Моята мечта се сбъдна!Вярвайте!

Да - имам успешна бременност, след сп. аборт.
Да - беше ме адски страх, да не се повтори!
Да - страха ми бе по-голям, от радостта, че съм бременна...
Да - задавах си хиляди въпроси на ден...
Да - не посмях да кажа на никого, докато не ми пролича.


До последно се измъчвах, дали ще имам здраво дете и Слава Богу - имам го  .
Само майки, минали по този път ме разбират.
Успешната бременност се мъчех да я карам с основната мисъл в главата си:" Две бомби в една дупка НЕ падат!"

Успех на всички опитващи! 


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

Чудесна идея
Как беше при нас - първоначално не успях въобще да се зарадвам,напротив - страхотно се уплаших и бях по-скоро подтисната от 2-те чертички,отколкото радостна.С таткото беше същото.Обаче...веднага след това в теб просто се промъква и загнездва това особено усещане,че си бременна,че нещо се случва вътре в тялото ти,че на път е едно чудо - някак страха се смесва отново с вече познатото изумление,че това се случва на теб За радост още дълго време (поне първите 3 месеца) не може да става въпрос,но надеждата я има,та просто никога не е изчезвала и се възражда веднага с научаването на новината - то просто си е в човешката природа да стане така.Страхът не изчезва докато не си гушнеш здравото пищящо бебе след раждането - но става по-поносим в един момент,колкото повече се отдалечаваш от критичната точка.
Какво съм правила,за да превъзмогна страховете - първото,което направих и всъщност което правех през цялото време след аборта,беше да обещая на нероденото,че ще го обичам безкрайно,независимо дали ще е с мен за няколко кратки седмици,без да успея никога да го видя или пък ще остане с нас през целия ни живот и ще имаме възможността да го видим да расте.И така с тази нагласа ми беше по-леко.
Другото - че карах ден за ден - просто всяка вечер си казвах - ето издържахме и днес,ще издържим и утре - а и както казах,надеждата расте постоянно с всеки изминал ден.Просто се стараех да не мисля за това колко трудно би ми било да понеса още една загуба - знаех,че ще мога да го понеса и да опитам отново,просто не бих могла по друг начин - човек е удивително устойчив и макар често да си мисли,че не би могъл да преживее нещо,в действителност успява и събира силите дори да опита отново.и освен това просто нямаше да е нещо ново - нали вече съм била на дъното,знам,че мога да го понеса - макар от цялото си сърце да се надавях да не ми се наложи.И затова си визуализирах постоянно щастлив благополучен край и здраво бебе - исках дори да се случи нещо,поне да мога да се радвам на хубавите моменти,докато траят.Негативното мислене и страхът не помагат на никого - а винаги има място за малко радост и щастие,стига да си позволиш да ги изпитваш,а не да се затвориш в страха си.
Това е - стискам палци на всички мамчета за бърз успех с бебеправенето и щастливо гушкане на здраво бебе


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

Страх, паника, страх, паника, страх, паника....ми ей така я караме...

за бременностите  - аз имам една успешна - една неуспешна- една успешна - една неуспешна - и сега една в която загубих едното бебе 10та седмица и се надявам да износя другото, въпреки постоянното кървене, че статистиката поне да не се разваля .....

Незнам кой може да живее изпълнен с оптимизъм и без страх когато загубите са повече от 1.
както казва Хедра - живеем ден за ден, не мислим ще можем ли да понесем още една загуба. Ако не бяхме готови да я понесем, нямаше да опитаме да забременеем, а опитали ли сме, значи вярваме, че ще завърши добре.

Обновление:

Моето бебе се роди здраво и доносено в 38ма седмица
Така че имам вече 3 ангелчета и 3 прекрасни деца 


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

Е, аз съм от тези,за които важи, три бомби в дупка не падат. Имах две неуспешни бременности в две поредни години,  , при това след дълго лечение на стерилитет, и когато забременях третия път единственото усещане беше страх, дори не посмях да помечтая,че всичко ще е наред.След един куп проблеми в първите седмици обаче всичко мина добре и сега се радвам на чудесно момиченце. Но не успях да изживея радостта от бременността, даже когато се прибрах с бебето у дома се будех често нощем и се питах дали не сънувам!
Факта, че не се отказах да опитвам обаче говори, че все пак винаги има място за оптимизъм!


