86th Academy Awards OSCAR'2013 –тема 2– Точно на прага на новия сезон

Специално за Джо. 

12 Years A Slave Movie Featurette - The Cast

Въх, Злате, сега вече ако не ги запомня, за смях ще стана .

Академията обяви заглавията на анимационните филми, които са заявили участие в надпреварата тази година. Няколко от тях още не са излъчени в ЛА, но вероятно ще го направят, за да отговорят на изискванията.


    Cloudy with a Chance of Meatballs 2
    The Croods
    Despicable Me 2
    Epic
    Ernest and Celestine
    The Fake
    Free Birds
    Frozen
    Khumba
    The Legend of Sarila
    A Letter to Momo
    Monsters University
    O Apóstolo
    Planes
    Puella Magi Madoka Magica the Movie – Rebellion
    Rio: 2096 A Story of Love and Fury
    The Smurfs 2
    Turbo
    The Wind Rises


Не знам, дали имате поглед в/у тази категория... Аз лично през последните две години въобще не съм гледала анимация.  

От всичките съм гледала само три - The Croods, Despicable Me 2 и Epic. За сега най-много ми хареса The Croods. Гледат ми се някои от другите, но чакам да ги пуснат с българско аудио заради невръстната аудитория вкъщи. 
   

Тези вече минаха по реда си у нас, не мога да кажа обаче кой би бил кандидат с реални шансове. Иначе съм абсолютен фен на Проклетника, Мяч, ти би го оценила

Благодаря, Geia, за препоръката. Ще опитам тази година да видя няколко анимации. И тази в това число. Двете части.

---

А сега - следващото интервю от поредицата на The Hollywood Reporter - със сценаристите.

---

И като сме на вълна сценарии - ето няколко от представените на вниманието на Академията, ако някой проявява любопитство.

Before Midnight
Rush
Mud
The Past
както и споменатият вече Despicable Me 2

Време е за Киномания 
http://www.kinomania.bg/index/schedule

Да повдигна малко темата с подборката - The Top 10 Extended Movie Takes.

Злате, то това по-скоро за "режисьорската" тема 
Но щом така или иначе сме на вълна "дълги кадри" и режисьорски решения, тъкмо на място идва поредната "кръгла маса" на The Hollywood Reporter

Права си, ама нещо не можах да я открия. 

Благодаря за поредната кръгла маса!  Ще си я изгледам следобяд.

Да се похваля, че имам билети за няколко филма от Киномания. Планирала съм един натоварен кино-уикенд.  
После ще "репортерствам". Да видим как ще се справя...

---

А сега поредната "кръгла маса" на The Hollywood Reporter - операторите.

Записвам се да ви следя , до сега съм изгледала само Затворници , страхотен филм и много силно представяне за Джейк и Хю. Обаче Хю ме впечатли повече с играта си, хем ме накара и да съчувствам и да неодобрявам героя му.

Чакам с нетърпение American Hustle и Dallas Buyers Club.

Проблемът ми с достъпа до интернет се реши, та мога да отчета гледаното на Киномания до момента.

Двата документални филма, които гледах в събота много ми харесаха. Макар че са много различни.

Лив и Ингмар (и в IMDb) е направен като типичен документален разказ - Лив Улман разказва, а разказът и е илюстриран с откъси от филми, снимки и пейзажни кадри на местата, които описва. Но е направен емоционално, не доскучава изобщо, макар че е бавен - ритъмът на филма следва ритъма на нейния разказ. Основно илюстрира, как връзката на Лив и Ингмар рефлектира във филмите. Реплики, сцени, диалози, които почти напълно се припокриват със събитията от нейния разказ. Единственото, което не ми хареса, беше финалът - през целия филм документалните материали от реалния живот бяха много малко... и изведнъж в края струпаха ненужно количество снимки на тях двамата. При това след края на разказа на Лив, който беше много емоционален, беше чудесна поанта и щеше да бъде идеалният финал, според мен.

Тъй като филмът е от 2012, оказа се, че все пак го има в тракерите - за любопитните прилагам магнет от КаТ.


Странно е да се казваш Федерико (и в IMDb) - коренно различен подход. Филмът не разказва, а показва. Направен е като драматизация - при това всичко е снимано разностилово, с редуване на черно-бели и цветни откъси. Коменарите са забавни. Филмът ми беше изключително забавен и радост за окото. Тук финалът пак е по-документален от филма, защото е монтаж от кадри на филмите на Фелини. Но направен много въздействащо, според мен.
Този не съм го намерила в тракерите, но ще продължа да го търся - мисля, че си струва да го видите.

Затова пък третият документален филм, който гледах в неделя -  Рудолф Нуреев: Метежният демон, въобще не ми хареса. Повествованието беше разпокъсано. Водещият на моменти се любуваше повече на себе си, отколкото на героя на своя разказ. Някои неща се повтаряха многократно, а други липсваха видимо. Аз не съм познавач на балета, нито на биографията и творчеството на Нуреев, но дори аз знам от обща култура за сексуалната му ориентация, а затова не беше казано нищо. Както и нищо не беше казано за причините за смъртта му. Всъщност за четящите руски давам линк към Кинопоиск - единственото зрителско мнение на сайта почти изцяло се покрива с моето.

