Хистеректомията - въпроси, отговори, коментари - II тема

Аз не мога да помогна......а и влязох да питам също за ефкт от лекарство:от миналата седмица почнах да пия Фемовита-и съм +3-4 кг........и видимо съм се поопънала  навсякъде..иначе се чувствам добре....Та да питам-някой друг с подобни наблюдения/не съм увеличила храната-напротив..храня се съвсем нормално и разумно/

Споделете моля кой е по-добрия вариант - лапароскопия или отворена операция, при махане на матката и шийката.Колебая се, а и майка ми, която е медицинска сестра не спира да ми "мели сол на главата", че отворена е по-добре докторът да видел с очите си и да пипнел с ръцете си, а аз клоня към лапароскопската. При кой вариант има по-малка вероятност от сраствания в последствие?

Как поръчваш испанското лекарство?А за гърдите-на мен от Климарата направо ми текна мляко от гърдите,че цедих,ходих на лекар и пих 2 месеца  Бромокриптин и сега не смея нищо да опитам

Здравей Поля, аз лично бих предпочела отворената операция. Тези лапатороскопски неща много ме плашат, а й казват че в този случай операцията протича по-дълго време. Минуса на отворената операция е възстановяването и факта, че ти остава малко по-голям и грозен белег, но той е на такова място, че няма а си вижда... само ти ще си го знаеш.
Това си е мое мнение. При мен нещата бяха по спешност и аз така или иначе си бях отворена, така че не съм обсъждала с лекар ползите или недостатъците на едната или на другата процедура... мен даже не ме питаха дали искам или не...
Ето защо пак казвам, че е мое лично мнение, че отворената операция е по-добре.


Здравей Мария,
ти с пълна хистеректомия ли си?! На мен преди два месеца ми направиха частична, остана ми един яйчник и шийката на матката. Никой не ми каза, че може да засегне костите това нещо?! На какво се дължи?


Здравей ММ,
както са те посъветвали момичетата най-добре да отидеш на лекар. После ще е хубаво да споделиш какво ти е казал, ако искаш разбира се. Аз също от време на време имам лека болка в дясно, в края на разреза (моя е малко по-голям от стандартните, по ред причини и усложнения). Болката се появи малко повече от месец след операцията и питах хирурга, който ми прави превръзката (все още ходя на превръзка, защото заради многото разрези и различните посоки на рязане раната рупторира). Та хирурга ми каза, че били сраствания и било нормално да усещам такава болка около белезите за около година, а може и малко повече. И все пак е хубаво да отидеш да видиш какво ще ти кажат

Аз предпочетох да ме оперират с робота защото възстановяването е супер бързо.Като гледах други жени с стандантарна операция разбрах, че съм взела най доброто решение.Махнаха ми само матката!

Привет мадами засмяни  по темата за операцията бих казала , че ако имам избор бих предпочела робота .Възстановяването няма нищо общо с обикновена операция.Аз един месец че и от горе се влачих с силни болки катетър 17 дена а бяха два +два дренажа.....Какво има да се мисли майката така казва защото е от старата школа вероятно и се страхува за детенцето си и така е нормално.Но, щом може да се избира защо да ти режат коремните мускули?..Аз се възстанових трудно а съм мъжко момиче. Попитай доктори как точно протичат и двете операции и щом крайният резултат е един и същ  си избери по щадящата   Късмет ти желая    

Донесоха ми ги едни приятели..

Ще споделя това, което зная, дано ти бъда полезна:
          В моя случай нямахме големи съмнения за злокачествено образувание/92-95% доброкачествено/ В този случай, според лекуващия ме лекар беше препоръчителна лапароскопията като по-щадяща. Обясниха ми, че операциите, които правят са отворени, лапароскопски и отворено-лапароскопски. Е, последното си нямах и хабер какво ще рече! Но … моята е точно от третия вид. Аз се доверих на мнението и решението на хирурга – той да реши кое е по-добрия вариант за моето състояние пък и за себе си. Та какви били предимствата и недостатъците: При лапароскопската положителното е бързото възстановяване, най-вече заради минималното време за интервенция, липсата на голямо количество въздух в самата рана и разбира се факта, че ръката на хирурга е далеч от вътрешността на тялото. Недостатъците: очите на хирурга също са далеч и то през камера- т.е. всичко се проектира на монитора, друг недостатък е, че се налага органа, който се отстранява да се разреже на парчета за да се всмуче от апарата- при тази процедура вероятността от попадане на заразена течност/кръв, лимфа/ в коремната кухина- разбира се говорим за капки-е голяма.Тази заразена течност после трябвало да се просмуче от другите органи, но ако наистина е заразена, тогава какво става с органа, в който се е просмукала???? И другият недостатък е, че на влагалището не може да се постави машон/ е, не съм много наясно с функцията на това „чудо“, но доколкото разбрах става дума за по-голяма сигурност  за здравето и  за комфорт в половия живот/
  Отворено-лапароскопската е операция с външен разрез, но всички вътрешни манипулации се извършвали с лапароскоп. Положителното при нея било, че органът се отстранява в компактен вид, липсва вероятност от попадане на течност в коремната кухина, поставянето на маншон, както и биологичен разтвор срещу сраствания и за преодоляване признаците на климакса. Най-голямото предимство хирурга-оператор може да види и да прецени има ли и доколко са засегнати съседни органи и да изреже по-малки части от засегнатото.
     За отворената- мисля, че не е нужно да пиша.
Какво е състоянието ми след операцията- направена ми е на 12 юни 2014 г. При самата операция хирургът е преценил, че може да остави лимфните възли, защото не е видял поражения извън самата матка. Според националният онкоконсултант хирурга ми е поставил на везни собственото си успокоение/ че е свършил всичко по учебник/ и болките, които аз трябва да преодолея. Бил поставил мен пред себе си. Не зная дали е така, вероятно е прав, защото точно 4  часа след операцията аз седях вече в леглото, на следващия ден се движех/вярно само в стаята около леглото / и спрях обезболяващите, а на третия ден спряхме и всякаква терапия, на четвъртия вече исках да „избягам“ от болницата. От тогава до днес не съм пила никакви лекарства, нямам болки, та дори и дискомфорт свързан с операцията- изключвам умората от продължителното стоене на крак- повече от 3-4 часа не мога/ през юли, т.е. месец след операцията едва стигах до час и няколко минути/, но пак подчертавам умора без да ме боли някъде определено. И още нещо- топлите и студени вълни, от които се плашех толкова преди операциата, до момента не съм ги получавала. Ще вмъкна още нещичко- бях провокирана от прочетеното в темата, че има някакво прокървяване дни след операцията, както и вдигане на темепература, и естествено ги „изплясках“ като въпроси на хирурга при едно от първите ми контролни посещения. Отговора: „Какво ще тече? От къде го измислихте това? Няма какво да тече пък и имате маншон. Ако протече нещо или вдигнете температура веднага при мен – значи нещо някъде съм сбъркал“

