На непознато място съм ,река с кристално - чиста вода. Късна есен, студено е ,но е красиво. Група сме ,някакви стари хора има зад мен. Насреща ни се задава ,по реката, някаква индианка и цели със стрели птици ,риби . Стрелите хвърчат доста близо и ние и казваме : ,,Недейте така ,ще ни уцелите без да искате и ще ни развалите разходката " Тя се позасмива ,улучва още една птица, и спира.
Искам да ида надолу ,където реката завива ,за да видя и там ли е така красиво. ,,Не няма да те пуснат " -казват ми старците ,но аз вървя по реката ,газя във водата ,но изведнъж тя става като гума и не мога да продължа. Връщам се . ,,Е ,казахме ли ти ! " . ,,Нищо и тук е красиво "-отговарям и се събуждам.
От баба си зная ,че бистра вода е на сълзи и те не закъсняха в реалноста. Но ,все ми се струва ,че сънят ми беше хубав.
,бели,вкусно изглеждащи- по една за всеки от моето семейство.После искам да си купя хляб,но виждам как продавачът носи една много голяма питка,току що изпечена и я купувам.Струваше 1.50 или 1.05 лева.Знам колко струва и че съм я купила ,но не сънувам че давам пари на продавача.Той ми казва ,че ще ми я сложи в торба и ще ми я донесе.Беше много голяма питка,но отдолу имаше нещо като желязно приспособление решетъчно. 