Щастливи заедно с проектите на Махсун Кърмъзъгюл и колеги '28

пост на Милена 513 от 23 юни 2013 г.

Niyazi'yi terk eden Buke, şimdilik huzuru babasının kollarında bulur... Benim İçin Üzülme heyecan dolu yeni bölümüyle 22 Ekim Salı günü saat 20:00'de Show TV ekranlarında izleyicisiyle buluşacak!

Пред очите ми оживява необятното минало
             Любимата ми къде е аз къде съм?
            Каква беше вината ни че се разделихме така?
            Изгубил себе си.....
            виж в какво състояние съм,
            скръбта ми нарастна не се побира в мен....
            Хиляда пъти да протестирам за съдбата е малко.
            На насълзените очи забравили да се усмихват
            изпрати вест от щастието ти,
            камък на желанията.

много трупове ама и смеха е много

Сериалът определено ми харесва като замисъл, а още повече - като реализация: режисура, операторска работа, музика, оставащи в съзнанието сцени, невероятни актьори. Това, което не ми харесва, се отнася до всеки сериал – бавно, дълго, изисква много време, и аз се бях отказала да влагам толкова много време в гледане. Но тъкмо чрез тези недостатъци този жанр влияее на хората, влиза в съзнанието чрез ритмичността на епизодите, които се чакат, следят, сякаш заживяваш живота на героите и то за дълго време. Сега обаче се радвам, че не го пропуснах.
   Първо за някои символи:
„Бързо движещите се облаци” (тук се отнасят и други „движещи се”: реката, светещият нощен трафик на магистралата). Освен че придава драматичност на действията, този налаган пред погледа на зрителя символ има може би и друг смисъл. Едновременно с движението на облаците виждаме намясто стоящите/оставащи природни и културни обекти: планини, долини, градове и села, къщи, църкви, джамии. Една подсказка от  еп. 7 насочва към  тълкуване, което дава възможност за поглед и към други неща с вероятно символично значение.
В сцената в работилницата Ариф и Орхан обмислят с какво ще участват в конкурса за изобретения. Ариф обяснява как чрез изобретеното имената им ще останат записани в този „преходен свят”: „Учените (ще запишат имената им)...Този свят се върти, всичко преминава. Всички ние един ден се раждаме и един ден си отиваме, но някои неща от нас остават да живеят до края на света”. След което Орхан казва: „...че най-първо ще направим изобретението, заради човечеството. Да запишат имената ни.”
В тези думи, неслучайно сложени в устата на тъкмо тези двама герои, ми се струва, че е вложено основното разбиране на автора на идеята за сериала, изразена чрез образа на движещите се облаци. В този символ се събират на едно място статиката и движението. Движението – това е ходът на времето, на историята, в която участват хората, сменящите се едно след друго поколения и идеите, които ръководят живота им; всичко това е в процес на вечно обновление и промяна, символно представени от движещите се облаци - едни си отиват, идват други. В това е надеждата. „Отдолу” и в покой остават вечните неща: природните обекти, както и съотвореното във времето от човека „записаното в историята” – градове и села, църкви, джамии и катедрали, но също така и духовните ценности. Един пример за това е музиката на Кязъм Коюнджу, която слушаме във филма; ето, тя напр. живее и след него. Самото движение съдържа промяната, а това сме чували изразявано чрез различни образи: „Всичко тече, всичко се променя”, „Вятърът на промяната” и др., подобни на движещите се облаци.   
Промяната като движение се нуждае от средства за придвижване и тук лодката е друг символ, събиращ нашите герои, живеещи на брега на морето. Бащата на момчетата Авджъоглу е започнал да строи лодка, но не я довършил. Тя е като завет за Ахмед и Синан. По този повод малко преди разговора за изобретението, е сънят на Синан, в който Ахмед казва, че няма време и трябва да завършат лодката. „За мен няма време, батко, ти и да вложиш време, ще се окаже, че отдавна е отминало...” Ясен е преносният смисъл: лодката – при това „Надежда”, пусната в движение, ще позволи на героите да участват в „движението”, да бъдат активни в промяната на отношенията (Ахмед умря от убийство, заради честта на Шияр, да се надяваме, че Синан ще бъде този, който ще ни покаже един съвременен мъж в отношението си към жената). Веднага след съня Синан реши да замине за Истанбул, но любовта ще го задържи и ще видим как той ще приеме предизвикателствата и докъде ще стигне с лодката/„лодката” на мъжете от неговото семейство. Дали ще отплува или ще остане на брега (на същото място).
За Ариф и Орхан. Могат да се кажат много неща, но основното е вложено в обръщението „Асистенте!” Всъщност Ариф също е извън нормите – малко отвеян, отдаден на идеите си. Един симпатичен образ на обсебения от познанието. Науката разбира се е нещо различно, но има ли наука без любопитство, упоритост, отдаденост, каквито Ариф притежава? Този „професор” по жаждата за знание и можене има за „асистент” един физически и умствено ощетен от природата човек. В събирането на двамата е вложено виждането за по-слабите в обществото като „едни от нас”, като партньори, при което по-силният подкрепя по-слабия. Ощетеният физически и умствено от природата е „пуснат” от създателите на филма да прави всичко, което правят останалите хора: в създаването на изобретения, играе балет, радва се, страда, обича. Асистентско място, независимо за какво се отнася, е виждането на създателите на сериала за по-слабите в обществото. Живот заедно, без граници и кой, колкото може.   
