Откакто се е родила Деси си спи на нейното креватче. Сега, обаче, като започнаха да й растат кътници се буди нощем. Вземаме я при нас, колкото да се унесе и я връщаме пак на нейното креватче.
- Публикувана: 9 фев. 2006, 11:08 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2006, 04:51 ч.
Вземате ли вашето дете нощем да спи при вас
Дори преди няколко седмици,когато я затормозиха кучешките зъби,опитахме да я приспим при нас (тя заспива към 21ч,а беше почти полунощ),но не се получи номера.Върнахме я в нейното си легло и отмърка веднага.
Не съм правила тази грешка да я взимам при нас дори и когато е била болна, но кошарата е била винаги долепена до леглото. Дори и да не спи спокойно или да иска да идва я хващам за ръчичката и тя се успокоява. Не че не е пробвала многократно и настойчиво да дойде при нас, винаги съм била непреклонна. УСЕТЯТ ЛИ СЛАБОСТ ТЕЖКО НИ. ПРОБВАЙТЕ С КОШАРА ДОЛЕПЕНА ДО ЛЕГЛОТО. АКО ИМАТЕ МАХАЩА СЕ РАМКА МОЖЕ ДА Я МАХНЕТЕ. Така всеки си спи в леглото. НЕ ЕЧЕСТНО заради детето да се разделяме с баща й, аз със нея, а той сам.
Започна да спи при нас от 8-мия месец,вече имаше 4-ри зъба и може би е свързано и с тях,но е и от нуждата да е близо до нас.Спи между мен и мъжът ми-немога да се лиша от него,защото аз пък съм свикнала и не мога да спа добре без таткото.Често я връщам в креватчето й,когато се одреме,тя пак се буди пак и отново я взимам,и така,но докога?На приятелката ми детето вече ще стане на 5-ет,а спи с нея на спалнята,а мъжът й в детската.
Взимаме 
От ранна бебешка възраст (няколко месечна) до 2 годинки спяхме заедно. После я преместихме в нейно легло, до нашето. Чат-пат се срутва при мен или понякога идва през нощта или рано сутрин, но спи в нейното с удоволствие.
Но пък - ние с мъжа ми сме привърженици на co-sleeping и family-bed.
От ранна бебешка възраст (няколко месечна) до 2 годинки спяхме заедно. После я преместихме в нейно легло, до нашето. Чат-пат се срутва при мен или понякога идва през нощта или рано сутрин, но спи в нейното с удоволствие.
Но пък - ние с мъжа ми сме привърженици на co-sleeping и family-bed.
И ние така.И не сме гонили таткото-има място за всички
Обожавам даже да спим заедно,но с порастването тя самата се отказва.В тази връзка-нямах проблем с "отучването" да спи при нас-сама изяви желание да си спи на нейното легло и сутрин, като се събуди-идва да се гушкаме,а аз пък обожавам нейния мирис 
Честно казано точно това ми реши много от проблемите,защото аз ходя на работа, а ако не спях нощем-щях да се срина от преумора. 
oh gorkite tatkovzi deto spiat na kanapeto
НЕ ЕЧЕСТНО заради детето да се разделяме с баща й, аз със нея, а той сам.
Ама защо си гоните мъжете на канапето, бе, хора?! Не го разбирам... Спим на стандартно легло, 164 см широко, мъжът ми е едър, аз не съм баш фина, детето вече е на 2г 6м и не е малко бебе и пак има място за всички, когато спим заедно понякога. 
Не, досега откакто се е родила никога не е спала при нас.
Смятам, че и на трима ни ще ни бъде неудобно и няма да се наспим.
Няколко пъти съм я вземала сутрин да я кърмя в спалнята при мен, но след като се нахрани почва да ме скубе, щипе, дращи, бърка ми в очите, устата... Представям си и ако трябва да спи при нас
Смятам, че и на трима ни ще ни бъде неудобно и няма да се наспим.
Няколко пъти съм я вземала сутрин да я кърмя в спалнята при мен, но след като се нахрани почва да ме скубе, щипе, дращи, бърка ми в очите, устата... Представям си и ако трябва да спи при нас
Не я взимам да спи при нас. Не съм привърженик на това. Смятам, че всеки има право на малко лично пространство и поне вечер като заспи с татко и можем да се излегнем спокойно в нашето си легло само. Рядко се случва да я вземем при нас сутрин, за да поиграем малко преди ставане. И трябва да ви кажа, че тя не се чувства особено комфортно в нашето легло и едва ли би заплала там. Ако спеше при нас за мен това значи нито мъжа ми нито аз да можем да спим спокойно от притеснение да не би случайно да се обърнем и да я затиснем.