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

Имах 2 спонтанни аборта (в трети и първи месец) преди да се роди нашето слънчице. През цялата трета бременност бях в болнични. Не че не се чувствах добре, а по-скоро за мое успокоение и най-вече поради рисковата ми професия. Иначе и аз бях доста притеснена, особено когато титъра за токсоплазмозата ми беше висок.Направих си и други изследвания и се оказа, че всичко е наред.
Благодарна съм много и на лекарката, която следеше цялата ми бременност.Тя беше наясно със състоянието ми и това, че ми пускаше всички необходими изследвания и ми обясняваше при прегледите ми действаше успокояващо. Много ми помогна и съпругът ми, който беше изпълнен с оптимизъм.
Искам да пожелая на всички кандидат- мами в най-скоро време да гушкат своите рожби!
 


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

След като забременях за втори пьт ме обхвана една паника ,беше ме страх да не загубя и това бебе .ОЩе в пьрвите семдици имах проблеми.......,и за мое успокоение винаги ходех в бьрза помоЩ.Така ,4е един сьвет от мен,ако неЩо ви притеснява изобЩо не му мислете а отивайте в болницата.Ей така.....за ваше успокоение.Аз след всеки ден в койот имах болки бях в бьрза помоЩ и това много ми помогна ,заЩото знаех ,4е бебето е добре.НИКОГА не ме вьрнаа вьпреки ,4е виждаха 4е ходя за глупости.
В петия месец ми казаха ,4е имам разкритие 2,5 см (сестра ми влезна да ражда с 2 ) от тогава за напред броях дните и все си казвах ,4е ако изкараме да 7 месец вси4ко ,Ще е добре.Бебето си се роди то4но на термина и лекарите си отдьхнаха от мен .През бременноста си сьм ходила пове4е от 30 пьти в бьрза помоЩ ,но нали си е страх ,само ,4е това ве4но киснене по болниците ми помогна да сьм по спокойна .
Здрави бебета на вси4ки ви желая


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

През март 2002 направих спонтанен аборт в 18 г.с.
Няколко месеца терзания и в началото на август същата година забременях
Не се и надявах, не се пазех, даже местихме мебели с майка ми сами, тъй като не знаех че съм бременна.
Тъй като стана много закъснението на "червените гости" реших да си направя тест и той беше положителен.
Не смеех да се зарадвам. 
Ходихме след това на море с мъжа ми. На лекар отидох чак след това - вече бях в 15 г.с. Всичко беше наред. Но аз пак не бях спокойна. 
Минаваше времето. Дойде Нова година. Получих силни болки които не спираха.
Отидохме в болницата - заплашващ аборт с 3 см разкритие.  УЖАС! В 26 г.с. !!!
Изпаднах в паника - оставиха ме за 5 дена в пълен покой и системи. Умирах от страх и се молех непрекъснато този път да се размине. 
Слава на Бога - размина ми се! Накрая чак не му се излизаше  Преносих го с 10 дена.
Сега му се радвам - вече 2 г и 3 м
Да ми е жив и здрав!

Момичета не губете надежда - изход от тунела винаги има. Важното е да следваме светлината в сърцето си 


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

Аз имам успешна бременост след аборт. Страхът беше постоянен, беше с пъти по-силен от радостта от новото забременяване и беше до последно. Въпроси от типа "Дали няма да се повтори" бях заровила толкова дълбоко в себе си, че въобще не давах да изплуват наяве, но въпросът си тежеше нас нас с мъжа ми негласно изречен. И въпреки всичко аз постоянно си внушавах, че този път всичко ще е наред, ама постоянно, непрекъснато се молех, не мислех за бъдеще, не мислех за минало, само настоящето съществуваше. И така, почти 9 месеца на легло (буквално), хапчета за задържане, накрая спях с възглавница под дупето и повдигнато легло от долния край, защото бебчо се беше смъкнал много надолу и да го устискам до край  Моят гиниколог се смееше, че след целия зор (когато брояхме всяка изминала седмица, първо да стигна до 28г.с., после да устискам до 31г.с. и т.н.) накрая ще взема и да пренося, ама нямаше такава опасност  .
Важното е, че краят беше оптимистичен до голяма степен благодарение на моята воля и упоритост. За тези, на които им предстои да минат по този път, мога само да кажа, че е ужасно важна положителната нагласа. Страх винаги ще има, не може да се избяга от него, не може да се забрави болката, но не трябва да се допусне страхът да вземе превес. Трябва да се вярва, че чудото ще се случи и в един момент, то наистина става...

Моята мечта се сбъдна!Вярвайте!

