Късно вчера близо до една от спирките на метрото седеше дядо, който свиреше на акордеон. Може и да сте го виждали. Различното обаче беше, че до него по един старомоден и чаровен начин танцуваше баба, засрамено навела очи. От време на време надигаше глава, усмихваше се кратко и бързо скриваше лицето си надолу. Личеше си, че много се срамува. Сърцето ми веднага се развълнува, но циникът в мен започна да спори с него. Имаме цял един живот да работим, планираме, спестяваме затова всеки получава "утре" резултата от това, което е направил "днес, но така ли е наистина? Мислите ли за това какъв ще бъде вашият живот когато сте над 60г.?
Преди години, докато си вървях из София с един приятел, видях седнал на земята, просещ клошар. Беше зима и гледката беше наистина ужасна, той седеше на земята, стар човек, дядо. Дадох му някакви пари и, когато се отдалечих достатъчно, казах на приятелчето "Боже, какво ли се е случило с този човек, че е стигнал дотук". "Поредица от грешни решения", отсече той, а беше социален работник и въобще. Не знам обаче доколко човек може да е 100 % убеден, че държи нещата под контрол и в дадения момент взема правилното решение. Има измами, има заболявания, които те изхвърлят от играта, има неща, от които повече не се съвземаш.
А иначе, не мога да си се представя на 60. Особено след първото тримесечие на тази година, когато два пъти бях на ръба на живота. Но иначе как знам, че нещо, което правя днес, няма да ме прати на мястото на танцуващата баба? Кой може изобщо да бъде сигурен?
, не са добре със здравето и буквално св експлоатират сами при положение ме нямат грижи по отношение на мен и мога дори да потвърдя че се възхищавам на живота , който родителите на партньора ми живеят - удоволствие и спокойствие , а аз не мога да разбера моите родители?! 
С две думи - далечна работа ... Абстрактна чак ... 
