Днес е терминът ми

Здравей Майка-зайка. Аз съм в групата на момичета с късни загуби, в 34 г.с. миналото лято. Моето бебе е кремирано, успях да се преборя с бюрокрацията, защото е мъртво раждане. Имам и по-ранен аборт, та съм изпитала и от двете.
Според мен, щом имаш нужда да го почетеш, направи го. Отпразнувай че тази душичка е била при теб, дала ти е любов, ти си й дала любов. Да поискаш закрила и подкрепа и следващият път да прати някой който да остане.
Няма нужда да обясняваш на всички какво и защо го правиш.
Помага да поговориш с някой, но трудно ще бъдеш разбрана от някой който не го е преживял. Според мен изповед при свещеник за България е добър вариант. Свещениците знаят как да реагират на човешката мъка и да дадат надежда. Все пак вярата е точно надежда. Не може да се отслужи помен, но ще намерят думи и начин да те утешат. И можеш да запалиш една свещичка.
Може да купиш балон и да го пуснеш да отлети, да напишеш писмо на своето бебе. Или да купиш нещо сладичко да се почерпите вкъщи - нали това щеше да направите ако се беше родило. Или си купи цветя. Или бижу, за теб си което да символизира твоята любов.
Според мен е важно да е нещо което да те успокоява, да ти помага да продължаваш да живееш, а не да те разтройва.
След моята загуба това което научиш е, че всеки около нас си носи своя кръст и всеки има причина да страда - това е животът. Но докато сме живи има надежда и се случват и хубави неща - само да ги потърсим. Може да не са тези които искаме, но може би са тези които ни трябват!
Кураж!

Здравей, Billybo,
Благодаря ти за отговора и идеите!

Страшно много съжалявам за твоите загуби, не намирам подходящите думи… Прегръщам те!

В крайна сметка аз нищо не направих на датата, дори не коментирах с мъжа си, че това ни беше терминът. Ние имаме и друга загуба преди шест години - първо едното близначе спря да се развива, а второто загубихме в 13 седмица при трагични обстоятелства. За тези дечица също нищо не направихме, но ходих на църква и разговарях със свещеник. Той ми каза да помагам на деца в нужда или болни и че това може да ми даде утеха. Аз и преди съм го правела, но след като ми го каза, когато давам средства за благотворителност, го приемам, че е в памет на загубените ми бебета.

Пожелавам кураж и сила и на теб и нека отсега нататък да има само щастливи събития в живота ти!

Здравей!Загубата на бебенце е нещо неописуемо,за мен може би е най-трудното нещо през, което съм минавала в живота си.За жалост може да се случи във всеки един етап от бременността..дали по-рано или както в моя случай,ден преди термина.Всичко в главата ми беше каша,обвинявайки всичко и всички..включително и мен!След това,което преживях се оказа,че доста познати са имали сходна съдба със своите бебета.Моята философия е ,че ако нещо е писано, то ще стане.Живота ни поднася своите изпитания и тям нямаме думата.Скоро при мен става една година от загубата на моето момиченце и смятам да запаля свещичка в църквата,въпреки, че не съм силно набожен човек,вярвам си в някаква сила , но по принцип не ходя на църква.Така съм го почувствала,че трябва да го направя просто..След моя случай съм чувала,че Господ изпраща такива изпитания на силните хора..та какво друго ни остава..да станем и да се изправим,да бъдем по-силни от преди и гледащи в бъдещето,миналото не се променя.Днес се навършват 11месеца  от моята загуба и като се събудих се сетих какво сънувах.Съученик от основните класове, на който съдбата му беше много тежка..рано остана сирак..първо баща му и сестра му починаха и няколко години след това майка му.Още беше ученик,а живота такива изпитания му постави.Казва се Божидар..В съня си му обясних за моя случай,за загубата на първородното ми бебенце.Като отворих очи, осъзнах, че днес е моята неприятна дата.И все пак винаги запомнете има светлина в края на тунела,просто трябва търпение и силна воля!

За съжаление преди 5 дни аз също загубих сина си в почти 20седмица. Живея в чужбина и мога да те уверя, че всичко което си прочела в групите чуждестранните е истина. След мъртвото раждане съпругът ми и аз бяхме през целия ден с момченцето ни. Не го пуснахме и за миг от прегръдките си. Раждането мина без усложнения, без кюртаж. Два дни по-късно се върнахме в болницата, за да видим сина си за последно. След около 12 дни телцето му ще бъде положено с други дечица починали толкова рано и ще бъде организирана церемония на общ гробен паметник. За съжаление знам в България отношението не е такова. Аз лично си паля свещи и пламъка ще държа 40 дни вкъщи. В негово почитане давам на близки и хора от болницата свещ или детска играчка в негова памет.
Много е тежко да излезеш от родилното без дете, пожелах да ни направят снимки в болницата на детето всички бяха много съпричастни и ни очакват отново скоро, уверяват ни в щастлив край следващия път и получихме малки жестове от болницата като мемориални предмети в памет на нашето момченце.

Толкова мило и човечно. Не че това ще намали болката, но можеш да го приемеш по-човечно. Прегръдки и нека силата, която излъчвате ви помогне да преминете през този период от живота.

Абсолютно е така, мъката е огромна, но пак като се замисля, че в Бг просто щяха да изхвърлят телцето без да го видя и да влизат киселите лелки с думите.. “ айде какво ревеш ставай, че и други чакат или нещо от сорта… да! Дано след два месеца успеем пак и да се радваме най- накрая на детенце, много много е тежко да загубиш собственото си бебенце