Публикувана: 12 окт. 2013, 10:45 ч.
Последно мнение: 29 окт. 2013, 16:11 ч.

неомъжена на 30 -- реално ли е да се чака любовта

38 226
907
1

# 45 12 окт. 2013, 21:30 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: theressa в сб, 12 окт 2013, 21:13

...
При осигурено бъдеще, една раздяла се преживява много по-лесно, а тя може да се случи на всекиго във всеки един момент.

Въпрос на гледна точка.
Ако целта на една жена не е непременно финансова осигуреност /в други точки на света и при евентуална раздяла/, не виждам какви плюсове носи бракът, че авторката толкова настойчиво да иска конкретно брак, вкл. някъде по-горе видях, че без брак не би давала на някой мъж да вижда общото им дете, ако се стигне до такова.
Подобна тема имаше преди време от жена, която обмисляше дали да прекъсне бременността си, защото човекът до нея /уж имали голяма любов/ не искал брак...

# 46 12 окт. 2013, 21:42 ч.

Мнения: 1 959

Цитат на: azaf в сб, 12 окт 2013, 21:05

Само дето една раздяла след неизвестен брой години, дори и с най-добрия човек на света, е толкова трудно начинание /и емоционално, и юридически, и финансово, и т.н., че се чудиш защо ти е било изобщо да слагаш подписи и да правиш джумбурета, като е можело просто да се наслаждавате на хубавите съвместни моменти и да се разделите с положителни емоции/.

При условие, че има деца и обща собственост, аз не виждам как и без брак начинанието 'раздяла'
ще мине без емоционалните, юридическите и финансовите тежести и ще е просто с положителни емоции.
И изобщо, колко раздели приключват така само с положителните емоции..

# 47 12 окт. 2013, 21:59 ч.

Мнения: 4 965

Обща собственост при небракуваните обикновено се купува разумно, като наистина се записва 50:50 или на децата, докато "бракуваните" се впускат точно в придобиване на собственост, която чак после се сещат да делят. А това си е добър бизнес за адвокатите.
То и за децата е така, даже за тях странното е, че хората се споразумяват по-бързо и лесно, отколкото за имотите. Crazy

Честно казано, напълно е възможна раздяла без сътресения. В момента сме разделени с мъжа ми вече няколко месеца и се разделихме обмислено и безболезнено, но се оказва, че нашето разбирателство не означава нищо за държавата, която има доста изисквания, за да ни разведе официално, та накрая се надявам да не се изнервим и изпокараме покрай тези емоции.

Извинете, че обърнах темата на чат. Просто ми стана странно защо трябва бракът да е самоцел, ако насреща няма човек, с който наистина авторката не желае да изживее живота си, както и защо е толкова уплашена от възрастта 30 г. /по мои наблюдения напоследък жените все по-рядко бързат да раждат преди тази възраст/.

# 48 12 окт. 2013, 22:03 ч.

Мнения: 303

Цитат на: OX'AMAH в сб, 12 окт 2013, 10:45

Някой омъжвал ли се е за човек, който е "подходящ", но без силна любов ?

Да и приключи, както и започна - без любов не се живее, поне в началото трябва да я има! Славо Бога нямахме деца, та бързичко се окопитих и без да очаквам съдбата ми на тресе ММ... Mr. Green

# 49 12 окт. 2013, 22:11 ч.

Мнения: 1 959

azaf,
Абсолютно съм съгласна с теб, че бракът не трябва да е самоцел.
Аз също се разделих с бившия си съпруг в мир и разбирателство и още сме в добри отношения.
Но пък в една друга връзка, където нямаше брак, той просто се покри и така и не проведохме разговор,
какво по дяволите се случва..трябваше да скалъпя пъзела от други хора..

Знаеш, хората мислят различно в зависимост от ситуацията и времето на взимане на решение.
Ако се върнеш към времето, когато се оженихте, тогавашната азаф би ли последвала съвета-не се омъжвай?

Но пак казвам-съгласявам се с теб-ни единия брак, ни възрастта 30 е причина да се обвържеш с някого.
Аз поне не бих.

