Споделям горчивият си опит, за да помогна на всички бъдещи майки, които имат намерение да изберат да раждат при въпросния доктор Божилов или в Майчин дом, което име по никакъв начин не отговаря на тази отвратителна болница..
Постъпих по спешност с изтекли води в 7 часа сутринта. Обадих се на Божилов (дори не заслужава да го нарека д-р), тъй като имахме уговорка да родя при него. Препоръча ми го лелята на съпруга ми, която има приятелка лекарка, учила с този лекар, тъй като бил много добър специалист. Стана така, че съм била на преглед един единствен път при него и той дори не ме помнеше като негова пациентка, бъркаше ме с някоя друга и ме попита колко време съм лежала в болница за рак на кръвта и кога съм спряла да пия лекарства?! Та аз никога не съм имала подобно заболяване, нито съм лежала в болница, нито съм пила някакви лекарства... Включиха ми система с магнезий за задържане, като по едно време я изключиха и ме извикаха на ехографски преглед, за да премерят бебетата. След това забравиха отново да я включат, с което ускориха раждането. Вечерта към 21:00 бях със 7 см разкритие и дежурния екип веднага подготвиха родилната зала и се обадиха на Божилов. Той дойде, когато вече бях на магарето. Вместо да ме попита как съм и да ми даде насоки какво и кога да правя, той с влизането ми каза думите, които никога няма да забравя: „Сега трябва да оправим документите за избор на екип, иначе аз трябва да си тръгна.“ Даже рови в багажа ми, за да ми намери личната карта, понеже аз не бях в състояние да се наведа и да я търся в сака.. На мен точно в този момент ми беше толкова напрегнато и притеснено, раждането ми беше започнало преждевременно в края на осмия месец и бях толкова уплашена дали близнаците ми ще се родят живи и здрави, а той ми говореше за пари! Освен това бях подписала за секцио, а той каза, че ще родя естествено и дори не ме попитаха дали искам упойка. Стресът ми беше пълен. Това ми е първа бременност и не бях наясно с много неща. Сложиха ми системи и включиха апарата за следене на тоновете. Божилов каза да напъвам, но не си направи труда да ми обясни, че трябва да е, когато имам контракция. Аз започнах да напъвам, а той ме плесна през ръката и ми каза: „Не сега, бе, когато имаш контракция!“. Не стига, че бях изплашена, но той непрекъснато викаше по мен и по акушерките, натискаше ме грубо по корема и накрая ме заплаши, че ако не напъвам както трябва ще извадят бебетата с форцепс и вакуум. Дори си позволи да каже: „Давайте, че майка им се прави на простакеса и мъчи бебетата“, след което ми направиха епизиотомия. Също се възмути: „10 месеца ги носи, как не разбра какво са контракции, какво е разкритие“. Е, как да разбера, като точно същия този доктор ми каза, че поради това, че бременността е двуплодна и матката ми се е разширила много, може да загубя чувствителност и да не усетя контракциите.. Никакво професионално, камо ли хуманно отношение, не му прилича, че е лекар.
След като се родиха бебетата, ги изнесоха без дори да ми ги покажат, камо ли да ми дадат да ги докосна.. По никакъв начин не ми позволиха да се почувствам майка... Само ми казаха пола и килограмите им – момче и момиче, съответно 2.200 кг и 1.900 кг. След това Божилов ми каза, че бебетата ще са на 12-тия етаж и ако искам да съм заедно с тях ще трябва да си платя за ВИП стая. Дори не се беше поинтересувал, че понеже са недоносени ще са в Неонатологията на 8-мия етаж, а не на 12-тия. Накрая ме заши и си тръгна без да каже нищо повече. Нито дойде да ме прегледа след раждането. Акушерките и другите лекари много ми се радваха и ми честитиха, а този дори не ме поздрави..
На следващия ден майките, които бяха в моята стая отидоха да си видят бебчетата, а на мен ми казаха, че мога да виждам моите само веднъж дневно в 19:00 часа. А другите си взимаха бебетата на 3 часа да ги хранят.. Аз бях цял ден сама, по никакъв начин не можех да се почувствам майка. На никого не пожелавам да се чувства така, както се чувствах аз. И така 5 дни – по цял ден в болницата и само веднъж свиждане на бебетата.. Който исках да попитам нещо, ми отговаряше отсечено, дори не ме изслушваха.. Исках да попитам нещо за конците, а те без дори да чуят въпроса ми до края ми отговориха, че щяли да паднат след 10 дни, а аз исках да попитам съвсем друго нещо..
