, а братовчедката да бъде добър приятел... Но след цитираното горе не знам... - доста притеснително ми прозвуча... Може и недоразумение някакво да се е получило...  ...

     Анабела, не знам дали си даваш сметка, но ти имаш много сериозен проблем . От километри личи.  Нямаш ли твой собствен и семеен живот , та се буташ в чужди  проблеми?  Тия глупости дето много уж обичаш братовчедка си и заради това го правиш, ги говори на баба ми на хвърчилото.
 Едно мислиш и говориш ,пък съвсем друго вършиш. Нали уж разбираш ,че не е твоя работа....,че не си ти човекът, пък пак се буташ ,направо взимаш момичето  у вас. А бе как така бе? Как така ще взимаш чуждо дете, като се възползваш от объркването му и моментната му слабост . Аз ако съм на мястото на родителите, знаеш ли какво ще те направя!?Казаха ти вече тука няколко пъти от ясно по-ясно: Не е твоя работа. Ама ти не та не и пак си продължаваш филма.
    Извратено и налудно е това ,което правиш.
  Твои вуйна и вуйчо осиновяват дете.На каква възраст,не казваш, пък и няма значение. Ти в момента си била момиче, почти дете . Отрасли те заедно ,да кажем ,в някакво близко съжителство. Помагала си в отглеждането. Това  добре, дори похвално. Да си емоционално ангажирана в семейни и роднински отношения си е в реда на нещата  -това в разумна доза също е добре за всички. Освен това никой не може да ти забрани да обичаш братовчедка си . Но твоята намеса и помощ трябваше да спре дотук.
  Амаааа  да седнеш по цели нощи да изчиташ форуми за осиновяване, и да се вълнуваш ,че и да плачеш над разни човешки истории. Ти добре ли си? Защо го правиш? Замисляла ли си се? Дали не е ,защото имаш някакви  дефицити и липси в твоя живот и се опитваш да ги компенсираш като се вреш в живота на твоите роднини.
 И други тревожни неща виждам в постовете ти, например в цитата който съм дала. Но ще пиша, само ако изрично ми позволиш да коментирам . Вероятно няма да искаш. ПРавя тази уговорка,за да не излезе ,че ти навирам непоискана помощ, както правиш ти с твоята братовчедка и нейното семейство.


 
      Та, такваз братовчедска любов ми се вижда ненормална и налудна.
Направи ми впечатление обаче едно изречение на момичето.'' Всички около мене ми се струват непознати сега.'', нещо в този смисъл.Само това стигна до сърцето ми от тая  история. Цялата останала мелодрама, не знам защо, но не можа да ме затрогне.


П.П. Знам ,че някои се изприщват само като ми видят ника. Ма не се стърпях да направя разбор на ситуацията

Танюшка- не си ли малко крайна? Момичето според мен иска само да помогне.