# 50 12 окт. 2013, 22:24 ч.

Мнения: 60

Цитат на: azaf в сб, 12 окт 2013, 21:59

След раздяла нещата винаги са розови, всеки се чувства виновен, особено пред децата, пред парнäора
прави се на разумен, на израстнал, на блогороден. Обещания за подкрепа.

... когато се появи следващата жена на хоризонта, но не следващото увлечение, а следващата сериозна връзка, тогава децата минават на доста задно място. Никой не може да повярва, нито децата, нито
бившата съпруга, като че ли мъжът е тотално променен. Конатктът намалява. Особено, ако мъжът стане отново татко, тогава и нови грижи го налягат, времето за старото семейство става почти минимално.
... от всички най-много страдат децата... Вече толкова често виждам този сценарий около мен, че
почти ми е непонятно, ако протече различно.

Азаф, извинявай за любопитството, но половин година е много малко време да се убедиш, че искаш развод.
Ако сте само двамата в тази връзка, може да опитате доста работи и да си върнете чувството от първите моменти, всичко да стане като преди. Има си специализирани хора за целта. При нужда ще ти пиша на лични. Не е моя работа, не отговаряй, ако не желаеш, а и аз никога няма да повдигна темата.

# 51 12 окт. 2013, 22:34 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: zlatnata tolumba в сб, 12 окт 2013, 22:11

...
Ако се върнеш към времето, когато се оженихте, тогавашната азаф би ли последвала съвета-не се омъжвай?
...

Тя и тогавашната мислеше по същия начин, че бракът не прави семейството и беше готова и без брак да живее по същия начин със същия човек, но пък времената и обществото тогава не приемаха още толкова спокойно съвместното съжителство. Sunglasses

theressa , не ми се коментират толкова лични неща, които нямат общо и с темата и ще ти пиша на лични.

# 52 12 окт. 2013, 22:52 ч.

Мнения: 10 547

Цитат на: OX'AMAH в сб, 12 окт 2013, 10:45

Някой омъжвал ли се е за човек, който е "подходящ", но без силна любов ?

Аз, аз! Изборът ми на съпруг е напълно съзнателен от към липса на силни чувства и смея да твърдя абсолютно верен. Десет години съм с него и не бих го сменила за нищо на света. Обичам го, ако и да не е нито любовта на живота ми, нито да съм се омъжила за него в пристъп на луда любов. Да, в пристъп на див прагматизъм- да.

# 53 12 окт. 2013, 23:30 ч.

Мнения: 6 892

Авторката, млада си, здрава си, имаш още поне 3-5 години преди биологичният часовник наистина да зацъка страшно.
Съветът да се отдадеш на неща, които искаш е много добър и да не се фокусираш само върху желанието за семейство и деца.
И още нещо - обикновено се бърка голямата любов с голямата страст.
Любовта винаги е важна, но вече знам, че тя не е само пеперудите в стомаха.

azaf, обикновено бракоразводните дела по взаимно съгласие и със споразумение приключват доста по-бързо и лесно от тези за подялба на имущество между съсобственици.
Познавам доста хора, които се съдиха с години с разни роднини за имоти. И също така познавам няколко двойки, които се споразумяха и разведоха за месец.

# 54 13 окт. 2013, 00:40 ч.

Боса по асфалта вървя си ...
Мнения: 20 954

На 30г. летвата е висока. Оформили сме се като характер, мироглед, изисквания. Поиграли сме в цирка на живота и поназнайваме доста от номерата на силния пол. Mr. Green

Което значи страшна греда - отпадат поне едно 70% от мъжете Laughing

На 30 г. не си на колене пред залеза. Недей да хващаш за ушите първия срещнат, че да не си го биеш после в главата и на 35-40 да се окажеш в изходна позиция относно любовта...

# 55 13 окт. 2013, 10:23 ч.

Мнения: 2 811

Цитат на: azaf в сб, 12 окт 2013, 21:30

Цитат на: theressa в сб, 12 окт 2013, 21:13

Не сме се разбрали, изобщо не съм казвала, че не бих давала да си вижда детето без да има брак. Посъветваха ме , че дете можело да има и без мъж, да но не е точно така.

# 56 13 окт. 2013, 10:25 ч.

Мнения: 2 811

Цитат на: azaf в сб, 12 окт 2013, 22:34

Цитат на: zlatnata tolumba в сб, 12 окт 2013, 22:11

...
Ако се върнеш към времето, когато се оженихте, тогавашната азаф би ли последвала съвета-не се омъжвай?
...

theressa , не ми се коментират толкова лични неща, които нямат общо и с темата и ще ти пиша на лични.

