Публикувана: 4 дек. 2019, 18:09 ч.
Последно мнение: 19 дек. 2019, 20:24 ч.

Мислите ли за бъдещето?

4 709
120
1

# 30 4 дек. 2019, 20:31 ч.

София
Мнения: 17 775

Да, мисля за бъдещето. Гледам да овладявам тези миски, защото не са полезни. Имах много непредвидени обстоятелства последната година и нещо и всячески се опитвам да си създам емоционални, финансови и всякакви буфери за подобни, защото очаквам нови и нови. Демек, наплаших се.
От друга страна, почти всичко си има причина. Аз за себе си осъзнах част от причините и ако си вземем уроците и живеем по малко по- различен начин, така че да намалим риска, може би ще е по- спокойно за човека.

# 31 4 дек. 2019, 20:46 ч.

Мнения: 2 478

Цитат на: niama_me в ср, 04 дек 2019, 18:09

Напоследък не ми е добре. Хич. Известен здравословен проблем ме изкара извън релси, а аз имам проблем с релсите. Срам ме е да се оплаквам, Искам просто да споделя.
Не спирам да мисля за остаряването, болестите които неизбежно идват с него и живота с тях....Имаме около 10г разлика със съпруга ми. Аз над 30, а той над 40. Постоянно в главата ми е , че половината ако не и повече живот мина. А това което остава кой знае какво ще е ....Избива ме на рев, в главата ми има ужасни мисли....Кой ме караше да ровя и търся глупости в интернет , попаднах на стари теми в БГ мама за възрастовата разлика...Колко е ужасно ако не сме на една възраст. Колко страшно е за децата да имат болни родители . Мечтаех за още едно дете. Сега ме е страх:-( неискам да остаряваме, искам да сме вечно заедно, искам да сме здрави. Искам и да върна времето назад и да изживея всичко хубаво, което пропилях в тревоги, тъй като си имам проблем с това. Опитвам се да си помогна сама. Понякога се справям сякаш....Страничните хора
Мислят че съм най-веселия човек. Каква е тази заблуда. Вътрешно съм ....Не е така .
Просто искам да знам има ли някой, който понякога р изпадал в такива размисли . Не го правя с цел да се успокоя, че не съм единствена, а за да чуя как се справяте с това и да опитам да помогна на себе си.

Маце, една здравна застраховка с високи лимити си правиш(2 милиона Евро), пиши ми на лично, ще те свържа, с който трябва, и няма да имаш проблем, и страхове до 65 годишна възраст. Оттам-насетне вече, не мога да помогна, я камилата, я камиларят. Това къде на "шега" го казвам, но по-скоро сериозно, защото това е животът.

Слушай сега - живей си, млада си още много. Няма как да знаеш какво ще стане. Не може да се осланяш на нищо, нито на гени, нито на "здравословен" начин на живот и т.н.
Цени каквото имаш, цени себе си, близките си, ето имаш мъж, прави секс всеки ден, дете, родители, сигурно. Добрувайте си и се наслаждавайте на живота. Това "докога" не се знае, утре може човек да го бутне кола, или да ти откажат спирачките, ако караш, или Господ знае какво. Така че обичай се, глези се, гледай си кефа, густото и само напред!

edit: Егати, по-сериозен пост сигурно не съм писал никога, даже един емот не сложих. Wink

Последна редакция: ср, 04 дек 2019, 21:01 от FragranceFanatic

# 32 4 дек. 2019, 20:58 ч.

Мнения: X

Цитат на: Tаис в ср, 04 дек 2019, 19:36

Баба ми онзи ден навърши 90, да ми е жива и здрава. Определено не е тъжна, самотна и отчаяна. Има силен дух, куп роднини, които я обожават и постоянно се въртят около нея и й помагат, 5 правнучки, които я разсмиват и й топлят сърцето. Искам да остарея като нея Heart

От думите ти лъха топлина и уют ! Да ти е жива и здрава наистина ! Страхотно се почувствах от това, което прочетох !:kissing_heart:

# 33 4 дек. 2019, 21:01 ч.

София
Мнения: 17 775

Да де, ама това според мен са изключения. Съжалявам, но наистина в България старостта е бедна, гадна и мизерна. Но и младостта може да бъде такава, така че не бих обвързвала страховете с възраст.

# 34 4 дек. 2019, 21:08 ч.

Мнения: X

Ами то в такъв случай понеже е тежка и бедна старостта, дай да си направим тежка и бедна младостта с мисли за старостта. Изобщо може и да не стигнем до старост. Няма по-сигурно нещо в тоя живот от смъртта. На всеки различно му е писано. Но животът си е живот и той си тече с нас или без нас и независимо дали ни е страх или не. Не виждам смисъл да се тревожа за бъдещето. Не можеш нито да пресметнеш нито да предотвратиш всичко. Радвайте му се на живота, кратък е и никой не знае неговия точно колко ще е кратък.

# 35 4 дек. 2019, 21:23 ч.

Мнения: X

Именно това непрекъснато повтаряне отвсякъде колко е кратък тъй че давай, не мисли, не се тревожи...
В смисъл нямам теб предвид в никакъв случай, а че масово това се натъртва. На хора като мен примерно това действа много потискащо...
Влияе на мечтите ми..

# 36 4 дек. 2019, 21:31 ч.

Мнения: 4 577

Цитат на: tainichka в ср, 04 дек 2019, 19:42

Няма такова нещо. Баба ми е била осъдена, за да не се случи това да се вземе от хората и да се даде на друг.

Не вярвайте на подобни измислици!

Как не го преодоляхте оня момент и не продължихте напред? Нали сте много кадърни!

