Картичка от другия край на света! - тема 4

Като ученичка си пишех с много непознати другарчета от България. По общи интереси - спорт, музика, фенове на дадена програма и какво ли не още....От този период имам колекция от над 1000 писма.

Компанията на моя мъж бе невероятна. Като студенти. И двамата сме завършили в Свищов. Навсякъде бяхме заедно, страхотни години. С едно от момчетата моя мъж бе близък - по интереси, били са и двойка при игра на карти....С мен станаха....тройка ....Навсякъде бяхме заедно - купони, игра на карти, столова, на биричка....Той ме научи в онези далечни години да боравя с компютрите, въобще невероятно приятелство.....

И като завършваше - 1 година преди нас - се разделихме с една шега от негова страна. Той ми каза - Ако вие ми изпращате картичка за Нова година, обещавам, че аз ще ви се обаждам на 1.1. за да ви честитя Новата година. И....на шега....преди повече от 15г.(може би 18г.) започнах да му изпращам картичка за Нова година. Той....той пък се обажда....По-късно се ожени, та няколко години получаваше картичките ни в дома на родителите си. За една Нова година нещо бях закъсняла - майка му се притеснила, че нещо е станало с приятелите му. Жената много внимателно е била подредила всичките получени картички във витрината им, в хола.

Ожени се и жена му в началото гледаше подозрително на тази наша традиция. Много странно и се видяло.....Успокои се след като се запознахме лично. И сега още в началото на декември ми напомня, че очаква картичка по пощата. И не искала електронна, по фейса, смс по тел. или нещо от този род. Държала точно на хартиена картичка по пощата. Много добри приятели са, те са страхотно семейство, като си ходим до Добрич - минаваме през Варна за да се видим задължително. И се радвам, че си имаме наша традиция, толкова мила и скъпа.....Признавам си - с годините ми става още по-скъпа и по-мила.......

Покрай този наш приятел, регулярно пращам и на други познати картички за нова година - къде по-редовно, къде - не. Просто го обичам много този период с изпращането на картички.....Във фейса се видях с мой съученик, който живее в Нова Зеландия - та за баба Марта на цялото им семейство бях пратила мартеници.....А pina от форума тук ми изпрати картичка от Китай - това ми е най-далечната картичка  до този момент.....

Та знам...просто знам от личен опит как топли една картичка, жеста е невероятен и стоплящ....

оледните картички бяха невероятно вълшебство едно време, спомням си... Сега, обаче, нали всички сме с претенции за туй-онуй, та и аз вече имам поглед и не бих харесала визуално дотолкова разни свещички и коледни играчиции, но затова и написах, че бих се очаровала, защото пък би ми било приятно самото усещане.