Публикувана: 12 окт. 2013, 10:45 ч.
Последно мнение: 29 окт. 2013, 16:11 ч.

неомъжена на 30 -- реално ли е да се чака любовта

40 514
907
1

# 810 29 окт. 2013, 12:55 ч.

Мнения: 6 365

"Да те върна в предишен разговор, където споменах за мои приятелки, които са неомъжени и нямат деца, но са отдадени на писане на книги и четене на лекции в цял свят... тогава беше на мнение, че едва ли не тези жени нямат с какво да запълнят живота си и стават досадни за другите Mr. Green"

Има писане и писане. Едното извира от виталната енергия на човека и е точно като
духовно дете.

Другото е интелектуалстване.

Не знам с кое от двете се занимават духовните ти приятели. Но има
вероятност да е вторият вид- сухо, префинено, безжизнено, защото май
нямането на деца не идва от висш стремеж, а от слаба виталност и вяло
либидо.

Моите потребности не са само мои- аз съм просто поредната маска върху
самия Живот.

Родих дете не защото беше правилно- а защото щеше да бъде дълбоко неправилно
да не го родя.

Не знам за вас, аз лично избягвам да се е*авам с дълбоките закони на Вселената.

А нечие вяло безсексуално "светоусещане" не ме грее много. Искам поезия,
искам секс и фойерверки, пълен живот- не пластмасови модели на живот, макар
и идеални.

# 811 29 окт. 2013, 12:57 ч.

Мнения: 6 365

Цитат на: Troy в вт, 29 окт 2013, 12:53

Цитат на: viliko в вт, 29 окт 2013, 12:49

Честно казано - аз усещам, че понякога досаждам с мои тегоби около семейството си на приятели, които все още са сами. Не се сърдя никак. Но в тази насока - да, тези без деца вероятно биха били досадни за други, с деца.
И отново опираме до тук и сега. Днес са щастливи с лекции тн духовно и кариерно развитие. Но когато станат на една определена възраст - съм почти сигурна, че ще усетят вече липсата на семейство. Това също е естествено.

Досадни с какво ? Мислиш ли, че жени с академичен ум биха ти досаждали с битието си ?По скоро ти би им досадила, ако постояно говориш за децата си. Факт е, че жени с деца са много по досадни и имат много тесен кръг на интереси, които се въртят само около акото на детето, първите зъбчета, първи думички и т.н.

Познавайки и академичния ум, и памперсите...

избирам памперсите. Щото и академиците имат тесен кръг от интереси.

Че колко ще издържите да ви говорят за феноменологичните особености на
късновизантийската иконография?

# 812 29 окт. 2013, 12:57 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: Troy в вт, 29 окт 2013, 12:53

Цитат на: viliko в вт, 29 окт 2013, 12:49

Ако следваш елементарната логика - хора, с различни интереси - по-трудно общуват.
И също така дадох и двата примера и въобще не отричам нито едната възможност.
Аз не съм типичният представител на бг-мама и честно казано за детето почти никога не говоря с хора без деца, пък и с деца да са - като сме заедно - гледам да избягвам злободневните теми. Просто споделям обаче изключенията Simple Smile

От друга страна хората с академичен ум, повярвай ми - са доста досадни за хората с по-земно битие.
Самата Мамасита например е доказателство тук във форума, без да искам да я обидя ни най-малко.

# 813 29 окт. 2013, 13:06 ч.

Мнения: 3 242

Цитат на: viliko в вт, 29 окт 2013, 12:57

Мамсита е дървен философ за това и досадна Wink

Истинките интелектуалци са интересни хора, които никога не биха ти налагали мнението си или пък да те поставят в рамки Peace

Лично аз с удоволствие общувам с такива хора, тъй като има какво да науча от тях, докато от мамасита не научавам нищо. Просто много приказки, но на практика са празни Wink

# 814 29 окт. 2013, 13:06 ч.

Мнения: 10 667

Хора с коренно различни интереси не могат да бъдат особено близки и затова приятелските кръгове се формират на база социален, семеен, интелектуален статус. Преди имах един кръг приятели, сега друг, защото интересите ни се промениха. С предишни мои приятелки вече сме по-скоро добри познати и това е двупосочен процес, който се случва съвсем естествено. Те изпитват необходимост да говорят за децата си и аз го приемам за най-нормалното нещо на света Peace

# 815 29 окт. 2013, 13:07 ч.

град-държава
Мнения: 5 863

Едно е да искаш, друго е да имаш, съвсем трето е да се замоизяждаш при все, че не се отнася зе теб.
Възпроизвеждането само по себе си не е творчество.