Ти много си се фокусирала върху казуса брак/небрак, мен ме интересува аспекта семейство.

# 57 13 окт. 2013, 10:31 ч.

Мнения: 2 811

Цитат на: azaf в сб, 12 окт 2013, 21:59

Азаф, много превратно тълкуваш. Не ми е самоцел брак, целта ми е създаване на семейство и намиране на МОЯ мъж. Аз имам желаещи, харесващи ме хора, нали това ти пиша. Хора, които са съгласни да бъдат с мен, говорят и за женитба, но хора, към които не изпитвам нищо особено на дадения момент. От там и моя проблем. Според мен ти много си се фокусирала върху казусът дали да е с брак или да е без брак --за мен това са детайли, за мен казусът е дали да създавам деца и семейство с човек, който би бил добър баща и стабилен съпруг/партньор, но към когото не изпитвам влюбеност или любов и тн. Това е казусът Simple Smile

Благодаря.

П.С. а не ти ли е хрумвало, че и мъжете могат да настояват за брак, когато ще има деца. Например на мен ми се е натъртвало много пъти, че за да се има деца трябва брак, по простата причина, че бащата евентуално има други права при евентуална раздяла ако е съпруг и ако е просто баща.

Аз за раздяла не мисля, делитба на имуществото при развод не ме интересува. Интересува ме намирането на мъж и създаване на семейство с него. Всеки с интересите си.

# 58 13 окт. 2013, 10:34 ч.

Мнения: 6 214

Ох аман, аз те разбирам или поне така мисля. Ще отговоря конкретно. Мисля, че има шанс за добро семейство с мъжете, в които не си влюбена. Няма шанс единствено ако са ти тотално отблъскващи физически.

# 59 13 окт. 2013, 10:39 ч.

Мнения: 6 365

Цитат на: OX'AMAH в сб, 12 окт 2013, 11:38

И мъже са ми казвали --психиката на една жена разведена с дете и на една нераждала още жена е много по-различна заради изпълнената биологична потребност. Тоест аз ако съм на 40 и тепърва искам да имам първо дете, ще съм баш съвсем изкукала и притисната от биологията и съвсем desperate, което отблъсква всеки нормален мъж.

И аз ще ти го кажа. На 30 съм разведена с дете. Моите връстнички, които
се налудяха, сега са на прага на първото си изтрещяване.

Но внимавай: мъж, който много бързо заговаря за женитба и деца, но без да си
личи, че има химия и мерак, попада по-скоро в графата използвач или дори
психопат. Мъжете не трябва да се дават прекалено лесно- ако се дават, значи
нещо не им достига.

От друга страна, ти гледаш бъдещето от сегашното си възприятие. Но има още
нещо: едно време се е смятало, че романтичната любов е хубаво нещо, но
че е правилно тя да се изживява в брака. Първо се жениш, после получаваш право
на романтика. И с годините романтиката може да расте. Сега някой е обърнал
правилото и излиза, че първо трябва да се влюбиш романтично, след това да се
жениш. Проблемът е, че с годините романтиката отслабва, закономерно, защото
не е задача, не се поддържа, и бракът почва да тежи.

Освен това на 30 вече ти намаляват годините за избиране. И не е ясно дали
все още си запазила достатъчна гъвкавост и чувствителност, за да може
да се влюбиш както на 20.

По-добре се омъжи и се тренирайте да се държите любовно и романтично.
Мозъкът ти не прави разлика. И си роди дете- нямаш безкрайно много време.
Не е само до фертилитет, ами и е по-добре да прекараш младостта си с детенце.
Просто е забавно и не е за изпускане. Щото какво друго- интелектуални разговори
с прескъпо вино и сирене...и така до 38. И после- ада на нааканите памперси.

Не, мерси, предпочитам обратното.

Препоръчани теми

Мислите ли, че понякога сами възпрепятстваме това да срещнем любовта?

Любов на по-късна възраст - възможна ли е?

Предсказанията се сбъднаха.

Търся онлайн психолог

Причина:

Причина: