ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - тема 13

belladonna86, извинявай ако си писала, но ти пиеш ли някакви лекарства?
Знам,че здравословното ти състояние е разклатено, но не проумявам защо сама си причиняваш останалите неща.
Загуби в живота е имало и ще има. Аз също съм загубила родител, братовчедка на 12г. от рак, друга на 16г. беше поразена от мълния. Какво да ти кажа, трудно е ,но сама да си режеш клона, на който стоиш не е разумно. Сама пишеш ,че ти писна от психичните ти проблеми. Какво правиш за да ги преодоляваш. Днес какво направи за себеси, поднесе ли си някакво удоволствие като прочетеш книга, излезеш с приятели, и т.н.? Аз се върнах на работа не защото я върша с удоволствие, напротив, не ми е по сърце, но пък колектива ме разтоварва и това е моята терапия. сама гоня мислите си от главата. И преди малко пак се хванах,че връщам лентата и започвам с тревогата, но веднага смених темата.  Не те обвинявам, не ме разбирай погрешно. Нито пък ти казвам да се стегнеш. Тъжно ми е като чета ,че непрекъснато си в дупка. Нали са казали , че при лечението има три страни-лекар, пациент и болест. Изходът е само в това, на коя страна ще застане пациента. На доктора или на болестта. В най-добрия случай да наречем болестта с друго име-живот. И не забравяй колко пъти писах за лимона. Не мисли за кисели неща и няма да усетиш кисел вкус. Желая ти бързо да намериш своя път.  

Мария, поздравления за работата ти .
Аз децата ги действам с техните номера.
Когато не искат да направят нещо ги оставям ,но ги предупреждавам, че после когато те искат нещо от мен, аз няма да искам. Те не ми обръщат внимание, но след малко се започва- мамо ,искам вода, искам това, искам онова, гладни сме. Но аз се правя ,че не чувам или пък казвам,че няма да го направя както и те не са направили нищо за мен. Така ги поизмъчвам двайсетина минути и после нещата си идват по местата. Ти на мен,аз на теб.

Благодаря ти Мари пишеш доста окуражително, евала за ентусиазма и настроението, аз съм на периоди, когато се чувствам ок съм пушка, в следващ момент,като се появи тревожността, всичко ми се вижда черно

Аз си отглеждам един свръх инатлив близнак,който пищи за всяко нещо и се дере зверската, явно нервичките са ми опънати до краен предел и не го издържам, втора вечер си оставям детето на баща му да го преспива, че нямам нерви и ми се доревава, като има такива изпълнения!

аз съм така напоследък след едни сънища, които сънувах с майка ми и малко ме е страх , казвам си дали пък няма да стане най лошото, а и сега по празнците се чувствам доста сама,не пия лекарства, защото пия доста други за язва и алергии , а и честно казано нещата които опитах като лекарства ме накараха да се почувствам още по зле дори и започнаха няккави мисли за самоубийство да имам и за това ги спрях, то и лекарят не беше много за ,да започвам с лекарства , та така, гледам да си доствям малки удоволствия например преди бях голямо конте и това само преди 3месеца ,обичах много да се гримирам ,глася и сега реших пак да се по наконтя ,но не ми доставя вече удоволствие както преди, гледам да слушам хубава музика, защото съм голям меломан, но не знам нещо в мен се пречупи и не знам какво да направя за да се възстановя

Много правилни разсъждения. Няма човек, който да не се страхува от смъртта, нов нормалните рамки. Сещам се, че когато нямах дете и получавах ПА не ми пукаше.......мислех си....много важно всички сме смъртни, даже като, че ли съм приемала този вариант като изход от мъченията. Обаче след като се роди детето, вече 13 години  все се моля и се щадя . След като изгубихме баща му си мисля дано аз да живея поне, докато започне да работи и сам да се издържа. Някак го научихме да живее без лишения и дори за миг не искам да си помисля, че нещо ще му липсва.  Но да се вторачиш в себе си и да се "вбримчиш" единствено в ежедневните си изживявания, мислейки единствено за ежедневното си оцеляване, вероятно е жив мазохизъм и мъчение......моля се никога да не ми се случва такова нещо.......