Най – после дойде денят на изписването ми – сама, без бебетата, като ме задължиха да подпиша някакъв документ, че напускам болницата по собствено желание, а ако исках да остана трябваше да плащам по 22 лв. за престой на ден. През тези 5 дни Божилов не дойде нито веднъж да ме попита как съм аз или бебетата, камо ли да ме прегледа, а иначе бях с избор на екип... Аз, обаче, понеже съм си наивна, в деня на изписването се обадих на Божилов да го попитам какво му дължа за раждането, а той ми каза, че има написан фиш, а ако го няма, да слезна в родилното да му занеса, за да напише.. И така за естествено раждане по спешност платихме 870 лв., въпреки, че съм здравно осигурена.
Но до тук не спират проблемите ми с Майчин дом. Бебетата ни останаха в болницата и можех да ходя да ги виждам. Но като отидох да ги видя не ме пуснаха, защото майките, които кърмели били с предимство, все едно аз съм по – малко майка от тях и трябваше да си чакам реда... А аз как да кърмя като не съм от София и пътувам?! Цедях кърмата и я замразявах вкъщи, като ги изпишат и 2-мата да им я разделя. Също така не разрешаваха на бащата да си види бебетата, имал право само веднъж седмично. А други татковци всеки ден бяха на свиждане на бебетата си, след като бяха им вдигнали скандал, какъвто напълно си заслужаваха.
5 дни след като ме изписаха мен ми се обадиха да дойда да си взема момченцето, че вече било за изписване (на 2.120 кг?!). Как да дойда същия ден, като не съм от София и не се бях подготвила?! Никой не ми даваше никаква информация кога ще изпишат бебетата. На изписването му, докато чакам да го облекат ми подвикнаха : „Никога ли не си го хранила, та стоиш отвън и чакаш?!“. През това време бях ходила да взема сведение за момиченцето и ми бяха казали, че има проблем със захранването и са и правили снимки на стомахчето. Чакахме 2 часа и никой не ни казваше нищо, даже ни питаха: „Вие какво правите тук, някой знае ли за вас?“ и подминаваха. Отделно от това ми искаха по няколко пъти пакети памперси, понеже не ги били записали и от тях слагали и на други бебета.. Просто се чудя що за хора работят там...
Момиченцето ни остана в Майчин дом и уж можех всеки ден да ходя да я виждам. Да, но когато отидох не ме пуснаха. Казаха, че си имало часове за свиждане и не ги интересуваше, че пътувам с автобус и съм си оставила другото бебе вкъщи. Прибрах се без да я видя и се обадих по телефона за сведение, а те ми казаха само 1870 и ми затвориха. Когато звъннах пак да попитам да ми кажат какво е състоянието и, ми казаха да не ги разкарвам и че по телефона могат да ми дават сведения само за килограмите, за друго да идвам на място. И така 10 дни не ми дадоха да си видя момиченцето. Просто се подиграваха с мен и тотално ми сринаха нервната система.
След няколко дни ми се обадиха от Майчин дом и ми казаха, че момичето не се храни и понеже не иска да яде са и разредили храненията от 8х2-3 мл на 4х2-3 мл на ден. Накрая стигна 1.690 кг и решиха, че понеже не могат да я захранят ще я преместят в Пирогов, за което ми казаха след свършен факт. За Пирогов мога да кажа само хубави неща, захраниха я още на следващия ден с шише и по 15 мл на хранене. Остана няколко дни там, след което я преместиха за доотглеждане в Първа градска, където лекарите са невероятни – на по – човечни и отзивчиви лекари не съм попадала, уникални хора! Винаги като ходех на свиждане ме питаха как е момчето и ме пускаха по всяко време, без да спазвам часове. А от Майчин дом дори не се обадиха да попитат как е момиченцето, което са изпратили в критично състояние в Пирогов по тяхна вина.. Също така не бяха дали никакви епикризи и хората от Първа градска са ме издирвали по всички болници да питат дали са имали такава пациентка. Не са дали и телефон, на който да се свържат с мен и си бяха помислили, че са ни изписали и аз съм си изпуснала детето до такова състояние и съм го оставила в болница. Даже от това недохранване в Майчин дом беше развила лека анемия. Тези всичките са за съд! Раждането и престоя ми там бяха истински ад! Ако не искате и вие да преживеете подобен кошмар, не избирайте тази мизерна болница, нищо по – различно от отвратително отношение и непрофесионализъм няма да получите там!