    Трите „извадки” от обществото в Причерноморския район: селото, две „средни” градски  семейства и дома на един успял бизнесмен, съществуват като скачени съдове. Те празнуват заедно и скърбят заедно. Обменят помежду си брачни партньори (Буке е между тримата свои кандидати; Мерием и Бахар с Шахин; Бахар със Синан), поради което виждаме реакции по различни поводи в различните нива от и към героите, които реакции и поведение можем да съпоставяме. На първите две места е напълно валидно изказаното във „Видях слънцето”: докато мъжете воюват помежду си, страдат жените. И какво друго, ако не съперничеството между Шияр, Ниязи и Харун, незачитащо собственото и ясно изразено от самата нея желание, причинява страданието на Буке? Към което се присъединяват с реакциите и отношението си останалите, които са в близост до двойката. А Шахин, той като живее в съвременна къща и е облечен в модерни дрехи, има ли нещо общо с Шияр и какво? Помага ли материалният прогрес на хората да изживеят наследените стереотипи? Къде са добрите хора: при бедните или богатите, при традиционните или модерните, при старите или при младите? Поставени са много въпроси.
В ориентацията ще започна с нещо, което е ясно за разчитане. Шияр е типичен образ: първи братовчед, влюбил се в своята братовчедка, няма значение, че тя не го обича и обича друг, за което разбира се тя е виновна, той я ревнува, приемайки я за своя собственост; не получава подкрепа от баща си и прави това, което често правят мъжете по тези места: стреля на сватбата, за да убие накърнилия неговата чест. Във „Видях слънцето” Махсун Кърмъзъгюл ни показа корените на идеологията на войнстващото  мъжко поведение -  слънчевите култове и обричането в тях на малките момченца от  момента на появата им на бял свят. Така те се превръщат в господари,  в т.ч. и на жените, във войни. В НИЗМ има няколко, според мен нарочни, сцени, които препращат към филма, показват същата връзка и постигат това със същите както във филма изразни средства (Мъжете, превърнали се в черни сенки, на фона на оранжев залез. Не огрени от слънцето, а сякаш изгорели от него. Постигат се поне два ефекта: слънцепоклонниците изгубват своите индивидуални черти и се превръщат в контури; но също и в тъмни субекти, носещи смърт. На фона на слънчевия диск, пред който Рамо издига бебето, в началото на филма преминават черните сенки на военни хеликоптери.).
                                 [/b]
 Първата сцена е, когато Шияр избяга от годежа и той и неговият кон  бяха показани в черно на фона на оранжевия слънчев залез (1 еп., след 02.08). Друга сцена е преследването на Шияр, по време на която звучи сюитата от „Видях слънцето” и която завършва с монолог на Шияр, вменяващ вина на Буке (на жените винаги се приписва вина за действията на мъжете, вж. „Каква е вината на Фатмагюл?”): „Ако не беше обикнала него, а мен, нищо от това нямаше да се случи!...Аз умирам заради теб!” – 2 еп., след 01.07. (С насочения пистолет и репликите Шияр напомня много Мустафа Булут пред Нарин и Сердар в двора на Инджи, когато от подобна развръзка го спаси единствено епилептичният припадък.)
Подобно е заснемането на сцената от 1 еп., след 01.42., когато Енвер говори с Харун на брега и го моли: „Прости на Ниязи!” Но духът на отмъщението е обладал Харун. Двамата са заснети в черно с контури на оранжевия залез. Показана е връзката със слънчевия култ, но не така напрегнато; има известно отдалечаване. Освен това сцената е заснета от две редуващи се места на камерата: веднъж виждаме героите във фас на нормална светлина, а следващия път в гръб като контури на фона на залеза. Това  режисьорско и операторско виждане на героите ту на фона на слънцето, ту в нормална светлина поставя и пред зрителя въпрос: какво от традиционното мислене за мъжа е още живо в  Харун и какво е променено?
А Шахин, който е на голямо физическо и социално разстояние от Шияр, на какво разстояние по отношение на  манталитета е от Шияр? Защо тъкмо той носи това  страдание да не може да има деца, което същевременно е превърнато в тормоз над жените? В традицията привилегиите на мъжете имат условия и едно от тях е той да има много деца. И когато мъжът не може да отговори на това условие или по-точно тъй като никой не го е поставял под съмнение (в първата брачна нощ по време на сватбата е установена неговата потентност) и оттам нататък вината за липса на дете е изцяло върху жената. Медицината обаче изважда това на дневна светлина и тогава мъжете попадат в собствения си капан. Неспособността да имаш деца те прави „половин мъж” (по Зилян). И тогава пред Шахин има два пътя: този, по който върви като крие фактите, или пътя на Зилян: осъзнаване на други ценности. Образът на безмълвната Мерием схващам като мълчалива присъда над мъжете, принудили предишните поколения жени да мълчат за „срамния проблем” на мъжете си, знаейки или не за него. Но Бахар, която седи на най-долното стъпало, което достигна Мерием при падането по стълбата, ще продължи „случая”. И сега тя, за разлика от Мерием, не е сама; там долу ръка и подава Синан. За мен частта от 12 епизод, включваща спомена за падането по стълбата на Мерием и шамара на Бахар от Шахин по същия повод днес, е най-хубавият откъс от сериала от досегашните 36 епизода. Страхотно е замислено и изпълнено! А в крайна сметка се оказва, че съвременният Шахин носи вътре в себе си същите представи за мъжественост, каквито и предходниците му, но днес той се е превърнал и в тяхна жертва.   
И двата любовни триъгълника в момента имат проблем с възпроизводството: в единия той е на жената – Буке, а в другия – на мъжа.Интересно е какво ще се случи оттук нататък. Но е ясно, че в много отношения НИЗМ продължава идеи на М. Кърмъзъгюл по темата за мъжа и мъжкото в културата. На фона на всички други отношения между мъжете и жените, както и тези между поколенията.