алина наистина е много трудно да се живее така повярвай ми, аз не го искам , правя толкова много неща за да се преборя, просто не пиша за тях , но за сега нямам успех, толкова е странно ,че до септември нямах такива притеснения, дори и майка ми като почина бях в депресия и сега ме е срам да го кажа но дори ми се е искало да умра, но не съм имала страх от смърт, но сега след като загубих приятеля си, който много ми помогна да превъзмогна смъртта на майка ми и да разбера ,че живота е прекрасен и си струва да се живее, защото въпреки всичко можеш да срещнеш още много добри души сродни като твоята, на това ме научи този човек, този процес не беше кратък обаче, след 5 години чак започнах да усещам отново живота, сега вече са изминали 8 додини от смъртта на майка ми и тамън се бях взела в ръце, бях толкова жива, весела дори близките и приятелите се чудеха какво ми има,давам пример имаше проблеми с едната фирма направо фалира и останх без работа и всички мои колеги ауу какво ще правим сега , но аз не , бях фурия давах кураж на всички, веднага си намерих друга , бях сипер оптимист колкото и да не вярвате, даже сега се чудя аз ли съм не съм аз,живеех на макс от нищо не ми пукаше знаех че света е мой, и точно когато бях най щастлива загубих този човек който ме научи на толкова много неща и ми даде толкова много, като шамар на съдбата, загубих 2 си сродна душа 1 вата бече майка ми ,но сега  вече изпитвам странен страх от смъртта, такъв който при смъртта на майка ми не съм имала, защото този човек ме накара да разбера, че си заслужава да се живее дори и само заради себе си ,защото преди това много живвех за близкте си и един вид бях готова на себеотрицание в името на благото на тези близки,сега се промених, осъзнах, че мога да живея за себе си и че първо трябва да се грижа за своето щастие , което обаче ми отне много години за да го проумея, след това и този пуст инцидент с натравянето направо ме ужаси и така за 3 месеца живота ми се преобърна, не си мислите , че се самосъжалявам, но много ми е трудно ,аз като обичам някого го обичам с цялото си същество и като го загубя все едно губя част пт себе си, сърцето ми се къса, повярвайте опитвам да си налагам, че това е само един страх, но много емоции бушуват в мен скръб, ярост, обвинение към себе си, няма просто вече за какво да се хвана или някой който поне може малко да ме подкрепи морално, няма такъв човек и за това не мога да се преборя, трпбва ми някакъв стимул, смисъл, а по принцип имам много силна воля, много е силно хора казвам ви и толкова уморително, много странно е, че мисля само като съм в къщи за смърт, като изляза дори и на пазар изобщо не ме е страх, но не мога да съм все на вън то един сезон намерих аз за тази страхова невроза точно зимата, както и да е малко дълго стана но просто трябваше да ви обясня.

alina ,не знаеш колко е тежко, никой не решава просто ей така си  да се вбримчи в ежедневните си преживявания и много му се иска да мисли за оцеляването си,  аз самата съм се мислела за силна и съм минавала какво ли не ,но сега не мога да се позная, има неща които човек не може да контролира и по емоционалните хора преживяват нещата по дълбоко, а и хората не сме роботи минаваш, минаваш, но в един момент просто се изхбяваш емоционално,  толкова пъти съм искала да съм дебил, но не мога, а и смятам че да загубиш любими хора е нещо много тежко и не е просто"изживяване"сори, но аз така смятам

belladonna86 всъщност имах друга цел с моите постове.
Исках просто да излееш всичко, което те мъчи.
Защото твоите мнения са много телеграфични.
Пиши тук, споделяй ежедневието си.
Дори постовете да са дълги(като моите  ) ,никого не задължаваш да ги чете и да казва, че някой мрънка и т.н. То ,ако всичко ни беше цветя и рози нямаше да се срещаме в темата.
Аз също бях в депресия  и не ме е срам от това. На колегите си казах,че съм преживяла стресови ситуации, които ми са се отразили след време и също лекувам кръвното. Съжалявам за загубите ти. Може да е банално, но дали тези хора биха били спокойни ,ако знаеха в какво състояние си? Имаш моята подкрепа. Непозната, виртуална, но пък ежедневна. Хайде точно заради скъпите си хора да направиш малка крачка. И понеже съм фен на разни мисли и сентенции-" Щастието идва капка по капка и си отива като океан, а нещастието идва като океан за да си отиде капка по капка."
И нещо смешно- имам една книжка, която е поне на 30г. То е нещо като съновник, но и има зодиите. Някога ,като дете четох, че според зодията си ,ако преживея 36 си година , ще доживея до дълбоки старини. Е, познаха. Месеци след навършване на 36г. ме тресна ПА , та явно ще си живея с нея до дълбоки старини. Амин!

мари77 благодаря ти за подкрепата  , знам че не си искала да ме засегнеш или нещо такова затова и поясних,по горе защо пиша тук защото не срещам подкрепа никъде освен тук затова може да ви се стори че хленча ,но аз смятам че човек просто трябва да изживее тези неща както май ти беше посъветвала твойта колежка да си поплаче и това е правилно не бива да се таят емоции още повече негативни, а времето лекува, но докато чакам времето си изливам мъката тук, където срещнах приятели  и то доста макар и виртуални, но все пак хора ,които в този момент минават през подобен етап от живота си.
Знам че тези хора които вече не са сред мен не искат да ме виждат таква и знам дори че може би някъде горе страдат заедно с мен, но се чудя какво да направя за да се върна в мача, как да си върна онези чувства като вече не ме радват същите неща, не искам да съм толкова сериозна и задълбочена да мисля и да философствам за живота като някой пенсионер, дразня се от себе си, но не мога нищо да измисля, не знам сложно е , сигурно има начин, но не го намирам.
Много се радвам че имаш такъв хумор то човек трябва да се опита да надрасне над тези неща, но си е тежичко
Целувки и още веднъж благодаря ,не знам дали ще ми повярваш, но дори само виртуална подкрепа

