Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви са най-честите симптоми на паническо разстройство (ПР)?
Какви са причините за паническото разстройство?
Какво представлява паническата атака, която е основната характеристика на паническото разстройство?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви са най-честите симптоми на паническо разстройство (ПР)?
Обединени текстове: Най-честите симптоми на пандемично разстройство включват ускорен пулс, затруднено дишане, парализиращ страх, замаяност, гадене, треперене, изпотяване , мускулни болки в гърдите и усещане за топлина или студ. Освен това може да има "иглички" в пръстите на ръцете и краката и страх от полудяване или смърт. Хората също могат да почувстват нервност на ситуацията и загуба на контрол над тялото си. Симптомите на пандемично разстройство включват сърцебиене, задръствания, главоболие, замъглено зрение, умора и слабост. Те могат да бъдат влошени от физическа активност. Важно е да се консултирате с лекар за професионална оценка и лечение.
-
Какви са причините за паническото разстройство?
-
Какво представлява паническата атака, която е основната характеристика на паническото разстройство?
-
Какво представлява агорафобията?
-
Как се лекува паническото разстройство?
ето сега е вече 4 часа, а аз пак се вкарах в някъкви филми нали си имам проблем със синузита казаха ми че бил алергичен и не мога да дишам постоянно тече боли ме главата от него и ми предписаха антибиотици и куп лекарства едно от което е геломиртол форте казаха ми по 3 4 пъти на ден по 1 е аз заправих и по погрешка взех 5 по 1 и това се случи преди 4 5 часа към полунощ започнах да си мисля че съм се натровила ,звъня на бърза да ги питам дали от една таб повече може да ти стане нещо те ми затвориха телефона после звънях на денонощни там ми казаха че няма проблем 1 таб повече, на мен не ми е зле от лекарството ,но пустата паника ме тресе яко пак имах атаки, вече си мисля че полудявам какъв е този страх от смъртта който придобих
не знам , на всичкото отгоре веднага щом се сетих че съм я пила таблетката, повърнах, беше някъде половин час след като я взех ,сега пия много течости пак казвам не се чувстам зле, но си втълпявам, че съм се натровила и ей сега ще умра.

... Трябва да редуцираш страха и да почнеш да работиш за психиката си.Спомням си през моята първа година с ПР, перманентното ми психическо състояние беше- ей сега ще умра! ей сега, тука ще падна и ще си умра и ще ме пишат по вестниците.... На следващия ден- ок вчера не стана, но другия път вече ще умра! Сърцето ми няма да понесе цялото това напрежение...и т.н. Еми вече седем години по-късно съм жива и смятам,че съм успяла, доколкото е възможно след такива преживявания, да запазя що годе нормално психично състояние.Бях толкова отчаяна, че съм плакала на психиятърката си- моля ви, направете нещо!Дайте ми нещо,което да ме вдигне на крака.Искам да съм пак себе си, каквато бях преди...Не мога да живея повече така и не мога дори да се самоубия,защото не искам и да умирам... Пълен ад! Та, антидепресантите ме върнаха на крака...чисто физически... от там насетне- работа със себе си!Осъзнавам колко съм се натровила с тях и продължавам да се тровя, но като се замисля за прекрасните моменти и сбъднати мечти които са ми се случили от тогава до сега, си е струвало тровенето.Искрено се надявам и тях да спра скоро...както съм планувала. Но ако не стане- не стане... Искам да съм жива и да мога да се движа и да спя пълноценно.
. Понякога си казвам - няма да го меря пък да става каквото ще , но не мога да се отделя от пустия апарат. Хем виждам , че като цикля над него само ми изкарва 1000 стойности за 10мин и виждам , че няма как да си измеря реално кръвното като съм все под напрежение и пак продължавам да го меря по цял ден ...
Един ден просто се развали и нямах пари за нов... и си казах- ми какво като си премеря кръвното, то със сигурност ще е високо, и ако умра, това че съм го премерила няма да ме спаси... И просто ми писна...И се откъснах от апарата.
...понеже и тя ми пада много... Еми мерси от такъв живот! Трябва да се оправим някакси! Трябва да преодолеем тези неща!
