Синът ми бе пребит в училище...

Това, че се е стигнало до бой между момчета, не означава задължително, че което и да е от тях е побойник. Трябва да се съберат и да се разберат помежду си. Те ще продължат да учат в едно училище и да живеят в един град, определено не е нужно родителите да всяват допълнително напрежение и неприязън между тях. Ако се установи със сигурност, че единият случай е неспасяем, тогава родителите могат да се намесят. Не питайте само детето си, поразпитайте и други деца, които познават и двамата. Децата са склонни да послъгват и да прехвърлят вина, когато се страхуват, че могат да изпатят. Между другото, братовчед ми се беше сбил с друго момче, когато беше на 12, имаше избит зъб, другото момче също беше пострадало, до ден днешен са изключително добри приятели. И двамата са свестни момчета, но познанството им започна с бой, Бог знае защо. Родителите тогава така процедираха - събраха ги заедно и ги накараха да се изяснят.

Пълни глупости, баща ми и братята му са били жестоко бити от баща си, точно затова нито един от тях никога не е посягал на децата си.

Абе аз нали ви казах. Боя не води до бой, точно обратното е. Когато разбереш как се чувства бития, няма да искаш да причиняваш това нещо на друг. Или поне това е основната логика.

Жестока логика. И кога да ги опухаме яко, че да не се бият?

Побойниците сред децата, в/у които имам наблюдения са деца, които редовно получават порция бой и не им се разрешава всичко.
Логиката ти не винаги е правилна. Това, което описваш е само едната възможност, но тя е по-рядко срещана. Често, за да оцелее психически, изпитва нужда да си го изкара на по-слабите от него - в началото съученици, после жена, деца. А и просто го приема за нещо нормално, начин за разрешаване на проблеми.

Писах, че е ПО-ВЕРОЯТНО, а не, че е задължително, и писах защо - защото поведението се препредава в съответната среда, не се разпространява в другите среди, всяка среда си има коректив и няма как ей-така да тръгнеш да се биеш в училище, само и единствено защото баща ти и майка ти те шамарят. Това е същото като някой да те набие в училище, а ти да си го изкараш на семейството вкъщи. При сегашната агресия в училищата според вашата логика е пълно с пребивани деца. Аз не виждам пребивани деца, виждам злобни деца, научени да се бият за всяко химикалче от 30-стотинки, а това не е от домашно насилие.

Като не виждаш не по-далеч, а дори и носа си. Обясни се подробно, че не е въпросът в чипса.
Аз пък виждам една глутница майки, които викат - Разпни го.

merry_shelley, моите уважения за изказването.   

Знам, че казваш, че е по-вероятно, а не задължително, но не съм съгласна. Дете, което е мачкано у дома, е твърде вероятно да не позволява да бъде мачкано навън. Тоест, у дома някой излива агресията си върху него, навън то излива насъбраната агресия върху други, може и да не излива насъбрана агресия, а просто да не допуска по никакъв начин да бъде мачкано И от други, което пак го прави участник в сбивания. В общи линии всичко е възможно и вероятно. Единственото, което има значение е, че едно сбиване не е показател за лошо домашно възпитание или неспасяем побойник. Вероятно ще бъда криво разбрана като ползвам следното клише, но - момчетата се бият, момичетата се карат и интригантстват. Част от израстването е, важното е да си остане част от израстването, а не доживотно поведение.

Абсолютно е така. И тук вече идва ролята на семейството.
Момче с наклонности да посяга не го прави за първи път на 14. Момиче-кавгаджийка и упражняваща тормоз не си показва рогцата на 14. Личното ми мнение е, че на 14 много добре знаят какво правят и когато вербално или физически навлизат в чуждо пространство не го правят без да искат.

Не съм казал че трябва да ги опухваме, просто като не ги опухаме те ще опухат някой. Опухването не е убиване от бой а по агресивно поведение на родителите от време на време и по някой по лек тупаник периодично (чисто профилактично).

Истината е някъде по средата! Глупаво е да отричаме напълно дърпането на уши, пошляпването, сериозните наказания и възпитателни мерки. Оставете ме мен, че съм седяла с часове на боб, да се абстрахираме от това. Забелязала съм и от работата ми като детски възпитател, че много, ама много малко родители успяват да прилагат правилно т.нар. нови възпитателни мерки където изобщо няма физическа намеса или сурово наказание. Ами просто децата от това, което съм виждала не уважават особено родителите си. При идването им за прибиране често започва едно лигавене, едно отговаряне, едно непослушание и родителя не прилича на родител, а на маймуна. Имаше и деца, които като дойде родителя да го вземе както се е държал примерно лигаво в някакви игри, става сериозно, дипломатично и сдържано. Не прави сцени от родааа ''Нямааааа пъккккк, оставаммммм'' и да се тръшка по земята като много други. Съжалявам, но респекта за няколкото години работа спрямо родител не го видях в много случаи. И не говорим да има един хаотичен бой за профилактика както каза Марамун, говорим детето да знае границата, да е опитало вкуса на дръпнатото око, да се е стреснало и да знае кой командва парада. С лигавщини и липса на наказания от рода мирен на стол 1 час или в ъгъла водят до липсата на респект и качване на глава. Това са моите виждания и лично аз не искам да бъде в бъдеще от родителите ''маймуни'' роби на децата си, та ако се наложи ще седи в ъгъла, но ще се научи да уважава околните. Една сурова нагледно мярка днес, може да е спасение в утрешния ден, когато вече са големи и се стига до избиване на зъби.

Стига бе, нали ще го изкьорАви 

Ухоооо де 

Горкото ти дете...... А аз съм от глупавите....

Ами така са я възпитавали, така ще възпитава, без да мисли.