Спонтанния ми аборт беше януари 2004, забременях точно 6 месеца по-късно, а резултата се вижда на лентичката, имам едно хубаво и вечно усмихнато малко слънчице.
Да, беше ме много страх да не се повтори същото и дали всичко с бебчето ще е наред. Страхувах се докато не видяхме сърдечната дейност, после се страхувах преди всеки преглед дали всичко ще е наред, докато не взе да рита, после се страхувах ако за известно време не усещах да рита, страхувах се и ако риташе много, после се страхувах дали ще дочакам заветната седмица, след която ако бебче се роди има шансове за оцеляване, като прескочих тази седмица се страхувах как ще се роди ...
Въобще повече страхове отколкото радости...
От притеснения вдигах кръвно, крепяхме с билки и бабешки рецепти, накрая не можеше вече да се удържа и ми направиха секцио по-рано от нормалното, за да не стане нещо и с мене и и с бебето.
Все си мисля, че след преживан аборт следващата бременност винаги ще е съпроводена с известна доза страх, но важното е да я има, да се опитаме да преодолеем страха дококото е възможно и всичко да приключи благополучно. Това пожелавам на всички вас, които очаквате нов шанс, дано съдбата е благосклонна и скоро да си гушнете по едно здраво и хубаво бебче !!!


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

Точно седмица и кусур преди сватбата ми,  разбрах че плода е спрял да се развива- т.нар "мисет" Нямаше никакви признаци за това, просто на всеки две седмици ходих на видеозон и при поредния такъв преглед се останови това...бях в трети месец/края/ и не можех да повярвам....посетих още двама доктори докато се убедя и мина  още близо седмица до кюртажа....отново признаци никакви....много тежък момент беше този в живота ми - продължавах да вярвам че моето бъдещо бебе си е там и си съществува, но защо не разстеше Кюртажа беше два-три дни преди сватбата...ужасно беше като отидах да стеснят отново роклята и толкова други неща 8 въпроси от приятели напр./ ми напомняха за загубата....... Но всичко мина и замина и след шест месеца чакане отново забременях Не се шашнах - напротив....тъй като първия път бях изключително предпазлива и внимателна във всичко, а това не попречи да се случи нещастието, този път го карах по небрежно и не се вманиачавах в нищо....бях изключително щастлива, но не отдавах голямо значение на бременността си, особено в началото - продължавах да си живея по старо му мъжът ми беше този които се притесняваше и ме пазеше повече Въпреки всичко вътрешно в себе си вярвах че всичко ще ок този път и разбира се спазвах основните препоръки на гинеколога ми  Иначе се храних съвсем умерено, ходих на лекции, шофирах, дори се гмурках на морето в петия месец...пътувахме често и излизахме непрекъснато - на гости ,кино , кръчма... с две думи динамична бременност си беше, но в крайна сметка успешна И така 09.12.2005 се роди моето слънце и щастие...най-разкошното бебе на света - малкият принц Христо!! По-щастлива съм от всякога и не мисля за това което загубих, защото това което притежавам в момента по-скъпо за мен от всичко останало на този свят 


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

Аз имам успешна бременност след спонтанен аборт. Цялата ми бременност премина в тревоги да не се случи нещо лошо. Освен това бях забременяла твърде скоро след аборта, което засилваше притесненията ми. Имах проблеми по време на бременността, контракции, кървене . . .  Влязох в деветия месец и се успокоих, че вече няма страшно, и ако искате ми вярвайте, но контракциитеспряха. Това за мен доказва, че повечето неща са в главите на хората и положителната нагласа наистина върши чудеса. И вярата.


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

Аз също имам успешна бременност след 2 спонтанни аборта и 5 години борба с неизяснения стерилитет. Винаги съм била заклет оптимист и такава си останах. Разбира се че до последно ме беше страх дали ще износя бебето и дали то ще се роди здраво, но то явно си е и до психика. Аз не позволих тези страхове да разклатят силната ми убеденост от друга страна, че този път всичко ще е наред. Двете неща си се бореха в мен постоянно, но оптимизма винаги надделяваше. Мисля, че точно този оптимизъм ми помогна да изкарам една сравнително лека бременност, да се подготвя за раждането и да родя моята принцеса, която сега спинка кротко в другата стая. Според мен е много важно да вярваме в мечтите си, защото те се сбъдват много по-често отколкото си мислим. В крайна сметка чудеса се случват всеки ден нали?


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

И в моята дупка бомбите бяха 3 !!! Искам всички четящи моите редове да повярват в себе си, в Бог и ще успеят!!! Родих в началото на 7 месец, а 4 от тях бях на легло и системи в болницата!!! Крайният резултат си заслужава, уверявам ви ! Не се отказвайте, не се отчайвайте!!! Късмет на всички !!!


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!