    Дано съм била полезна!

*¨*morski_briz*¨*, благодаря! Дано и аз да имам твоя късмет.

Аз също бързо се възстанових, но при мен случая беше по заплетен и се наложи повечко да поседя в болницата... И все пак вече са минали два месеца от операцията (направиха ми я на 29.11.14) и мога да каже, че нямам никакви проблеми или оплаквания. Не вдигам тежко и не тренирам, но пък всичко друго си го правя без проблем. И да ти кажа освен хоризонталния разрез имам и вертикален от под гърдите до хоризонталния, т.е. имам обърнато Т на корема си и  въпреки всичко се възстанових страшно бързо. Моя съвет е да си питаш хирурга и ако не си сигурна в мнението му може да се консултираш с друг.

Доста изчерпателен отговор си дала. Искам само да попитам какво "значи нещо да тече"?! Питам защото от време на време имам нещо като бяло течение.... Мисля че е нормално и за това не съм питала докито за него (все пак си имам влагалище и шийка, така че.... ама сега ме замисли) Другата седмица съм на консултация и ще питам, дано не е нещо сериозно, защото какво преживях само аз си знам 

Brit, премахната ли ти е матката? Пишеш, че имаш шийка и това ме обърка...мислех, че ти е отстранена.

При мен случая е много сложен и даже и аз се обърквам вече 
Да, матката ми е премахната, но са ми оставили шийката. При мен се получава спукване на двете горни вени/артерии на матката и от там тръгва изтичане на кръв, а след като ме отварят развивам и ДИК синдром, които много бързо засяга много органи и кръвотечението е направо неспасяемо. Оперирали са ме над 10 хирурга (сред които и проф. Горчев)... Всички казват, че състояние като моето за първи път виждат и за това са рязали на... и аз не знам на какво  Въпроса е била да ме спасят, но не са били сигурни как точно да го направят
Факт е, че след 7 часова операция оставам без матка и без левия яйчник, но с шийка и с десния си яйчник.
Да си призная, в последствие, докторите ми обясниха операцията, но аз така и не попитах защо едно е махнато, а друго оставено. Казаха ми, че било за мое добро, че са ми оставили шийката 
Сега ще ходя на консултация и ще видим какво пак ще ми кажат, но всъщност предпочитам вече да не се ровя, защото ада през, който минах беше твърде голям и искам да го забравя 
Но ти като каза за течението и се замислих.... на мен нищо не са ми казали и аз си предположих, че е нормално. Все пак ми казаха, че ще си имам естествено и нормално овлажняване при полов контакт и че нищо няма да се промени, така че предположих, че и това си е ОК. Но сега вече не знам?!

Дано нямаш проблеми! Но се очудвам как би оставена шийката и за какво ще е прикрепена...хм
Аз течение си имам също понякога но и Горчев и в Онкото казсха, че е нормално.

Дано, нямам наистина никакви проблеми, защото вече ми писва. Първо миомата, после това и нямам сили за повече.
Сега като се замисля и аз не мога да си обясня на какво се държи тази шийка, ама щом така казаха 
Поуспокой ме за течението, но все пак ще си питам аз докито, че да съм сигурна

И на мен след операцията ми казаха, че е нормално да има течение. Това са остатъчни течности след операцията и не трябва да са кървави и силни. Ако имам проблем, казаха на преглед. Аз и другите жени докато бяхме в болницата и месец след това нямахме нищо. Три месеца след операцията вече почти съм забравила неприятното преживяване и се чувствам добре! Пожелавам същото и на вас ,момичета!