На моите приятели

Понякога желая самота
желая да съм сам сама и ничия,
потъваща във бяла доброта,
далече от студени безразличия,

които във гърдите ме притискат,
душата ми разпъват, опетняват,
и сълзите не мога да устискам,
щом в мойте нощ и ден се появяват.

Понякога желая да избягам
щом мойто време тъй е омърсено,
но образи пред мен се появяват,
потръпвам сякаш, става ми студено...

И тези образи за мен са мили,
усещам спомени възкръсват стари,
бушуват чувства още незагнили,
дали ще ги забравя аз? Едва ли.

Те връщат ме отново към живота -
приятелите малко, но пък верни,
и знам и вярвам че са истински,
а не фалшиви или лицемерни.

И надига се в мен вяра във живота
със сила непозната досега,
протягам две ръце да ви прегърна,
Приятели, на вас благодаря!
за съжаление не знам кой е автора на това чудесно стихотворение,ако някой го е чел и знае кой е много моля да ми каже

Филмът "Can" (излъчен по Cinemax под заглавие "Дете на всяка цена")
е отличен с награда за най-добре представена авторска идея от Международния фестивал на независимото кино в Сан Себастиян (2011). Режисьорът Рашид Челикезер е и сценарист, и продуцент. Филмът разказва интересна история, която тук съкръщавам и ще посоча само нейното начало, включващо същия мотив както в НИЗМ. Младо семейство е бездетно по вина на мъжа. Никой от близкото им обкръжение, обаче не знае. Съпругът, неочаквано за жена си съобщава, че тя е бременна (пред техни семейни приятели). После, насаме я поставя пред свършен факт - договорил е с посредник покупката на дете от бедно многодетно семейство. Притисната до стената, съпругата трябва "само" да се прави на бременна и т.н. (по-долу: няколко линка към филма и за него).
http://yerlifilmizleme.blogspot.com/2013/03/can-2012-online-filmi-izle.html
http://www.youtube.com/watch?v=JhQaRlbkYEU
http://www.filmlinc.com/films/on-sale/can

Zeki Kayahan Coşkun ‏@zekikayahan 21h
Yarından itibaren 22.00-01.00 (Matrax) ve 16.00-18.00'de (Zekirdek) hafta içi her gün Show Radyo'dayım. Duyurmama yardımcı olur musunuz?
 Retweeted by Mahsun Kirmizigül