Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Колко често сте изпускали децата си? Случвало ли им се е да паднат от леглото, количката и т.н.? Как се чувствахте след това?
Какво е подходящото поведение при учене на детето да ходи?
Какво е мнението за воденето на детето за ръчички по време на процеса на учене да ходи?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Колко често сте изпускали децата си? Случвало ли им се е да паднат от леглото, количката и т.н.? Как се чувствахте след това?
-
Какво е подходящото поведение при учене на детето да ходи?
Мненията за подходящия подход при учене на детето да ходи варират. Някои майки предполагат, че трябва да се остави детето само да изследва и експериментира с ходенето, като използва мебели за опора и приема паданията като естествена част от процеса на обучение. Други смятат, че воденето за ръка може да създаде зависимост от помощ и предлагат вместо това да се насърчи детето само да развива умения за баланс, падане и изправяне.
-
Какво е мнението за воденето на детето за ръчички по време на процеса на учене да ходи?
Мненията относно воденето на детето за ръчички по време на процеса на учене да ходи варират. Някои родители смятат, че това може да доведе до зависимост от помощ, докато други го разглеждат като инструмент за подпомагане в учебния процес. Важно е обаче да се има предвид, че всички деца са уникални и може да изискват различен подход.
-
Какво е подходящото поведение при падане на дете?
да си призная, днес за пореден път изпуснах бебето си, в смисъл учим се да ходим (хванати за ръце само!) и като стигнем до някъде тя спира и се пуска сама от ръцете ми, подпира се на стената (примерно) и после се обръща много рязко и аз докато успея да я хвана тя вече е тупнала на земята. Лошото е, че си удари главата, друг път пада на дупе и после става и продължаваме да ходим. Всеки път щом тя се удари и аз не съм реагирала адекватно се упреквам до небесата, почвам да и се извинявам, и да и обещавам, че това повече няма да се случи. Чувствам се ужасна майка 
. Кошчето го ползвам и в къщи вместо шезлонг. Та сложила съм я в кошчето със сгънат сенник, решавам да я местя в другата стая, при което вдигам сенника (нали е и дръжка, та да вдигна коша), но в момента, в който я вдигам сенника се сгъва (не съм го щракнала добре) и бебето се претъркулва на долу. Добре, че рефлексите ми се оказаха доста бързи и успях да я хвана преди да падне. От тогава на сам е задължително с колани без значение дали съм я сложила за 1 мин. или за 30 и сенника се проверява поне 100 пъти преди да я вдигна. Определено вече си имам обеца на ухото... 
Добре, че се захванах да чета. 
Много "изпускания" сме имали. Колкото и да внимава човек мъничетата са много бързи. 
.