Тайничке, на колко години си? На прадядо ми е отнета къща и два магазина, а в тристаен апартамент са им настанили "наематели" в едната стая. Как ще се чувстваш, ако ти настанят чужди хора, които нито познаваш, нито сам си избрал за съжителство? Баба ми е учила във Френския колеж, но й е било забранено да следва висше образование, заради произхода й. Белене също ли е измислица??? Баба ми плака и се радва като дете през 89-та. За отнетото получи смешни компенсаторки, с които успя да си купи няколко нови уреда. После пък спестяванията на родителите ми за над 20 г. се превърнаха в хартийки през 96-та. За съжаление, много ни е къса паметта. А НСЧ е абсолютно права, че сегашните 40-50 годишни сме първото от няколко поколения, което има възможност, разчитайки на себе си, да си осигури по-добър живот.
По темата - имам син с физическо увреждане и безумно ме е страх, че ще бъде самотен. Очаквам, че ще се справи с това да е самостоятелен, да работи и да не разчита на друг в ежедневието си, но и сега, като дете, му липсват истински приятели. Опитвам се да съм позитивна, да не го мисля, но не ми се получава.

Последна редакция: ср, 04 дек 2019, 22:25 от TafTaf

# 37 4 дек. 2019, 21:54 ч.

Мнения: X

Много често, като чета по темите, се убеждавам колко бели са моите кахъри.
Но аз съм си такава, черногледа, цял живот съм се притеснявала за Неродения Иванчо.

Миналата година всичките ми планове за бъдещето внезапно се обезсмислиха и се оказах в безтегловност. Преживях доста тежка вътрешна криза с всичките му там екстри и се събудих някак оперирана от поглед към бъдещето. Всеки ден се опитвам да се фокусирам върху мига. Това е разковничето. Намират се решения на основните проблеми и повече не се мисли по тях. И се живее тук и сега. Животът е това, което се случва, докато си правим други планове. Съжаленията по миналото също са безполезни.

# 38 4 дек. 2019, 21:59 ч.

Мнения: 2 857

Разбира се, че мисля за бъдещето, но се старая да бъде в градивна проекция. Всички имаме притеснения, които ако не се преодолеят, спъват развитието ни. Опитвам се преживяното и изводите, които съм направил от него, идеите и вдъхновенията, които са ме водили дотук, да използвам във вземането на решения за утре.
Страховете опитвам да оставям в килера, на тъмно, а да мисля винаги в положителна посока.
Въпреки, че е казано "Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му плановете си", аз опитвам да греба и срещу течението. Понякога успявам, но не го приемам за даденост, защото неуспехът може винаги да дебне зад ъгъла.
Според мен е важно да се избягва мисленето за предопределеност, и че нищо не зависи от нас.

# 39 5 дек. 2019, 01:23 ч.

София
Мнения: 17 592

# 40 5 дек. 2019, 09:08 ч.

София
Мнения: 38 476

Не. Не мисля. Мисля от учебна година за учебна година. Всеки септември такива изненади ми сервира, че до Нова Година давам на заето.
Примерно, тази учебна година майка ми се освободи и си мислех, че може да ми помага с малкия. В смисъл, да го гледа следобед и да пишат домашни. Обаче я виждам, че се влошава психически и няма да мога да разчитам на това. Съответно плановете ми за работа на цял работен ден, добра заплата, евентуално спестяване за в бъдеще отпадат. И пак започвам от А и Б. За пореден път....

# 41 5 дек. 2019, 11:37 ч.

Варна
Мнения: 10 493

За съжаление знам за какво говориш. Всичко започна горе-долу около 30г., вече съм на 42г. и това усещане не ме е напуснало с тази разлика, че се научих до някъде да го контролирам.
Иска ми се да мисля само за момента, но ми е трудно. Страхувам се за детето си, за себе си и вече и за мъжа си. Имаме си дребните здравословни проблеми, но то кой ли няма вече.
Лошото е, че това е изгубено време. Неминуемо ще дойдат и черни дни, но това време, което съм изгубила без наистина реални проблеми никой няма да ми го върне.
Не прави моята грешка!

# 42 5 дек. 2019, 11:48 ч.

Мнения: X

Цитат на: Глухарче в чт, 05 дек 2019, 11:37

Не прави моята грешка!

Не искам ! По-силно е от мен. Уж съм горе-долу средно интелигентен човек , но защо не мога да проумея толкова просто нещо- живота има завършек. Имам чувството, че сякаш за първи път го чувам и сега започвам да го осмислям . Опитвам се и сякаш съзнанието ми отказва да го приеме. Задавам си откачени въпроси....защо се раждаме , защо загиваме....Имам чувството, че ще се предам и ще потъна в тези мисли.

# 43 5 дек. 2019, 12:04 ч.

Мнения: 2 857

niama_me, напротив - има те! Краят за всички е един и същ, и неизбежен. Просто за един е по-рано, за друг по-късно, за един по-тежък, за друг лек и неосъзнат. В това отношение почти нищо не зависи от теб. Но с тези мисли влошаваш и всичко, което ти се случва в процеса. Опитвай да забелязваш позитивното и да се радваш на дребните неща. Наслаждавай се на всеки миг. Толкова дреболийки се случват ежедневно, които биха оставили хубав спомен за бъдещето, ако намираш и в тях позитивът.
Знам, че звучи лесно на думи, а не е така в действителност, но мрачните мисли те дърпат назад. Не им позволявай!

# 44 5 дек. 2019, 12:55 ч.

Мнения: 7 910

Не помня кой е авторът, но мисълта е, че човек имал два живота. Вторият започвал, когато осъзнаеш, че имаш само един.

Препоръчани теми

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Бащата ме изостави

Бебеправене, но без много правене

Защо искате деца ?

Причина:

Причина: