Колко пъти сте изпускали бебетата си?

  • 4 854
  • 55
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 215
Не съм изпускала бебетата си. Не съм ги водила за ръчичка, сами си проходиха. За мен всичко свързано с двигателното развитие на бебето трябва да се инициира от бебето, не трябва да се насилва. Когато е готово ще направи всичко.
Това е и моето разбиране и затова не съм водила за ръчички детето си.

# 31
  • в огледалото на живота
  • Мнения: 8 196
Пускам темата от срам  Embarassed Banghead да си призная, днес за пореден път изпуснах бебето си, в смисъл учим се да ходим (хванати за ръце само!) и като стигнем до някъде тя спира и се пуска сама от ръцете ми, подпира се на стената (примерно) и после се обръща много рязко и аз докато успея да я хвана тя вече е тупнала на земята. Лошото е, че си удари главата, друг път пада на дупе и после става и продължаваме да ходим. Всеки път щом тя се удари и аз не съм реагирала адекватно се упреквам до небесата, почвам да и се извинявам, и да и обещавам, че това повече няма да се случи. Чувствам се ужасна майка  Cry
Колко пъти сте изпускали децата си? Падали ли са от спалнята, количката и др.? Как се чувствахте след това?
Преди да отворя темата се шокирах от заглавието...приех го в буквален смисъл.... Simple Smile
За падане-един път се преобърна от от спалнята за секунда докато се обърна.. и това беше .
При ходенето -абсолютно своенравно беше човечето и не искаше помощ от никъде и никого.Бързо се научи на тази гимнастика/естетствено след някое друго тупване/

# 32
  • Мнения: 926
Пускам темата от срам  Embarassed Banghead да си призная, днес за пореден път изпуснах бебето си, в смисъл учим се да ходим (хванати за ръце само!) и като стигнем до някъде тя спира и се пуска сама от ръцете ми, подпира се на стената (примерно) и после се обръща много рязко и аз докато успея да я хвана тя вече е тупнала на земята. Лошото е, че си удари главата, друг път пада на дупе и после става и продължаваме да ходим. Всеки път щом тя се удари и аз не съм реагирала адекватно се упреквам до небесата, почвам да и се извинявам, и да и обещавам, че това повече няма да се случи. Чувствам се ужасна майка  Cry
Колко пъти сте изпускали децата си? Падали ли са от спалнята, количката и др.? Как се чувствахте след това?
Преди да отворя темата се шокирах от заглавието...приех го в буквален смисъл.... Simple Smile

Виждала съм как татко изпуска бебето си от кош за кола, бебето мисля, е беше на около месец и нещо. За щастие нищо му няма, но бях изтръпнала като го видях  Grinning

# 33
  • Варна
  • Мнения: 25 823
Много пъти е падал. Какво значение има дали ще се води за ръка или не по отношение на падането? Моят върви прекрасно, въпреки това навън много държи да ме влачи след себе си. Е, да не му подавам ръка, защото така трябва ли? Падал е и преди да проходи и след това. Докато пълзи се е подхлъзвал и се е размазвал по пода, вървейки е залитал и се е удрял в стената и т.н. Това, че не се води за ръка изобщо не означава, че няма да преплете крака, докато се подпира за някоя мебел и няма да се изтърси. Не може да се предотвратят паданията, поне не всички.

# 34
  • Мнения: 44
Мен ме стресна заглавието  Laughing

Аз му помагах докато прохождаше, държах го за ръка, имало е доста падания, но пък като започнах да го оставям сам, много по-бързо се научи.

# 35
  • Мнения: 64
Аз щях да изтърва дъщеричката си от кошчето за колата smile3555. Кошчето го ползвам и в къщи вместо шезлонг. Та сложила съм я в кошчето със сгънат сенник, решавам да я местя в другата стая, при което вдигам сенника (нали е и дръжка, та да вдигна коша), но в момента, в който я вдигам сенника се сгъва (не съм го щракнала добре) и бебето се претъркулва на долу. Добре, че рефлексите ми се оказаха доста бързи и успях да я хвана преди да падне. От тогава на сам е задължително с колани без значение дали съм я сложила за 1 мин. или за 30 и сенника се проверява поне 100 пъти преди да я вдигна. Определено вече си имам обеца на ухото...

