Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 4 дек. 2019, 18:09 ч.

Мислите ли за бъдещето?

  • 4 116
  • 120
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 291
Напоследък не ми е добре. Хич. Известен здравословен проблем ме изкара извън релси, а аз имам проблем с релсите. Срам ме е да се оплаквам, Искам просто да споделя.
Не спирам да мисля за остаряването, болестите които неизбежно идват с него и живота с тях....Имаме около 10г разлика със съпруга ми. Аз над 30, а той над 40. Постоянно в главата ми е , че половината ако не и повече живот мина. А това което остава кой знае какво ще е ....Избива ме на рев, в главата ми има ужасни мисли....Кой ме караше да ровя и търся глупости в интернет , попаднах на стари теми в БГ мама за възрастовата разлика...Колко е ужасно ако не сме на една възраст. Колко страшно е за децата да имат болни родители . Мечтаех за още едно дете. Сега ме е страх:-( неискам да остаряваме, искам да сме вечно заедно, искам да сме здрави. Искам и да върна времето назад и да изживея всичко хубаво, което пропилях в тревоги, тъй като си имам проблем с това. Опитвам се да си помогна сама. Понякога се справям сякаш....Страничните хора
Мислят че съм най-веселия човек. Каква е тази заблуда. Вътрешно съм ....Не е така .
Просто искам да знам има ли някой, който понякога р изпадал в такива размисли . Не го правя с цел да се успокоя, че не съм единствена, а за да чуя как се справяте с това и да опитам да помогна на себе си.

# 1
  • София
  • Мнения: 1 189
И аз съм същата хипохондричка. От млада съм като теб и сега си се чудя на акъла защо съм се тормозила на 30. След 10 години ще ти се видят абсурдни тези ти терзания на фона на годините ти. Мъжът ти разбирам да е с 20 години по-стар, а той е мъж в разцвета на силите си.

# 2
  • Мнения: 2 291
Аз също винаги съм била такава. Колкото повече напредва възрастта , толкова повече хора около мен също  неизбежно остаряват , боледуват и се загубват някои от тях. Хора които са ми били просто на здравей и не са близки по никакъв начин също изчезват нелепо и млади ....Това ме кара да мисля за себе си и хората които обичам. И се разкъсвам вътрешно. Опитах веднъж да вземам по-леки уж медикаменти, които само трябваше да ми дадат едно рамо, естествено изписани от лекар, но се чувствах странно. Сякаш не съм аз. Безизразна и апатична. Прекратих ги веднага и с повече усилия се справих някак сама. Последва дълъг период, в който се чувствах стабилна и добре. Сега уви, всичко отново се случва.....Сдържам се колкото мога, за да не натоварвам ситуацията в къщи и да изживявам всичко сама. Понякога обаче много ми личи. Винаги съм била много чувствителна а в момента като тези , всяко нещо ми пълни очите със сълзи. Толкова натоварващо чувство !

# 3
  • Мнения: 39 958
Не, не мисля за бъдещето. Постигнала съм някаъв баланс м/у работа/пари/семейство/роднини, радвам се на настоящето и ценя всеки ден който имам с хората, които обичам. Каквото и да се случи, никой не може да ми отнеме времето, прекарано заедно и всички хубави спомени, които съм натрупала за 41 г.
Както казва мъжът ми, човек не трябва да се настройва - да мине по-бързо седмицата, за да дойде събота и неделя, а да се наслаждава на всеки ден.

Просто трябва да си реалист, неизбежните неща трябва да ги приемеш и да се примириш. Тогава вече ще можеш да се насладиш на живота. Може и още утре да си идем, може и след 10-20-40 г., когато-тогава. Но не си заслужава да губиш и 1 ден в мислене какво ще стане, нито да правиш неща, заради които да изгубиш всичко, което имаш. Нито ще го измислиш, нито ще ти стане по-добре, само ще мине още 1 ден, който е можело да бъде приятен.

Скрит текст:
Болести си имам достатъчно, ИР, наднормено тегло, щитовидна, миома за операция и т.н. Лекувам си което преценя и хич не им позволявам да ми развалят настроението Laughing

# 4
  • Мнения: 7 873
Не.
В смисъл - мисля си за бъдещето, ама само какви още хубави неща ми предстоят да изживея.. Heart Eyes

Защо да вкарвам негативни мисли - Вселената винаги дава това, което си мислиш.. Sunglasses

# 5
  • Мнения: 13 078
За себе си не съм де притеснявала преди да имам дете, обаче сега е различно. Особено като разбереш за нелепо или неочаквано загинали връстници. Притеснявам се за близките, за детето, имам едни тягостни мисли, сънища, искам да ги изключвам, да ги няма, защото са кофти енергии и се боя, че и това влияе.

