Късно ли е да родиш на 40?

То си е до човек Титина. Или си такъв ,или не си такъв.
Престоят в чужбина не те променя ,а само те затвърждава .

Пък и как да попие, като реално тя е активно пишеща във всяка гореща тема тук, дори да няма никакъв житейски опит по въпроса.Точно като роднините си-знаеща и съдеща хората, вместо да живее собствения си живот.

Може би си права, все си мисля, че досегът до др култура, обичаи, нрави те прави по- опън майнд.

Искренно се съмнявам, че една жена/двойка с репродуктивни проблеми търси съчивствие. По-скоро търси да сподели. След като при първата бременност загубих бебето, ужасно се дразнех от вечното подпитване "какво стана?" (Това от българи в чужбина, но без никакво чувство за такт). И ограничих контактите, защото нездравото любопитство може да ти бръкне в сърцето.
Близка приятелка ме пита дали като идва в къщи може да вземе и детето си. Много ме изненада въпросът и, но явно хората виждат нещата по различен начин. Мен никога не ме е дразнела др бременна, бебе или дете....даже искренно им се радвах

Точно за това казах, че докато не ти дойде до задника може да си много велик на приказки.

Четох, четох и едва сега разбрах, че е било много хубаво да родиш на 23. И цялата тази пропаганда - да се установиш, да си направиш кариерата преди да родиш - е смешна. И чисто философски, добре за всички ще е да се върнем към по-старите възгледи - нормално е да се ражда първо дете преди 25 (както сега майките се връщат към естествена бебешка хигиена). Аз съм на 44, дъщеря ми е на 21 - има някои проблеми (десният й крак е с половин номер по-голям от левия, лекинко е бангьоз с лявото око, ама май само аз го забелязвам), но нищо драстично. Тя е дете на млада и здрава майка, забременяла и родила в статистически най-подходящата възраст. Че майка й е напредвала в развитието си с нея в скута си, не е кой знае какво. В крайна сметка стигнах до това, което исках на 18. Не помни и че е отгледана със секънд хенд дрехи, така както и децата на установените и заможните няма да помнят от каква марка са им били кроксовете, когато са били на 2 години.
На всички 40 годишни желая от сърце да забременеят и да родят, но според мен ще е добре да се върнем към старите възгледи - във всяко изследване за продължителност на живота печелиш точки, ако си родена от млада майка.
И да повторя - това, че родих на 23, не попречи на никого от трима ни да пораснем и да се развиваме.
И в крайна сметка изборът е между това да родиш децата си, докато си млада, и да им дадеш въжможно най-добрия старт откъм здраве, или да ги родиш по-късно и с по-лош здравен статус, но пък с по-добър финансов такъв.

 

Чела си малко избирателно.

Точно това е, че не всички 40 годишни майки стават такива само защото ей тъй са си се мотали и развявали и изведнъж решили да забременяват на 40. По-голямата част от тях имат далеч по-важни причини от това да са готови да са майки, или да са намерили подходящ мъж и баща на децата им. Има хора, обаче, които очевидно така и не го разбират, или просто си уплътняват времето като бръщолевят глупости, че и обиждат.

Това пък къде го прочете 

 
Или памперсите. Или ксероксите 

Ако детето на поне една 40 годишна майка не е бангьоз, каквото и да значи това, теорията ти издиша.

Не съм крайна в мненията си, но коя е целта, която една жена на 30+ може да има и раждането да й попречи да постигне? Това при положение, че дамата по-скоро смята да има деца отколкото да няма.
На мен ми издишат аргументите за образование (на 30+ продължаващото образование или професионални степени, сертификати.... не уплътняват повече от седмица-две на година) или професионални цели ми издишат. Няма нищо, което да не можеш да отложиш с година-две и да е фатално или да не можеш да направиш с дете в ръцете.
Лекарската професия е вероятно най-трудна, но дори там след 30-тата година си в състояние да помислиш за тези неща.
Задавам въпроса от позицията на МНОГО работеща жена. Никоя от близките ми връстнички без деца или партньор нито се чувства длъжна да ми обяснява защо, нито ще тръгне да ми обяснява, че професията й е попречила. Говоря за жени, реализирани и в Бг, и в Европа и в САЩ. Житейската ситуация на всяка от нас е различна, ама това споменаване на важни цели така и не го разбирам, а не е като да съм с основно образование и година стаж без договор 
Въпросът ми е искрен и добронамерен.

Аз не се сещам за по-важна причина от тия двете.

Тарталетче, пак не си разбрало 
Ей това имах предвид:

Моят отговор също е искрен и добронамерен: 6 години медицина след езикова гимназия + между три и шест (а може и повече) години специализация + още три до шест  години докторат, стават +30. Ако ще се реализираш в чужбина, преди влизането ни в ЕС,  още няколко години за легализиране на диплома и "доказване" и ето, станали 35+. Разбира се, не всеки има такъв професионален път, но замени медицината с друга специалност, специализацията с четири-пет години докторат, още три постдок, пак стават над 30.

Работата е там, че веднъж тръгнеш ли по този път, трябва да го извървиш, иначе става безсмислено. А пътят изобщо не е лек и трудно се съвместява със семейство и деца. Ето така изведнъж се оказваш на 35 без семейство и се налага да правиш избори и равносметки.

Друг вариант - второ семейство, с желание за дете, пак може да се окажеш на 30+ с желание за бременност.

+ ако не срещнеш мъжа/партньора, който да покрива изискванията ти. Налис е разбрахме, че заради едното раждане до определена възраст не трябва да го направиш от първия срещнат.

 Тая теория с "първия срещнат" ми е извънредно любопитна. Как се разбира, че петият срещнат е по-читав от първия или третия . Да не говорим, че и най- обещаващият има опасност да се чалне във всеки един момент и да ти вгорчи живота, нищо че години наред преди да се родят децата си е бил нормален. Разбира се нямам предвид мъжа на ССФ, той е идеален съпруг и баща во веки веков, в никакъв случай някакъв си " първи срещнат"...