# 36
  • Мнения: 13 402
Влезнах в темата шокирана от заглавието.  Shocked Добре, че се захванах да чета.  Peace Много "изпускания" сме имали. Колкото и да внимава човек мъничетата са много бързи.  Grinning

# 37
  • Мнения: 334
Никога не съм я изпускала. Държането за ръце за мен не е естествено прохождане на детето. Никога не съм я  държала за ръце да ходи. Проходи сама придвижвайки се по цекциите и мебелите, след като се научи сама да пълзи и изправя.

# 38
  • Мнения: 42
Срам не срам и аз да си кажа.  Grinning Не съм изпускала бебето си, но миналата седмица го оставих в шезлонга, докато се изкъпя, предвид това, че не е много подвижно и дотогава не бяхме ползвали колани. Та къпя се аз на отворена врата на банята и чувам мрънкане, при което излизам и гледам бебока по корем на земята, успоредно на шезлонга по дължина, гушнах го както бях мокра и в мига спря да плаче, разсмях го, олекна ми!!!

# 39
  • Мнения: 3 241
Е, шезлонгът е ниско поне.

Но го вързвайте, дъщеря ми на тази възраст се обръщаше на всички посоки и спряхме употребата на шезлонг, защо се опита да се захлупи с него.

# 40
  • Мнения: 1 634
3-4 пъти имахме дори и цицини. Няма как да го опазиш, колкото и да се стараеш  Peace

# 41
  • Мнения: 43
Не съм изпускала бебето си... Засега. Ние сме на падания тип талпа в кошарата, защото се изправяме, но там обяснявам ( не знам колко поема), не я предпазвам.

# 42
  • Мнения: 4 875
Много рядко съм държала децата си за ръце да ходят.

Обезопасявам наоколо - без достъп до ръбове, стълби, режещи и дребни предмети - и ги пускам да лазят, да се изправят, да падат.

За няколко седмици подобна свобода напредват доста и с ходенето, и с пазенето от падане.  Peace

# 43
  • София
  • Мнения: 478
Много пъти съм ги изпускала, и големия и малкия - оцеляха децата с такава майка като мен Laughing.
Сега сериозно - най-тежкото падане на малчо беше около 6-7 месец: оставила съм коша за кола върху кухненския стол и двамата с брат му се суетим нещо около него. Какво направи това дете, така и не разбрах, но приключи по очи на пода, коша върху него (защото беше закопчан) и стола отгоре.
Сърцето ми слезе в петите! Добре, че се разрева след първия момент на стрес, та разбрах, че е жив!
Иначе паданията от спалнята не ги броя - беше му редовен номер да се изтъркаля за секунди и да се чуе звучно "ТУП".
И сега продължава да посреща земята с глава като пада, това да се подпреш на ръце/дупе, за нищо го няма. Притеснява ме по принцип, но гледам да не си го слагам много на сърце - все ще се научи някога как се пада, дано само да не е по страшен начин Praynig.

# 44
  • Мнения: 381
И аз поредната влязла в темата шокирана от заглавието Laughing

Колкото повече помагаш на детето в прохождането, подаваш му ръце и го хващаш преди да падне, толкова по-малко то разчита на себе си. Добре е първо да се научи да пада и да се изправя самО, и след това да ходи. Моят син започна като на DreamingMyDreams - изправя се в кошарата, пуска се и пада като талпа, след известно време започна да пада само по дупе или на ръчичките. После започна пускането на пода, сам се изправя, постои подпрян на мебелите и тупне по дупе, постепенно започна да се придвижва, подпирайки се. В един момент му дойде смелост и започна да се придвижва бутайки уолкъра, но аз бях спокойна, че изгуби ли равновесие, ще си падне по най-лекия за него начин. След това много лесно проходи самичък и не е имал никакви сериозни удари.
Да вдигнеш детето да ходи за ръце, преди да се е научило самО да пада и да го пуснеш, за мен не е правилно. Също така не мога да приема, че ще се скъсва от рев, ако не му дадеш ръка, нямате ли други забавления и играчки? И другите майки сме гледали прохождащи деца, знаем как реват, когато им е скучно, но знаем и че винаги се намира начин да го заиграеш.

Общи условия

Активация на акаунт