Каси,по кои харпии въздиша ССФ?
По мен, пурко, голяма драма каситска
Как пък поне веднъж не се харесах, за да разреша да ме снимат.
- Публикувана: 20 окт. 2013, 16:26 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2013, 23:03 ч.
8 причини да си хванеш дебеланка за гадже
Каси,по кои харпии въздиша ССФ?
По мен, пурко, голяма драма каситска
Аз мисля, че зависимостта е обратна, особено ако не си фотогенична по принцип (и аз не съм). Като се види човек на кофти снимки и се сдухва. Но пък сред стоте гадни ако се получи някоя хубава, много добре действа. Така че снимай се на поразия, чисто статистически все на някоя ще излезеш добре и после само нея ще си гледаш
Аз пък се харесвам. Знам, че не съм красива, нито пък с перфектно тяло и мерки, но за 30 години се научих да се харесвам. Туй то, имам някакво излъчване, така че донякъде компенсирам липсата на красота. Ето, по-умен човек от мен го е казал:
“Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”
― Димитър Димов, Поручик Бенц
“Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”
― Димитър Димов, Поручик Бенц
Аз съм виден комплексар и никога не съм се харесвала, макар че не страдам от липса на внимание и коплименти
, за това и не се снимам.То тези, които не страдат от липса на комплименти, обикновено си ги просят сами. Така, импулсивно комплименти рядко се раздават. Обикновено са нещо в отговор на "Муци, дебела ли съм, бее?", "Ау, днес косата ми е ужасна! Тая рокля колко зле ми стои! (с подтекст, моля ви се, разубедете ме)... Комплекси, ама съчетани с егоцентризъм, е равно на attention whore.
Аз пък смятам, че ако почна да задавам такива въпроси "Дебела ли съм?", "Грозна ли съм?" ще привлекат впиманието на хората върху нещо, което преди въобще не са го забелязвали. Да не говорим, че не обичам да се изкарвам слаба психически и комплексирана.
То всеки си има комплекси, някои ги избиват, други не ги показват, трети се опитват да ги променят.
То всеки си има комплекси, някои ги избиват, други не ги показват, трети се опитват да ги променят.
Еми, нормално, всеки си има някакви комплекси, ама повечето хора гледат да не занимават прекомерно околните с тях. Все пак, на света има прекалено малко хора, които да са дотолкова значителни, че светът да се "върти" около тях. Това да не показваш слабостта си, също се приема като някакъв вид добро възпитание и зрялост. Затова примерно, когато някой изведнъж започне да циври на публично място, на повечето хора им е неудобно и са готови на доста, за да го накарат да спре. Обаче има и една малка бройка хора, които спекулират много успешно с показването на слабост и демонстрирането на комплекси.
Не е задължително една жена да прилича на многократно употребена труженичка, за да бъде сметната за хубава. Колкото и да й е странно на Помпадур.
Визирах прекалено самонадеяните без покритие и нон-стоп мрънкащите пък съвсем нормално изглеждащи.
.От друга страна, и красивите хора могат да са комплексирани. Комплексите се формират в тийнейджърските години, а не всички красиви жени са били красиви момичета.