исках да продължа изречението, но нещо му става на този форум от както му смениха визията, та идеята ми е, че дори и само една виртуална подкрепа за мен в този момент е като подкрепа от цяла армия и наистина не преувеличавам.Целувки  и още веднъж благодаря

мари 77 по добре не искай от мен да изливам чувставата си ,че ще ти се сторя като вулкана Везувий , няма спиране ти казвам, после няма да може да ме спрете

знаеш ли мари77 има и нещо друго, понеже ми каза ,че си искала да си излея душата, аз много се разяждам за това ,че не съм могла да предотвратя тези нещастия особено сега с приятеля, който почина наскоро, търся вина в себе си, може би ако бях направила нещо щях да го спася и да не се случи това и така си мисля за най различни неща, които не съм направила и усещам огромна вина много ми се иска да върна времето назад и да направя нещо и да го спася , но не мога и мисълта ,че не съм му предотвратила това нещо ме побърква, така беше и с майка ми все си мислех ,че можеше да направя нещо и да я спася, въпреки ,че беше болна, тя не почина пряко от болеста си а от кръвоизлив следствие на многото медикаменти, които пиеше за болста си и така може би това е причината да се чувствам толкова зле вината и мисълта, че е можело да направиш нещо, а не си, въпреки че не знаеш какво точно, същото е дори и със моето зайче не знам от какво почина беше на 8 и половина и изведнъж умря за 2 часа, а не беше болно, беше много топло и се чудя дали не е топлинен удар или пък защото последната година ми казаха ,че трябва да го ваксинирам на 1 год , а не на 6 месеца както правех до сега и ме е яд че послушах ветеринарите, дали съм пренесела някакъв бацил, не знам, но много се ядосвам и за това , просто гледам как любимите ми същества си отиват и аз като идиот нищо не мога да направя, все си мисля че ако съм реагирала различно е нямало да стане така, но не знам дали съм права, не знам вече има ли писано, няма ли ,ако има какво тогава правим тук, някак всичко се обезмисля, значи все пак пишем и ние, но пък ни не сме съвършени как Бог ще остави на нас такива важни неща, не знам някакви разсъждения ми се въртят , но истината е ,че отговор не намирам а ме гложда отвътре и много ме боли.

 Беладона,какво да се моля. То ми се е случвало. Години наред не можех да излизам от къщи. Много добре знам за какво иде реч. Просто тогава нямах сериозен стимул да живея и не ми пукаше. Това имах предвид, а не да го приемаш като упрек. Критикувах бившето си АЗ. Да, моля се да не получавам рецидив с такава пълна мощ като този, когато бях на 27 години, защото сега съм длъжна да се боря и да оцелявам заради детето си.  Дори се чудя като се връщам назад, как с крещящата си социална фобия се изтъпаних пред сума професори и защитих дисертация..Не, че не се отпускам и не си позволявам да мрънкам. Дори на моменти се чудя прекрасните хора до мен откъде намират сили да ме търпят, при положение, че аз час след като съм омрънкала и оревала света изпадам в адско неудобство и срам, че съм си позволила такава слабост.  Не мога да повярвам,че минаха 6 месеца откак почина съпругът ми...... Преди се криех и ревях в банята да не разстройвам детето и любимите си хора......сега като ми прикипи, че като ревна юнашки.....и какво после потъвам от срам  Тъпо е, но докато си позволя лукса да отида при някой колега на психотерапия.......те така ще си рева 

да показваш емоции не е слабост, а сила, само слабите хора не показват емоции, така че алина не трябва да се кориш, като ти е тежко няма да се смееш, няма защо да те е срам имаш тежък период, няма смисъл от излишна смелост пак ти казвам да показваш емоция не е слабост а сила, означава, че си човек, а не робот, аз например не разбирам и мъжете ,които смятат, че ако плачат и автоматично са женчовци или нещо такова тук в бг разбирането ни е много погрешно, тук поне можем да бъдем истински , надявам се да си ме разбрала правилно, не е нижно да се крием или да се правим на супер героини, просто животът е такъв, а колкото до терапията и аз мисля, че това е верния път, но покрай всички изследвания, които направих се разорих и сега събирам парички в момента в който имам достатъчно отивам , но ще ми трябват доста тъй като знам че от раз не става 

мари 77 твоите думи ми действат много положително, наистина имам нужда от подкрепа , винаги съм знаела ,че тези мои близки хора биха страдали да ме гледат такава ,но като че ли като ти го каже някой се замисляш повече ,поне тази нощ много разсъждавах върху това което ми каза и някак си ми се наби в главата ще взема да те назнача за личен психотерапевт наистина в момент в който нямаш вече близки хора ,приятели и тн в какъвто съм аз дори една блага дума от непознат ти дава малък стимул да продължиш и тази сентенция е много вярна която си споделила за океана и тн, така се случва в живота.