Продължителност на връзката

Единственото, което лично за мен е различно, че аз съм единствената жена в живота му, на която е предложил брак. Иначе с какво щях да съм по-различна от останалите? Говоря за отношенията много преди детето, то си е отделно.
Наистина има хора и с по 2-3 брака, но пак тези 1-2-3-ма са значили нещо повече от останалите.

Не го приемайте лично, не казвам, че това наистина е така, просто това е моето усещане, за моите отношения 

Мхм... ми то си звучи като бизнес тоя брак, не толкова като продължение на любовта.
Не го приемай лично, не искам нищо лошо да кажа, повярвай ми.
Казвам го, защото масово жените изтъкват тази причина.
Аз имам друга теория по въпроса
Не искам да се женя с мисълта, че като се разведа ще бъда осигурена. Ма аз съм си намерила работа, която да ми носи достатъчно доходи, за да не завися от мъж...който и да е мъж.
Факта, че мъжа ми е признал детето си за свое, автоматично го осигурява, ако се разделим.
От моята камбанария си гледам, факт. Мисля, че някой ден и да се оженим, и да не се оженим, няма да има никакво значение, защото сме си доказали вече, че сме един за друг, ние сме семейство,  имаме деца, грижим се един за друг, както и за тях.

Бих сключила граждански брак, само ако смятам да участвам финансово в нещо общо с мъжа ми. Иначе и да подпиша, нищо негово няма да стане мое след евентуален развод, нито нещо мое ще стане негово. Бракът защитава моята част от общото.

Е нали двама души като се съберат,  започват да изграждат и бъдещето си заедно - то неизменно включва и материални придобивки
Моето мислене напълно съвпада с това на Тарталет и не считам и не мисля на брака като на бизнес За сведение - финансово обезпечена съм и мога да гледам и трите си деца сама - без проблем и дори да ми остават спестявания.

Говоря за големи материални неща - жилища, собствен бизнес. Перални и тостери не си ги търся. Ние жилищата си ги имахме преди да заживеем заедно.
Но ако двама живеят заедно и заедно изплащат ипотека без брак, е много тъпо жилището да е само на името на единия. Познавам такива двойки.

Виж,в България то и смисъл няма...щото с един 80 лева издръжка...все тая.Аз не живея в България и тук се гледа за всичко.Не само за раздяла,ами и за всякакви лоши стечения на обстоятествата.Аз смятам,че като партньор в живота имам право да му бъда наследник и той на мен.Все пак едно цяло сме,така трябва и пред закона за да не стане:Ама ние живяхме заедно 20 години,аз съм работила и изграждала заедно с него,защо сега давате всичко на брат му и сестра му'' примерно.
Не всичко е идилия и ''ние сме си супер,само любов ни трябва'' - живеем в цивилизация и има закони.

Ние сключихме граждански брак на 7-та година от връзката ни и на 6-та от съвместното ни съжителство. Аз съм противничка на брака по принцип, имам си причина да бъда такава, както си имам причина и да взема решение за сключване на брак.
Изключително прагматична личност съм, та такива мелодраматични изпълнения като падане на колене пред избраницата на сърцето, пръстен с диамант, сватбени пътешествия и т.н. и т.н. ми предизвикват позиви  , буквално. Дори и вездесъщата бяла рокля не е валиден аргумент за мен, защото съм лекинко обсебена на тема рокли и ако зависи от мен ще се гледам в нова бяла рокля всеки ден. Даже като минавам покрай сватбени магазини, с мъка се удържам да не вляза и да изпробвам всички рокли  
За мен любовта си е любов и е задължителен елемент във връзка, в която се отглеждат деца. Но бракът си е сделка и то такава, която защитава материални и финансови интереси. Друг е въпросът доколко бракът в БГ изобщо защитава интересите на децата и майката, ама не ми се навлиза в тази тема.
Да, добре е жената да е в състояние и сама да осигури грижите (вкл. като средства) за децата си, ако се наложи. Но аз не се считам застрахована от нищо и в този смисъл за мен бракът е удачна сделка. И далеч не се имам за толкова широко скроена, та ако се заразделяме някой ден, да си тръгна само с дрехите на гърба  , щото нали по любов сме се взимали и трябва с едната гола любов да си останем. Не очаквам това и от съпруга си, тъй като двамата имаме принос за материалното добруване на семейството ни. Споменах ли вече прагматичността  

Интересно е как се променя човек с опита и как може с годините мнението му да се обърне на 180 градуса... Аз едно време (преди 8 год.) като се жених бях твърдо "за" брака. Струваше ми се безумно, несериозно и безотговорно да се живее без брак. Опита обаче показа, че изобщо не е така. Сега даже смятам, че е по-разумния вариант. Индивидуално е разбира се. А че бракът е бизнес това е ясно. Нямам предвид, брака по сметка. Искам да кажа, че любовта си е любов и е добре да я има за успешна връзка (без значение със или без брак). Просто единствената разлика между съжителство и брак е чисто икономическа и юридическа. Та за това според мен от това кой какво има и какво смята да придобива в бъдеще се определя коя форма е по-подходяща за него.
А иначе за продължителността на връзката... наистина няма рецепта. Нашата беше неприлично кратка (3 седмици след запознанството живеехме заедно и след 5 мес. се оженихме  ), което не беше разумно. Но пък познавам хора с 40 годишен успешен брак, оженили се на втората седмица след запознанството. И хора с неуспешен брак, сключен след 10-годишна връзка. По-скоро е важно да познавате добре, а това е много индивидуално за колко време става.

 И аз така смятам. Как ли пък няма да заживявам с някого веднага без да го знам какъв е, що е, и да се премествам насам-натам.
 С мъжът ми заживяхме заедно след като си купихме свое жилище. Преди това всеки си живееше у тях и се срещахме като гаджета и пътувахме заедно доста..

шшш,че сега ще дойде Човечето да ти обясни как не си права

Катрин Деньов го е казала кратко и ясно: "Най-добрият способ да съхраниш любовта на мъжа е да не се омъжваш за него." 

Ааа, не. Това си е лично решение. Ние сме от нетърпеливите и сме като залепени и до днес,  но в чуждите работи не се бъркам 

Това не пречи пак след 3 години примерно връзка като тийнеджъри,да заживеете заедно и да осъзнаеш,че човекът в когото си се влюбила,всъщност не е същия човек.
Тук има много форумки,омъжили се и развели така...защото заживяли заедно чак след сватбата и изведнъж съпругът се оказал съвсем друг човек.

"Зад печката над тенджерата" пък си се забавляваме страшно много заедно всеки път от 2 години съжителстване насам. Това не ми пречи обаче на мен да се наконтя, а на него - да запали колата и да ме заведе някъде
Ние излизахме около 3 седмици уж невинно и съвсем приятелски  И така до първата целувка... След това един месец плааавно се пренасях у тях (както и да ви звучи това  ). Просто той не искаше да ме пуска да си ходя, а на мен така да не ми се тръгваше. Това, от една страна, ме притесняваше (познавахме се иначе от 8-9 месеца преди това), от друга обаче, сякаш ни най-малко не ми дремеше. Много странно нещо, а уж бях от хората, които обичат личното си пространство, своите си малки странности и навици предпочитах да си ги имам само за мен. Да, ама не - от битовизмите до хобитата всичко сме си сподели и изживяваме заедно с удоволствие, колкото и да ми се струваше някога, че по този начин хората се задушават.