Със съпруга ми сме женени от 6 години. В началото не мислехме да бързаме с децата. Мислех си, че става ей така, пожелаваш го и оп  .  Да, ама не. Много скоро започнах да се заглеждам по децата и поисках и аз да стана майка. И мухата ми влезе в главата. Започнахме да правим опити, но не се получаваше. Две години опити насляпо. 2002 г.реших да отида да видя какво не е наред. Отидох при д-р Давидков и се оказа, че имам нужда от стимулация на яйчниците (за да има по-качествена овулация). Би ми една инжекция "Прегнил" и чудото взе, че стана. Да от първия път, но историята не свършва до тук. След голямата радост, че очаквам дете дойде и едно стабилно прокървяване. Оказа се, че има голямо отлепяне на плацентата. Прогнозата беше 98% спонтанен аборт. Не знам от многото молби или какво плода се задържа с лекарства и лежане( а не е трябвало).  Вече не смеех да се радвам, очаквах всеки момент нещо да се случи. И така и стана. Вече бях в 26 г.с. когато доктора си купи първия в града триизмерен ехограф. С такова нетърпение очаквах "различния образ"  При първия ми преглед имаше съмнение за някакъв сърдечен дефект. В началото не ми се вярваше, но се налагаше да проверим какво става с детето ни. Давидков ни изпрати в Националната кардиологична клиника в София. Там поставиха диагноза вроден сърдечен дефект, несъвместим с живота. Колко сълзи съм изплакала само аз си знам. По пътя обратно за Варна си дадох сили да взема правилното решение. Според лекаря който гледа сърчицето на нероденото ми дете в България няма кой да направи такава операция, пък и дори да успеем какъв живот щеше да има детето по-нататък. Решихме със съпруга ми да родя детето по-рано (водят го аборт). И така родих във 28 г.с. в Майчин дом- София. Тук искам да споделя, че съм много разочарована от бездушното отношение на д-р Мазнейкова, която е голямо светило в областта, но в нея няма и капка съчувствие. Предизвикаха ми раждане и след 23 часа мъки, родих момченце, което живя 40 минути. Самичък не можа да се справи...  Понеже е живородено трябваше да му дам и име, нещо за което не бяхме подготвени. Кръстих го Виктор, поне се спаси от мъките.
 Осъзнах какво е станало едва когато ме изписаха от болницата. Сънувах кошмари, плачех много, да не говорим за празниците. Както и да е посъвзех се и реших да започна работа, но същевременно чаках да минат 6 мес. от раждането за да мога отново да забременея. Не бях се отказала, исках дете. Минаха месеците и аз веднага тичам при доктора. Направихме пак стимулация, но    Чаках и следващия месец пак  Отчаях се, всеки месец тръпнех ще ми дойде ли или не.  Една вечер през сълзи казах на съпруга ми: ти нали знаеш, че аз повече деца няма да имам. Това беше, отказах се.
Точна следващия месец ми закъсняваше, беше точно по Коледа. Изчаках празниците и на 1 януари си направих тест. Не знаех да се радвам ли, да плача ли? Толкова го исках, а като стана пак страх...  Този път си казах няма да имам проблеми. Направих всичко възможно, излязох в болнични, не се натоварвах и бях добре... до 9 г.с. Една вечер получих обилен кръвоизлив(кървях 40 дни), пак сълзи и т.н..При прегледа доктора установи, че хематома е по-голям от детето.  Опасността този път беше по-голяма. Цял месец не смееше да ми даде прогноза. Детето се развиваше добре, хематома заздравяваше. Лежах 6 месеца на легло в къщи не исках да влизам в болница, пиех какво ли не, имах постоянни контракции. Когато бях в 5 мес. пак ходиме до София да видят дали има проблем със сърцето.  Слава богу носех напълно здраво момченце. През цялата си бременност не смеех да мърдам много, как съм изкарала и аз не знам.
В 9 мес. една от ехографиите се проточи много време. Доктора дълго мери нещо, все не можеше нещо да намери и ние се притеснихме да не би нещо да не е наред. Какво се оказа? В 38 г.с. спряхме лекарствата и след няколко дни на 17.08.2004г. родих за час и половина момченце, тежащо цели 3,950 кг, 53 см. Не  искал да ме плаши човеса с размерите на юнака, защото не исках да раждам със секцио, а аз не съм никак едра. Както и да е след много премеждия, сълзи и страх вече имаме най-голямото слънчице на света. Кръстихме го Антон. Със сигурност той има един ангел хранител, който го пази (братчето му).
Догодина мисля да осъществя и другата ми мечта - искам да връзвам панделки  . Надявам се, че ще успея.


Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!