Постъпих по спешност с изтекли води в 7 часа сутринта. Обадих се на Божилов (дори не заслужава да го нарека д-р), тъй като имахме уговорка да родя при него. Препоръча ми го лелята на съпруга ми, която има приятелка лекарка, учила с този лекар, тъй като бил много добър специалист. Стана така, че съм била на преглед един единствен път при него и той дори не ме помнеше като негова пациентка, бъркаше ме с някоя друга и ме попита колко време съм лежала в болница за рак на кръвта и кога съм спряла да пия лекарства?! Та аз никога не съм имала подобно заболяване, нито съм лежала в болница, нито съм пила някакви лекарства... Включиха ми система с магнезий за задържане, като по едно време я изключиха и ме извикаха на ехографски преглед, за да премерят бебетата. След това забравиха отново да я включат, с което ускориха раждането. Вечерта към 21:00 бях със 7 см разкритие и дежурния екип веднага подготвиха родилната зала и се обадиха на Божилов. Той дойде, когато вече бях на магарето. Вместо да ме попита как съм и да ми даде насоки какво и кога да правя, той с влизането ми каза думите, които никога няма да забравя: „Сега трябва да оправим документите за избор на екип, иначе аз трябва да си тръгна.“ Даже рови в багажа ми, за да ми намери личната карта, понеже аз не бях в състояние да се наведа и да я търся в сака.. На мен точно в този момент ми беше толкова напрегнато и притеснено, раждането ми беше започнало преждевременно в края на осмия месец и бях толкова уплашена дали близнаците ми ще се родят живи и здрави, а той ми говореше за пари! Освен това бях подписала за секцио, а той каза, че ще родя естествено и дори не ме попитаха дали искам упойка. Стресът ми беше пълен. Това ми е първа бременност и не бях наясно с много неща. Сложиха ми системи и включиха апарата за следене на тоновете. Божилов каза да напъвам, но не си направи труда да ми обясни, че трябва да е, когато имам контракция. Аз започнах да напъвам, а той ме плесна през ръката и ми каза: „Не сега, бе, когато имаш контракция!“. Не стига, че бях изплашена, но той непрекъснато викаше по мен и по акушерките, натискаше ме грубо по корема и накрая ме заплаши, че ако не напъвам както трябва ще извадят бебетата с форцепс и вакуум. Дори си позволи да каже: „Давайте, че майка им се прави на простакеса и мъчи бебетата“, след което ми направиха епизиотомия. Също се възмути: „10 месеца ги носи, как не разбра какво са контракции, какво е разкритие“. Е, как да разбера, като точно същия този доктор ми каза, че поради това, че бременността е двуплодна и матката ми се е разширила много, може да загубя чувствителност и да не усетя контракциите.. Никакво професионално, камо ли хуманно отношение, не му прилича, че е лекар.
След като се родиха бебетата, ги изнесоха без дори да ми ги покажат, камо ли да ми дадат да ги докосна.. По никакъв начин не ми позволиха да се почувствам майка... Само ми казаха пола и килограмите им – момче и момиче, съответно 2.200 кг и 1.900 кг. След това Божилов ми каза, че бебетата ще са на 12-тия етаж и ако искам да съм заедно с тях ще трябва да си платя за ВИП стая. Дори не се беше поинтересувал, че понеже са недоносени ще са в Неонатологията на 8-мия етаж, а не на 12-тия. Накрая ме заши и си тръгна без да каже нищо повече. Нито дойде да ме прегледа след раждането. Акушерките и другите лекари много ми се радваха и ми честитиха, а този дори не ме поздрави..
На следващия ден майките, които бяха в моята стая отидоха да си видят бебчетата, а на мен ми казаха, че мога да виждам моите само веднъж дневно в 19:00 часа. А другите си взимаха бебетата на 3 часа да ги хранят.. Аз бях цял ден сама, по никакъв начин не можех да се почувствам майка. На никого не пожелавам да се чувства така, както се чувствах аз. И така 5 дни – по цял ден в болницата и само веднъж свиждане на бебетата.. Който исках да попитам нещо, ми отговаряше отсечено, дори не ме изслушваха.. Исках да попитам нещо за конците, а те без дори да чуят въпроса ми до края ми отговориха, че щяли да паднат след 10 дни, а аз исках да попитам съвсем друго нещо..
Най – после дойде денят на изписването ми – сама, без бебетата, като ме задължиха да подпиша някакъв документ, че напускам болницата по собствено желание, а ако исках да остана трябваше да плащам по 22 лв. за престой на ден. През тези 5 дни Божилов не дойде нито веднъж да ме попита как съм аз или бебетата, камо ли да ме прегледа, а иначе бях с избор на екип... Аз, обаче, понеже съм си наивна, в деня на изписването се обадих на Божилов да го попитам какво му дължа за раждането, а той ми каза, че има написан фиш, а ако го няма, да слезна в родилното да му занеса, за да напише.. И така за естествено раждане по спешност платихме 870 лв., въпреки, че съм здравно осигурена.