# 816 29 окт. 2013, 13:08 ч.

Мнения: 7 947

Ооо, не съм съгласна.
Ти спомена академичен ум, като ако говорим точно за такъв - да, трудно-смилаем е.
За интелигентни хора с добра професия - естествено, че всеки би бил ок да общува или почти всеки.
Споменах Мамасита - защото философства и пише инак. Тоест различно от масовото.

Иначе мисля, че пак трябва да напиша - различни интереси - по-тегаво общуване, това е.

# 817 29 окт. 2013, 13:09 ч.

Мнения: 3 242

Цитат на: Mamacita Bandida в вт, 29 окт 2013, 12:55

Има писане и писане. Едното извира от виталната енергия на човека и е точно като
духовно дете.

Другото е интелектуалстване.

Не знам с кое от двете се занимават духовните ти приятели. Но има
вероятност да е вторият вид- сухо, префинено, безжизнено, защото май
нямането на деца не идва от висш стремеж, а от слаба виталност и вяло
либидо.

Моите потребности не са само мои- аз съм просто поредната маска върху
самия Живот.

Родих дете не защото беше правилно- а защото щеше да бъде дълбоко неправилно
да не го родя.

Не знам за вас, аз лично избягвам да се е*авам с дълбоките закони на Вселената.

А нечие вяло безсексуално "светоусещане" не ме грее много. Искам поезия,
искам секс и фойерверки, пълен живот- не пластмасови модели на живот, макар
и идеални.

Ужас ... не знам как те изтрайват приятелите ти. Joy

# 818 29 окт. 2013, 13:18 ч.

Мнения: 3 242

Цитат на: viliko в вт, 29 окт 2013, 13:08

Ох ма вилико, не се захващай за едната дума... издребняваш ... Mr. Green

# 819 29 окт. 2013, 13:32 ч.

Мнения: 24 667

Цитат на: Mamacita Bandida в вт, 29 окт 2013, 12:51

Да, сметка към самия Живот.

Странно е, нали? Има една потенциална реалност между двамата, която
лесно може да стане физическа и видима. Много дълбока и хубава реалност.
А вие я блокирате заради...заради какво точно? И защо толкова чак
ще пречи?

Дано не ти тежи дългът, дано да не ти го изискат с лихвите.

Дрън, дрън, та пляс. Никой няма "дълг" да има дете. И защо "дългът" както ти го разбираш, да е закован само на един брой? Като изпиташ пак любов към някого, пак ли ще имаш дълг да родиш, демек, да овеществиш любовта си? Как стои въпросът с потенциалната реалност, ако имаш нов партньор, май ще трябва да я разблокираш като родиш още едно-две деца.

А това, дето животът ще изиска с лихвите, ми звучи малко като някаква махленска закана - абе добре ти е сега, ама ще видиш ти, то ще ти се върне.
Недостойно е.

# 820 29 окт. 2013, 13:35 ч.

Мнения: 3 242

Цитат на: Iris04 в вт, 29 окт 2013, 13:32

Дрън, дрън, та пляс. Никой няма "дълг" да има дете.

От тоя дълг сме станали колко милиарда? и колко от тези деца умират от глад още в първите 3 години от живота си Peace

Планетата отдавна е пренаселена, така че не ми говорете за природен дълг ...

# 821 29 окт. 2013, 14:06 ч.

Мнения: 6 365

Аз пък съм забелязала, че "истинските интелектуалци" са дървените философи-
защото говорят интересно, но никога не стигат до същността на нещата. Всъщност
същността на нещата е простичка и не е много интересна. Например за поета
Хуан-Рамон Хименес са казвали, че е монотонен и безинтересен, защото говори за
дълбоки истини, вместо да прави интересното на хората.

А мъжът какво мисли в случая? И той ли е напълно доволен от това, че
дамата до него му отрязва възможността за потомство?