Сега и трите игрални:
Огледала: Марина Цветаева (и в IMDb) - ме свари неподготвена, защото аз погрешно бях решила, че ще е също документален... И така изненадана си останах до края. Доста мрачен филм. И достатъчно ексцентричен разказ за една ексцентрична натура. Не всичко ми хареса във филма, но актрисата в главната роля е добра. Бих препоръчала филма на любители на поезията на Цветаева. Все някога ще го качат в нета - или като торент или за онлайн гледане.

Иконом на седем президента (и в IMDb) - ме остави съвсем равнодушна. Както към борбата на афро-американците за правата им, така и към съдбата на главния герой. И това - въпреки играта на Форест Уитъкър и на Опра Уинфри. Лий Даниелс е направил толкова протоколен филм, колкото дори и Спилбърг не мога да обвиня, че е правил. Щото при Спилбърг към "протоколното" все има по някой + / я сантименталност, я хумор, я нещо друго. Тук не намерих +са, който да оправдае протоколността в моите очи. И цялата плеяда именити актьори, които не знам защо са били избрани да играят президентите, на практика само ме разсейваха - в 85% от случаите виждах актьора и не виждах образа, който уж трябваше да пресъздаде.

Синият е най-топлият цвят (и в IMDb) - ми хареса, но не мога да кажа, че чак ме порази. Филмът е дълъг и почти изцяло сниман в близък план. Това е една от основните причини според мен да бъде възприеман толкова емоционално - няма начин да не съпреживяваш чувствата на героинята като непрекъснато се вглеждаш отблизо в лицето и очите и. А Адел наистина играе чудесно. И партньорката и също, но Адел за мен е определено звездата на филма. Без нейното наситено, емоционално и искрено изпълнение филмът изобщо нямаше да бъде това, което е - притча во язицех за киноманите месеци наред. Някой от критиците в ревютата, които снощи прехвърлих набързо, казва, че точно за такива изпълнения като нейното е измислено понятието breakthrough performance. И съм напълно съгласна.
Що се отнася до прословутите секс-сцени - ами не усетих чак толкова тяхната нужда за сюжета в този им вид. В смисъл - да, трябваше да има, трябваше да са достатъчно откровени. Но не ми бяха нужни и трите, както и не беше нужно според мен да са чак толкова дълги.


Довечера ще приключа фестивалния уикенд с филма на Джармуш.

Напълно съм съгласна с теб за всичко,  особено за Адел  

Направих си труда и преди да отида на филма прочетох комикса...
Кешиш е интерпретирал материала доста свободно някои промени ми харесаха, други не.

Ще започна с минусите според мен,
- в един момент тези близки планове ми дойдоха в повече, започна да ми прилича на емоционално изнудване от страна на Кешиш
- Леа Сейду през цялото време ми напомняше на Мел от най-първия Биг Брадър и искам, не искам ми беше дразнител... голям дразнител
- секс-сцените - просто ми бяха прекалени... и както самата авторка твърди абсолютно нереалистични, в тях е най-фрапиращото за мен разминаване с първоизточника - внушението което ми предадоха е много различно от това на комикса.
Допълнено - краят, сигурна съм, че на журито в Кан много им е харесал, на мен - не, категорично комикса е с по-добрия край

Харесаха ми без уговорки - определени сцени, които няма как да ги има толкова нюансирано в комикс от 150 страници -сцените в парка, сцените с децата, сцената на тормоза пред училището и двете вечери със семействата.  
Допълнено Картините - моментите в които Ема рисуваше, ме върнаха 20 години назад на Киномания, когато гледах Красивата Драка

Като го proceed- на след още ден-два ще се сетя за още неща.  


Благодаря за Лив и Ингмар ще им се насладя още тази вечер  


ps Докато съм още на тази вълна трейлъра на Нимфоманка на Ларс фон Трир

Е, да кажа няколко думи и за Само любовниците остават живи (и в IMDb)
Филмът е метафора на идеята, че днешният ден не може да стъпи и на малкото пръстче на "доброто старо време", но е много различен от "Полунощ в Париж" като подход и настроение.
Двамата главни герои + третият по-малко главен са дърти вампири-циници, които намират само кусури на настоящето, но пък не си мърдат пръста, за да го "оправят". Напротив - героят на Том Хидълстън дори напълно съзнателно се затваря от света около себе си.
Пълно е с метафори и симпатични препратки, които предизвикваха усмивки у зрителите. Именно усмивки, а не смях. Беше забавно да се наблюдава реакцията в залата (между другото - след "Синьото" и на този филм имаше доста млади хора). Лек смях следваше всяка историко-културна препратка... колкото да докажем сами на себе си, че знаем за какво иде реч.  
Точно тази страна на сценария ми изглеждаше снобска, но именно снобарското беше забавно. И именно от него следваха реакциите на публиката.
Освен това останах с впечатлението, че на самите актьори им е забавно.  
И както вече казах в една-две други теми - изглеждаха като родени в тези роли.

Иначе е бавничък - ама какъв да е като следва ритъма на живот на героите си, които са обзети от досада, носталгия по миналото и погнуса от настоящето... На всичкото отгоре имат проблеми с продоволствието    


Честно казано, като излезе в торентите, ми се иска да изровим от дълбините на форума "кино клуба" и да го поразчепкаме по-обстойно. Дори да направим паралели с филма на Уди...