Но до тук не спират проблемите ми с Майчин дом. Бебетата ни останаха в болницата и можех да ходя да ги виждам. Но като отидох да ги видя не ме пуснаха, защото майките, които кърмели били с предимство, все едно аз съм по – малко майка от тях и трябваше да си чакам реда... А аз как да кърмя като не съм от София и пътувам?! Цедях кърмата и я замразявах вкъщи, като ги изпишат и 2-мата да им я разделя. Също така не разрешаваха на бащата да си види бебетата, имал право само веднъж седмично. А други татковци всеки ден бяха на свиждане на бебетата си, след като бяха им вдигнали скандал, какъвто напълно си заслужаваха.
5 дни след като ме изписаха мен ми се обадиха да дойда да си взема момченцето, че вече било за изписване (на 2.120 кг?!). Как да дойда същия ден, като не съм от София и не се бях подготвила?! Никой не ми даваше никаква информация кога ще изпишат бебетата. На изписването му, докато чакам да го облекат ми подвикнаха : „Никога ли не си го хранила, та стоиш отвън и чакаш?!“. През това време бях ходила да взема сведение за момиченцето и ми бяха казали, че има проблем със захранването и са и правили снимки на стомахчето. Чакахме 2 часа и никой не ни казваше нищо, даже ни питаха: „Вие какво правите тук, някой знае ли за вас?“ и подминаваха. Отделно от това ми искаха по няколко пъти пакети памперси, понеже не ги били записали и от тях слагали и на други бебета.. Просто се чудя що за хора работят там...
Момиченцето ни остана в Майчин дом и уж можех всеки ден да ходя да я виждам. Да, но когато отидох не ме пуснаха. Казаха, че си имало часове за свиждане и не ги интересуваше, че пътувам с автобус и съм си оставила другото бебе вкъщи. Прибрах се без да я видя и се обадих по телефона за сведение, а те ми казаха само 1870 и ми затвориха. Когато звъннах пак да попитам да ми кажат какво е състоянието и, ми казаха да не ги разкарвам и че по телефона могат да ми дават сведения само за килограмите, за друго да идвам на място. И така 10 дни не ми дадоха да си видя момиченцето. Просто се подиграваха с мен и тотално ми сринаха нервната система.
След няколко дни ми се обадиха от Майчин дом и ми казаха, че момичето не се храни и понеже не иска да яде са и разредили храненията от 8х2-3 мл на 4х2-3 мл на ден. Накрая стигна 1.690 кг и решиха, че понеже не могат да я захранят ще я преместят в Пирогов, за което ми казаха след свършен факт. За Пирогов мога да кажа само хубави неща, захраниха я още на следващия ден с шише и по 15 мл на хранене. Остана няколко дни там, след което я преместиха за доотглеждане в Първа градска, където лекарите са невероятни – на по – човечни и отзивчиви лекари не съм попадала, уникални хора! Винаги като ходех на свиждане ме питаха как е момчето и ме пускаха по всяко време, без да спазвам часове. А от Майчин дом дори не се обадиха да попитат как е момиченцето, което са изпратили в критично състояние в Пирогов по тяхна вина.. Също така не бяха дали никакви епикризи и хората от Първа градска са ме издирвали по всички болници да питат дали са имали такава пациентка. Не са дали и телефон, на който да се свържат с мен и си бяха помислили, че са ни изписали и аз съм си изпуснала детето до такова състояние и съм го оставила в болница. Даже от това недохранване в Майчин дом беше развила лека анемия. Тези всичките са за съд! Раждането и престоя ми там бяха истински ад! Ако не искате и вие да преживеете подобен кошмар, не избирайте тази мизерна болница, нищо по – различно от отвратително отношение и непрофесионализъм няма да получите там!
За жалост такова арогантно отношение има навсякъде и никой не е застрахован, че на него няма да му се случи. Аз се надявам да не попадна на такива безчувствени лекари, където и да родя. Решила съм, ако срещна нагло отношение да отвръщам със същото. Лошото е, че позицията ти не е била удобна за кавги. Пожелавам ти късмет за в бъдеще и още веднъж БЛАГОДАРЯ, твоята статия ме накара да се откажа от раждане в Майчин дом. 
Сигурна съм, че щяха да си променят отношението. Дано преживееш горчилката и не свързваш цял живот раждането на децата си с неприятни спомени. 