# 6
  • Мнения: 15 301
И мисля, и си казвам, каквото има да става - ще стане. Хората живеят различно, боледуват и не толкова. Понякога си отиват млади, понякога живеят до дълбока старост. И никой не може да ти каже колко, докога, в здраве или в болест. Нищо ви няма на разликата, и с - 10 години разлика от страна  на мъжа има. Толкова е различно и индивидуално. Ако се разбирате, какъв е проблемът? Мисля, че наистина здравословният ти проблем те е разклатил, оправяй него, те болестите са така - идват и си отиват в повечето случаи, пожелавам ти го и на теб. И се весели, сега ти е време за това. Въпреки че, все съм си мислила, че старостта е тъжен период, но, като гледам, има и възрастни, които добре си се веселят. Само не бих казала, че са повече, на болшинството май не им е много весело.
Съвсем наскоро бях в такъв период, който си описала във втория пост. Добре че и те минават и заминават. Аз също пия някакви леки билкови успокоителни, но определено се "стягам" сама и някак оправям нещата. Дори до лекар не стигам, не че е за хвалба. И НСЧ е права, точно така трябва, да се живее за момента, деня, колкото и клише да е, да гледаш, търсиш и преживяваш хубавите неща, колкото и малки да са....иначе е ужасно да ти мине животът в мисли за лошотии. Както се казва, като дойдат, ще му мисля.Simple Smile

# 7
  • Мнения: 2 291
Здравословния проблем в случая не  е мой а на съпруга ми...Аз също си имам 2-3 видя болежки:-( но понеже съм от 20-годишна с тях, вече ги приех почти....Той обаче е човека, на когото се опирам ! Изплаших се ...и още ме е страх, докато не направим контрол за да видим има ли ефект промяната в начина ни на живот...
П.П....А двамата как пушим...Sad

# 8
  • Мнения: 7 873
Ами спрете да пушите..))

Вторачването в болежките само ги засилва, и обратното - ако не им обръщат внимание, спират да контролират живота ти.

# 9
  • София
  • Мнения: 5 237
Ако има нещо да се случва, то ще се случи. С притеснения няма да го предотвратя. Старая се да се радвам на всеки ден, прекаран с близки и приятели. А докога ще сме заедно, не зависи винаги от нас.

# 10
  • Мнения: 12 017
Утре не съществува, нямаме и толкова богато въображение, че да си го предпишем.

# 11
  • Azeroth
  • Мнения: 4 270
Опитай се да живееш в днешният ден, бъдещето е много разтегливо понятие, може да съдържа всичко, а ти явно имаш тенденцията да мислиш повече за негативните моменти, които предстоят. Да, те все някога ще дойдат, но докато мислиш за тях, изпускаш настоящето.
Имаш само това, което е в момента, наслаждавай се на него, защото утрешният ден, никой не ти е обещавал.

Ако положението е сериозно, може би посещение при специалист ще се отрази добре?

# 12
  • Мнения: X
Луда работа.
И като го мислите какво?
Спрете пушенето, живейте нормално.
Никой не знае какво ще му донесе утрешният ден.

# 13
  • Мнения: 2 300

Мислят че съм най-веселия човек. Каква е тази заблуда. Вътрешно съм ....Не е така .


Първо, престани да заблуждаваш хората. Най-гадно е да познаваш някой много весел човек. Дори е жестоко в повечето случаи. А той да се окаже същият нещастник като теб.

Вредиш на хората с лицемерието си!

# 14
  • Мнения: 39 958
...Той обаче е човека, на когото се опирам !
Ми цени го и му показвай обичта си, с депресивни мисли най-много и него да повлечеш. А това, че е с 10 г.... за там ред няма. Мой роднина със сериозно заболяване надживя жена си с близо 20 г., тя - жена-балкан, цял живот без нито една болежка.
Никога няма да забравя и една около 60-годишна съседка, която ни настигна като взехме прабаба ми да живее при баба, защото вече беше на 80 г. и ѝ беше трудно сама. Изпрати ни с думите: Айде и като умре баба Мария ми звъннете да дойда на погребението, защото много си я уважавам!
След 2-3 г. съседката почина, а прабаба ми живя 15 г. след нея...

За пушенето, заповядай в темата за отказване, не е страшно, аз го направих след 18 г. сериозно пушене. Доста ще ти олекне. И физически, и емоционално.

Общи условия

Активация на акаунт